Национална мрежа за децата е обединение на 128 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.
От години Мрежата за децата се застъпва за равен достъп и качество на здравната помощ за всички деца, като в тази връзка изразяваме становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Национална мрежа за децата подкрепя изготвянето на Национална здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ. Вярваме, че демографският анализ, анализът на заболеваемостта и на нуждите от здравни грижи на населението по области ще подобри съществуващата мрежа от медицински услуги.
Предлагаме следните конкретни стъпки, така че медицинските услуги да станат достъпни и до хората в отдалечени и труднодостъпни райони:
- Намаляване мащабите на незаетите лекарски практики в тези райони и картиране на наличните човешки ресурси спрямо здравните потребности на населението по региони.
- Разработване на стимули за преодоляване на диспропорцията в окомплектоването с медицински персонал на лекарските практики в първичната извънболнична помощ.
- Финансово стимулиране за създаване и функциониране на мобилни структури към съседни, заети практики, които да обслужват населението по определен график.
- Изработване на гарантиран пакет от минимални здравни услуги за децата и хората в тези райони и на начини за предоставянето им, като тук се включват и здравно неосигурените лица.
- Създаване на нископрагови медицински центрове, подходящи за рискови и маргинализирани групи от населението за предоставяне на здравни и социални услуги
- Увеличение на броя на здравните медиатори, в съответствие с нуждите на маргинализираното население по общини.
От друга страна, обявяваме се категорично против центровете за психично здраве да се вливат (сливат) с лечебно заведение за болнична помощ. Тази стъпка ще доведе до превръщане на центровете в отделения към многопрофилни болници, което ще закрие на практика всички дневни форми на работа, каквито в момента се предоставят от двата единствени центъра за психично здраве с дневни форми – в градовете София и Русе. На центъра за детско-юношеско психично здраве в Русе се основава цялата методика за центровете за психично здраве, която се включи например в проекта „Посока: семейство“. Това противоречи на препоръките на СЗО за психично здраве и означава, че се блокира възможността да се развива мрежа от служби за детско психично здраве, което затруднява процеса на деинституционализация, защото цялата тежест пада само върху социалните услуги. От друга страна, в социалната сфера не могат да съществуват центрове за психично здраве, ако паралелно няма служба по детска психиатрия, като дневния център за детско-юношеско психично здраве в Русе. С оглед на това и предвид тежката ситуация, в която се намира детското психично здраве, сме убедени, че така предвидената мярка ще намали и без това силно ограничените възможности за подкрепа на деца и млади хора с психично страдание.
Според нас, представените в чл. 27а „нови“ лечебни заведения по същество не са нов вид услуга и не предлагат развитите във Визията за деинституционализация и плана за нейното изпълнение (1) интегрирани подходи за грижа към децата и семействата, както е посочено невярно в мотивите. Считаме, че предложените „медико-социални центрове за деца“ просто ще сменят името на съществуващите домове за медико-социални грижи (2) , които всъщност са най-големият вход към изоставяне на деца в системата на закрила, защото предлагат институционален подход в отглеждане на децата, а не интегриран модел за подкрепа на семействата.
Категорично не подкрепяме така предложеното регламентиране на „здравно-социални услуги за деца“, които да бъдат на пряко подчинение на Министерство на здравеопазването. Според нас на практика това ще доведе до мимикрия на деинституционализация и имитация на реформа в Домовете за медико-социални грижи за деца. Интегрираният подход не означава да се предвиди възможността лечебните заведения, в които трябва да се „лекуват“ пациенти да извършват несвойствени социални дейности, а да се създаде механизъм, по който двете системи – здравна и социална – да работят заедно.
Убедени сме, че персоналът в лечебните заведения има право на подкрепа за превенция на синдрома на „прегарянето“, като съществуват различни групови и индивидуални форми за целта и медицинските заведения следва да предвиждат такива. С оглед намаляване натоварването на персонала, вярваме също, че висшите медицински училища, Министерство на здравеопазването, неправителствените организации и други заинтересовани страни следва да търсят съвместно начини за привличане, обучаване и задържане в България на медицинските специалисти. Разбираме нуждата от гъвкавост и неравномерното или дори липсващо на места разпределение на медицински специалисти, но сме убедени, че медицинската професия е една от най-натоварените и отговорни и затова следва специалистите да имат и достатъчно време за почивка и възстановяване. В противен случай рискуваме да ставаме все по-често свидетели на случаи, когато от преумора и насъбрано напрежение професионалистите по здравни грижи и лекарите не спазват етичните принципи за работа с пациентите и грубо нарушават служебните си задължения.
Предлагаме създаване на нов член по ЗИД на ЗЛЗ, по смисъла на който да се формират организационно обособени структури на функционален принцип, в които акушерски, самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти, да осъществяват общи и специални акушерски грижи. В европейски мащаб, наблюдението на жени, родилки и бебета се осъществява основно от акушерски или медицински сестри, които имат и допълнителна квалификация по акушерство. Медицинските сестри в България нямат такава допълнителна специализация. Отправяме препоръки за пренатални грижи, извършвани основно от акушерки, както и за клинични бременности, проследявани основно от акушерки, а не от медицински сестри, както е записано в сега действащия закон.
Предложените амбулатории за оказване на акушерски грижи могат да бъдат:
- индивидуална практика за оказване на акушерски грижи;
- групова практика за оказване на акушерски грижи.
Предлагаме също така промяна и в чл.17 а) от ЗЛЗ и да се регламентират амбулаториите за оказване на акушерски грижи, като лечебни заведения, в които акушерки да извършват общи и специални акушерски грижи.
Използваме повода още веднъж да настояваме за предвиждане щатове за психолози и/или социални работници в родилните отделения на болниците, с цел превенция на изоставянето на деца и повишаване капацитета на семейството да полага по-адекватни грижи за детето. Считаме, че един такъв служител на щат във всяка болница ще има положителен ефект и за подобряване на съществуващите практики за комуникация с родителите по отношение на процедурите, които се извършват на бебетата и децата, както и за информираното съгласие на пациента – да знае какви интервенции се прилагат за лечението и какви са алтернативите. Социалният работник или психологът ще могат да съдействат активно и за по-добрата вътреекипна комуникация между специалистите в болницата, както и за изработване на подходящи начини за съобщаване на тежки новини на пациента или неговото семейство.
Национална мрежа за децата
м. май 2015 г.
(1) Приети с решение на МС на 24.02.2010 г.
(2) Със същите и сходни функции според действащия чл. 27 от ЗЛЗ.
Снимка: freeimages.com/Kurhan
