В Световния ден на психичното здраве, по инициатива на УНИЦЕФ, в България заработи първата онлайн платформа за самоподкрепа и психично здраве на тийнейджъри и младежи. Създадената „УНИЦЕФ стая“ в рамките на мобилното приложение „Разкажи Ми“ помага на младите хора да преодолеят негативните емоции, през които преминават, като тревожност, самота, тъга, страх и гняв.
Достъпът до платформата е лесен и безплатен за всички младежи до 24-годишна възраст и техните родители чрез специалното пространство „УНИЦЕФ стая“. В нея тийнейджърите могат да научат защо се появяват паник атаките и как могат да се справят с тях, както и да се запознаят с релаксиращи упражнения за намаляване на тревожността и подобряване на съня. Могат също да открият информация на достъпен език за това каква е разликата между тъга и депресия, какви са признаците за появата на стрес и как могат да го преодолеят, както и конкретни съвети за повишаване на самочувствието и управление на негативните емоции.
Данните на УНИЦЕФ показват, че 1 от 5 смъртни случая сред тийнейджъри на възраст 15-19 години в ЕС е причинен от самонараняване, а самоубийството е втората най-честа причина за смърт сред подрастващите в тази възраст в Европа.
50% от всички психични проблеми се отключват преди 14-годишна възраст, а до 75% – преди 24-годишна възраст.
По време на пандемията от COVID-19, както и последвалата война в Украйна, състояния като страх, тревожност, депресия, панически атаки се обостриха сред подрастващите в България. Те идват в допълнение на вече съществуващите проблеми с тормоза в училище, домашното насилие, важността на кариерното ориентиране, появата на първите интимни връзки или междупоколенческата пропаст между родители и деца.
Целта на виртуалната „УНИЦЕФ стая“ е да помогне на младите хора да развият психологическа устойчивост, да изградят умения да се справят с неблагоприятните събития и да разберат по-добре себе си и това, което искат. Информационният портал на платформата е изключително полезен и за родители на тийнейджъри, които искат да научат как да подкрепят емоционално своето дете. Фокусът е във фазата на превенцията – това, което всеки младеж или родител може да направи сам, за да укрепи психичното си здраве, и така да е в състояние да помогне и на околните.
Новата платформа и кампанията „Как си всъщност? Разкажи ми“ са резултат от вече проведената национална кампания на УНИЦЕФ България „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“, която имаше за цел да подкрепи децата и младежите в България да се справят с тревожността и депресията и да повиши информираността за важността на психичното здраве.
„УНИЦЕФ чува ясно гласа на младите хора – те са първото поколение, което говори толкова открито за психичното здраве, повече от всякога преди, и изисква реални действия от всички нас. Без значение коя е темата, която ги тревожи – пандемия, война, насилие, бедност, дискриминация, климатични промени, качество на образованието, достъп до услуги, изграждане на умения – това има пряк ефект върху тяхното психично благосъстояние. Така че осигуряването на атрактивни за тях инструменти в дигиталния свят, който те обитават най-често, и на практични начини за подобряване на емоционалното им състояние, е първата стъпка от дългия път към по-достъпно и приобщаващо психично здраве за всички в България“, каза Саня Шаранович, Заместник-представител на УНИЦЕФ в България.
Съдържанието на платформата ще се обогатява и надгражда непрекъснато, а всеки потребител има възможността да персонифицира своя график спрямо нуждите си. Безплатното и анонимно приложение може да бъде свалено тук:
App store: http://ios.razkazhimi.online
Google Play: http://android.razkazhimi.online
Защо се появява тази платформа – какво ни казват младежите за психичното си здраве?
Темата с психичното здраве е чувствителна и младежите предпочитат да говорят по нея предимно с връстниците си. Затова УНИЦЕФ подкрепи момичета и момчета от България да влязат в ролята на изследователи и да осветят преживяванията на връстниците си. Ето какво споделиха част от тях:
„Беше шокиращо, леко депресивно, пандемията отключи безпокойство. Много хора бяха афектирани, отключиха се много разстройства“ – казва Лили на 19 г. по отношение на преобладаващите емоции по време на пандемията.
„Намалих си успеха, получих много тройки и двойки, лошо се представях. Лежах си в леглото, по време на онлайн часовете не мърдах оттам до вечерта, не съм се къпала, не съм си мила зъбите дори“ – посочва Радостина на 17 г. относно демотивацията.
„Най-важно е да си заобиколен с хора, да имаш социален живот, да комуникираш. Затова училището е толкова важно. Семейството също е много важно за доброто психично здраве. Най-важната подкрепа идва от там“- казва Александър на 17 г. за факторите, които влияят на психичното здраве.
„В България не е ОК да се казва, че не си ОК. В това да търсиш помощ има капка срам“ – казва Богдан на 17 г. за основната пречка пред търсенето на подкрепа.
„В България се смята, че психологът е за хора, които са откачили и са психично болни“ – споделя Георги на 17 г. относно преобладаващата в обществото стигма.
„Много хора, които имат инсомния, изобщо не търсят помощ за това и просто нищо не правят, игнорират проблема. Други се опитват да лекуват своите депресивни състояния с алкохол и наркотични вещества, със секс“ – казва Павел на 21 г. за често срещаните негативни тактики за справяне.
Младите хора очертават и фактори като пол, етнос, религия, сексуална ориентация, населено място, които също влияят на отношението към психичното здраве и на достъпа до подкрепа. Според тях е нужна актуална, леснодостъпна, практична информация по разнообразни теми, свързани с психичното здраве на подрастващите. В отговор на тези нужди УНИЦЕФ инициира „УНИЦЕФ стаята“ в приложението за самоподкрепа на „Разкажи Ми“.
Източник: unicef.org