Национална мрежа за децата излезе със становище по проекта за Наредба за приобщаващото образование, което бе изпратено днес, 1 септември до Министерството на образованието. НМД участва в изготвянето на проектотекстовете на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), както и следи процеса на изготвяне на прилежащите към него държавни образователни стандарти. Представители на Мрежата са включени в част от работните групи по изработка на стандартите.
В този смисъл приветстваме въвеждането на концепцията за ранно оценяване на риска от обучителни затруднения и превенцията на обучителните затруднения на ниво детска градина и на ниво училище. Тя е в основата на качественото образование.
Поради основополагащата роля на общата подкрепа, както за осигуряване на качествено образование, така и за намаляване на влиянието на социалните неравенства върху ученето и участието на децата, поставяме въпроса за финансирането на дейностите предвидени в държавния образователен стандарт (ДОС) за Приобщаващо образование. Финансовото обезпечаване на всички дейности предвидени в обща подкрепа, включително и по отношение на възнаграждението на учителите, ще определи доколко тези дейности и общата подкрепа за личностно развитие като цяло няма да останат само едно добро намерение.
Одобряваме включването на концепцията за автономия и разширяване на кръга от доставчици за подкрепа на образованието, както и идеята за децентрализация. Смятаме, че приобщаващото образование неизменна част от правото на образование. Убедени сме, че за да придобие приобщаващото образование смисъл на системна промяна, е необходимо да се промени принципът на подкрепа в обучението, която да може да се предоставя на всяко дете, което в определен момент от живота си може да има нужда от такава. Това означава, че индивидуалната подкрепа е отговорност на детските градини и училищата и се осигурява не само за децата със специални образователни потребности. Същото ще позволи да се обхванат случаи на деца и ученици, които са получавали помощ главно от класни ръководители, учители, училищни психолози или педагогически съветници. В допълнение към ползата е преодоляване на стигмата по отношение на етикетирането със специални образователни потребности (СОП). Системният широкообхватен подход на подкрепа в обучението ще осигури по-ефективно и синхронизирано функциониране между всички, което ще подобри възможностите за учене, научаване и участие на всяко дете. По този начин образователната система ще може по-бързо, по-гъвкаво и по-адекватно да отговори на възникналите нужди от подкрепа по хармонизиран и свързан начин.
За да може оценката на образователните потребности да бъде адекватна и навременна, от Национална мрежа за децата предлагаме въвеждането на два нови члена в Наредбата, а именно:
1 : “МОН поддържа публична база данни в подходящ електронен формат, съдържаща обобщена информация за броя на децата, получаващи допълнителна подкрепа, по групи – СОП, хронични заболявания, в риск, с изявени дарби. Тази информация се събира на ниво община, ниво област и на национално ниво до края на всяка календарна година, за съответната учебна година. Информацията е обобщена, не съдържа никакви лични данни. Информацията се публикува на сайта на МОН във формат, който позволява да се правят анализи на ниво община, ниво област и на национално ниво.”
2: “МОН поддържа публична база данни в подходящ електронен формат на специалистите, които работят по трудов договор към държавно или общинско финансирани институции, по специалности – ресурсни учители, психолози, логопеди и други специалисти за работа с деца. Тази информация се събира на ниво община, ниво област и на национално ниво до края на всяка календарна година, за съответната учебна година. Информацията е обобщена, не съдържа никакви лични данни. Информацията се публикува на сайта на МОН във формат, който позволява да се правят анализи на ниво община, ниво област и на национално ниво.”
Също така смятаме за наложително да се да се предвиди механизъм за отговорност. Ако Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование откаже дете от дадено училище да получава допълнителна подкрепа, защото е със специални потребности, кой носи отговорност, ако това дете продължава да среща системни трудности в ученето? В този смисъл, предлагаме ДОС да включи текст, който да дава възможност, при продължаващи затруднения в ученето на детето, училището да изиска повторно потвърждение на направената от екипа оценка на детето, в рамките на следващите три месеца, след първоначалния отказ.
Друг важен въпрос, който Национална мрежа за децата поставя на вниманието на Министерството на образованието и науката е за нуждата от помощник на учителя да се предвижда и за класове, в които над 40% от децата не говорят български език.
Вижте пълния текст на становището на Национална мрежа за децата по Проекто-наредбата за приобщаващото образование – НМД Становище приобщаващо образование_01 09 2016 (PDF, 505 KB)
Снимка: iStock
