Национална мрежа за децата е обединение на 127 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.
Като мрежа от професионалисти и експерти, работещи с деца и семейства и за защита и насърчаване на детските правата, ние от Национална мрежа за децата категорично подкрепяме създаването на Стратегия за правата на детето и заставаме зад петте приоритетни области, застъпени в нея.
Общи коментари
Настояваме за засилване на капацитета на Отделите за закрила на детето и оказване на необходимата подкрепа, обучения и супервизия на социалните работници, така че да се гарантира качеството на работата им по насърчаване и закрила на детските права.
Децата в България изостават от своите връстници в Европа по отношение на знанието за собствените си права. В България липсва целенасочено обучение по детски права и методология, по която децата и младите хора да научават, че са носители на права и какви именно са тези права. Няма разработени модел и програма на обучение по гражданско образование. Отделни елементи от граждански теми, демократични ценности и човешки права се преподават разпокъсано в учебните предмети, но степента им на застъпеност зависи от добрата воля и подготвеност на учителите. Препоръчваме въвеждане на цялостни програми за гражданско образование и права на децата и младите хора в училище. Програмите и модулите по гражданско образование ще допринесат за създаване на повече толерантност у децата, за намаляване радикализацията на част от децата и младите хора, за междукултурен диалог и намаляване на речта на омразата и расисткото насилие.
Обръщаме внимание също, че поради засиления бежански натиск от държави от Африка и Азия към Европа, Стратегията следва да постави акцент и върху правата на децата-бежанци – придружени и непридружени. Необходимо е настоящата стратегия да гарантира правото на достъп на тези деца до безплатна правна помощ, закрила и информация за правата им на територията на държавата, където се намират, правото им на образование, на здравеопазване и др.
Конкретни коментари
Национална мрежа за децата от години се застъпва за създаване на институция на детски омбудсман, като в структурата на омбудсмана на Република България се създаде специална длъжност „омбудсман по правата на детето“, чиято основна функция да бъде независим мониторинг на политиките за деца.
Препоръчваме също да се въведат специална, опростена и по-бърза процедура при разглеждане на преписки с предмет нарушени права на деца с оглед специфичните и бързо развиващи се процеси при децата и обучение на членовете на Комисията за защита от дискриминация, отговорни за нейното прилагане.
Настояваме за предприемане на целенасочени мерки на държавно ниво и програма за междуинституционално сътрудничество за разработване и приемане на цялостна семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемане на семейно-ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние – социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето, социално подпомагане и др.
По отношение правата на децата в семейството, обръщаме внимание на процеса на осиновяване в България, който все още протича усложнено и разпокъсано между множество институции. Нагласите на обществото към темата за осиновяването са неглижиращи и дискриминационни, като това се отразява неблагоприятно на семействата на осиновителите и ги поставя в позиция на изолация. Въпреки препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за „Въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход“, тайната на осиновяването продължава да е регламентирана законово и да се практикува. Настояваме за държавна политика за подкрепа на процеса на осиновяване, повишаване информираността на обществото и формиране на обществена нагласа за толерантно отношение към осиновяването.
По отношение на защитата на децата от сексуални посегателства, апелираме за промяна в законодателната рамка, която третира сексуалните посегателства над деца. Препоръчваме преглед на съдебната практика по отношение на наказанията за блудство и съжителство с малолетни и непълнолетни, както и неотложни действия по въвеждане на системно здравно, включително и сексуално, образование в училище.
Обръщаме внимание на необходимостта от въвеждане на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография. По отношение превенцията на сексуална експлоатация на деца, апелираме да се създаде и регистър на извършители на сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни и задължителна проверка по него на кандидатстващите за работни места, предполагащи контакт с деца. Настояваме държавните институции да припознаят важността на закрилата на децата от сексуални посегателства през компютърни системи и превенцията на онлайн тормоза.
Подчертаваме отново необходимостта от въвеждане на практики за щадящо изслушване на деца в специални помещения – ангажимент, който България си поставя чрез Националната стратегия за детето 2008-2018 г. и който има задължение да изпълни съгласно влезлите в сила Директиви на ЕС. Нужно е и въвеждането на задължителни процедурни правила за изслушване на дете-жертва или свидетел на престъпление.
Необходимо е въвеждането на нов модел за специализирана индивидуална оценка на децата, пострадали от насилие и различни форми на експлоатация. Оценката следва да бъде мултидисциплинарна, междуинституционална и да служи за определяне на мерките за закрила и подкрепа, както и за определяне на специалните мерки за защита при участие на детето в правни процедури за превенция на риска от вторична и повторна виктимизация. Препоръчваме също допълнително развитие на услугите и местата за рехабилитация на децата, пострадали от насилие и различни форми на експлоатация. В сегашния момент отчитаме липса на специалисти и на приемни семейства за подкрепа и грижа за тези деца.
Насочваме вниманието на Съвета на Европа и към децата, настанени в социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ). Настаняването и в двата типа интернати се случва след решение на съда за налагане на възпитателна мярка. И в двата типа интернати липсва регламентиране и прилагане на ясна методика за работа с деца в конфликт със закона, ориентирана към гарантиране правата на децата. Това предполага прилагането към тези деца на подход, който не е социално ориентиран и който не третира настанените в СПИ и ВУИ деца като деца в риск, каквито те са.
В заключение, отправяме препоръка за създаване на пътна карта за управление на промяната и насърчаване на реалното прилагане на европейските директиви и законодателните промени, с оглед на това всяко дете да получава индивидуална оценка и директни мерки за гарантиране на правата му.
Национална мрежа за децата
м. юли 2015 г.
Снимка: photl.com/studio cl art
