Национална мрежа за децата работи активно за подобряване на политиките по отношение на децата и техните семейства, като чрез организациите-членове предоставя социални, здравни и образователни услуги на терен, включително сред уязвими групи.
С настоящoто становище изразяваме загриженост и отправяме препоръки за предотвратяване оставането на цели семейства с деца на улицата, след разрушаване на къщите им в с. Гърмен, община Гоце Делчев.
Случаят в с. Гърмен повтаря тези от 2010 г. с бл. 20 в гр. Ямбол и от 2014 г. в кв. Лозенец, Стара Загора. Въпреки многократните настоявания на граждански организации, включително на Национална мрежа за децата, все още няма национална жилищна политика за семейства в неравностойно положение, както и работещ механизъм за адекватно справяне с подобни ситуации, в синхрон с международните правила за спазване на човешките и по-специално детските права.
Извършваното по този начин изселване и събаряне на постройките на практика лишава децата и техните семейства от дом, без да има предвидени каквито и да е адекватни мерки за подкрепа и гарантиране на социалното спокойствие и сигурността на децата. Липсата на адекватни жилищни условия и занемаряването на проблема с години от страна на общинските власти и на други заинтересовани страни води до задълбочаване на “гетоизирането” на ромите и дълготрайно нарушаване правото на достъп на ромските деца до сигурна и здравословна среда, а често и до образование.
Национална мрежа за децата настоява за изработването на национална политика за справяне с жилищния проблем на семействата в неравностойно положение, нормативно регулиран механизъм за разрешаване на подобни ситуации и ресурсно обезпечен план за драстично намаляване броя на децата, живеещи на улицата или в незаконни постройки. Сега съществуващата ситуация на дългогодишно пренебрегване на незаконните постройки и спорадичните реакции на местните власти за физическото им премахване не са решение на проблема, а напротив – създават допълнителен риск за децата, като от една страна позволяват те да живеят в необезопасени постройки и, от друга, при събарянето им на практика ги оставят на улицата.
Подчертаваме, че мерките по подобряване на жилищната политика следва да са насочени към най-уязвимите групи – домакинства, подложени на социално изключване и лоши условия на живот, работещи бедни и др., като се има предвид и населението в такова положение от не-ромски произход. Изготвянето на общински жилищни политики и стратегии следва да става с участието на общността, като по този начин ще се повиши и ангажираността на общността към мерките и оттам шансовете те да са устойчиви във времето и ефективни. На разположение са различни варианти за проектиране на жилищни програми при различна степен на публично и частно участие и включване на общността.
Когато наличните жилища не могат да се ремонтират адекватно, може да се предоставят свободни жилища на хората от уязвими групи. Подобни проекти обикновено включват някаква форма на субсидиране или ваучери за наем или подкрепа при закупуването. Местните власти могат също да предоставят социални жилища на групи в неравностойно положение.
Важно е при комуникирането на мерките по подобряване на жилищните политики с общността да се подчертае, че, според резултати от международни проучвания, подобряването на условията на живот в бедните градски райони и в гетоизираните махали по селата намалява нивата на престъпност и насилие, създава по-безопасна среда, по-добри връзки (инфрастуктурни и общностни) между хората и услугите и до цялостно повишаване качеството на живот на всички хора от общността.
В тази връзка, препоръчваме увеличаване на наличните социални жилища, за да се посрещнат жилищните нужди на лицата и семействата с установени такива. Подчертаваме и необходимостта от изготвяне на оценка на състоянието и нуждата от общински жилища с цел актуализиране на общинските жилищни стратегии и програми, като се включат конкретни индикатори, както и финансовото обезпечаване на постигането им.
В заключение, Национална мрежа за децата вярва, че е критично важно говоренето за ромите да излезе от стереотипа на стигматизацията и неприемането. Има достатъчно добри примери, които могат и трябва да бъдат показвани, а речта на омраза в политическото, медийно и публично пространство следва да бъде ясно санкционирана. Подчертаваме, че търсенето на трайни решения за ромите от градските и селските гетоизирани райони трябва да става с участието и ясния ангажимент на лидери на мнение от общността. Националните и общинските ангажименти по подобряване на условията на живот като цяло и на жилищната политика в частност следва да обхващат всички уязвими групи, не само хората от ромски произход.
Потвърждаваме нашата готовност да партнираме за намирането на трайно решение на въпроса и да отстояваме висшия интерес на децата като отправна точка в процеса.
Национална мрежа за децата
юли 2015 г.
Снимка: stockvault.net
