Национална мрежа за децата е обединение на 125 организации от цялата страна, които работят със и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.
Като обединение на множество неправителствени организации, които предоставят услуги за деца и семейства, включително и в областта на ранното детско образование и грижа, Национална мрежа за децата предлага някои концептуални промени в проекта на учебни програми за предучилищно възпитание и подготовка. В приложената рамка за споделяне на коментари и мотиви за промяна сме дали и конкретни предложения.
Общи коментари
Считаме за фундаментaлно програмите да не се наричат „учебни програми“, тъй като това носи конотация за ранна сколаризация, а натрупването на познания в ранна детска възраст не се изчерпва и ограничава само с когнитивното развитие на децата. Вместо това, предлагаме термина „програми за ранно детско образование и грижа“. Терминът „образование и грижи в ранна детска възраст“ (ОГРДВ) се отнася до публично финансираните и предлагани услуги за деца, които не са достигнали задължителната училищна възраст. „Образование“ и „грижи“ са обединени във фразата, за да се подчертае, че услугите за деца до 7-годишна възраст могат да включват физическо обгрижване, но следва да влючват и възможности за учене и развитие (1). Международната класификация на ЮНЕСКО класифицира ранното детско образование като „ниво 0”, т.е. базово ниво за образователните равнища. Възприемането на този цялостен подход за ранно развитие изисква програмите за ранно детско образование и грижа да имат ясен образователен компонент, но и налага отчитането на физическите, социалните и емоционални аспекти от личността на детето.
Смятаме за ключово повишаването на качеството на услугите за образование и грижа в ранна детска възраст – осигуряване на подкрепа от психолози и педагогически съветници в детските ясли и градини; увеличаване на съотношението възрастни-деца, съобразено или доближено до световните стандарти; създаване на мултидисциплинарни екипи и включване в детските градини и на специалисти от социалната и здравна сфера с цел комплексно адресиране на нуждите на децата и семействата. Предлагаме подобряване на качеството на програмите да следва системен подход, според който се подсигурява:
- Kонтинуитет на предлаганите знания и умения в един цикъл;
- Взаимосвързаност между отделните програми и предлагането им в последователност и синхронност;
- Възможност за включване в програмата на допълнителни модули, според интересите и нуждите на децата.
Настояваме за разбиване на „предметния“ модел на обучение в детските градини и фокусиране върху области на развитие на детето и области на познание – напр. „човек и общество“ (тук влизат концепциите за аз и другите, взаимодействието с околните, изграждане на толерантност и умения за приемане на различията, ежедневни дейности, взаимодействие и опознаване на средата и артефактите и др.), „език и общуване“, „наука“, „творчество и естетика“, „двигателна култура“ и др.
При разбиване на предметния модел следва да се дадат основните рамки на въздействие от страна на учителя (неслучайно използваме думата „рамки“, защото вярваме, че учителят следва да има свободата да избере според особеностите на групата и индивидуалността на всяко дете конкретните методи за въздействие) и очакваните постижения от децата. Убедени сме, че програмите следва да отчитат и въздействието, което средата и персоналът оказват върху децата. Наблюдават се три основни сфери на влияние върху децата по отношение поведението на възрастните:
- Възможност за разделяне на децата по интереси по време на заниманието, където те могат да се занимават индивидуално или на малки групи. Тази форма на организация има положителен ефект върху социалното развитие на децата (тяхната независимост, работа в екип, умения за решаване на проблеми) и върху езиковото им развитие.
- Включване в работата на различни типове ресурси, които да са достъпни и разпознаваеми от децата и предложения за занимания, които децата да измислят и развият с тези ресурси. Това дава възможност на децата да се включат в различни образователни игри и едновременно с това развива социалните им умения.
- Качеството на взаимодействие между възрастни и деца, разбирано и като даване на личен пример, и като възможност за управление на социалното поведение на децата (насърчаване на дискусии и себеизразяване, насърчаване на независимостта и самостоятелността на децата и др.). По време на тези дискусии за споделяне и себеизразяване, децата развиват също така езиковите и емпатичните си способности.
Национална мрежа за децата продължава да препоръчва и да заявява готовност да се включи чрез своите експерти в разработване и прилагане на стандарти за развитие на деца от 3-7 години, по същия начин, както се разработват и валидират в момента стандарти за развитие на деца от 0-3 г. Към момента за децата от 3-7 годишна възраст се предвиждат само програми за предучилищна подготовка, в съответствие с държавните образователни изисквания (ДОИ).
Бихме искали да видим в програмите за ранно детско образование и грижа тенденции за промяна, които да включват:
1. Разчупване на ситуациите на обучение, научаване и оценка на напредъка, както следва:
А. Метод на активно включване на детето, което да му позволява самостоятелно да изследва средата и предоставените образователни играчки и материали и да натрупва познание. Обучителните ситуации и взаимодействието на възрастния с детето трябва да вземат под внимание нивото на индивидуално развитие на детето и подходът към всяко дете следва да бъде индивидуален. Учителите и специалистите, които работят с децата, следва да имат нагласата, че се учат заедно с децата и от децата. В този смисъл, ролята на възрастния, от когото еднопосочно протича знание и учене към децата, се обръща и отстъпва място на човек, който е готов да сподели своя опит и знание с децата, но по-скоро съпътства детето, а не диктува неговото израстване и учене.
Б. Използването и насърчаването на играта като фундаментална форма на дейност през ранното детство и средство за учене на детето. Играта е най-естественият начин за децата да трупат познание за света и в същото време да се себеизразяват.
В. Наблюдение и оценка на напредъка на всяко дете, като напредъкът се сравнява с входното ниво на детето, а не с очакваните резултати за групата или възрастта. Напредъкът на детето следва да бъде надлежно отбелязван, записван и споделян периодично с родителите. Наблюдението и оценката следва да отговарят на три базисни въпроса: измерване (какво е научило детето?), предвиждане (нивото на настоящо развитие на детето достатъчно ли е, за да му позволи да премине без затруднения към следващите задачи за конгитивно и психо-емоционално развитие?) и диагностика (има ли затруднения в развитието на детето, които препятстват обучението и адаптацията му?).
2. Обучителната среда следва да позволява свободно изследване и взаимодействие на детето с нея (да се характеризира с фактори като достъпност – пригодени за детето масички, столчета, санитарни възли, така че да може да е самостоятелно; достъпност на играчките и образователните материали, възможност за свободно движение и взаимодействие на детето с другите деца и с възрастните и за социално включване.
Осигуряване на възможност за алтернативни занимания по време на следобедната почивка и отпадане на задължителния елемент на следобедния сън, особено за 5-6 годишните деца.
3. Ролята на семейството – настоящият проект на програми предвижда активно взаимодействие с родителите, но ги разглежда като обект на обучение и научаване, също както и децата. Родителите най-добре познават детето си и затова са ценен ресурс на информация за персонала в детските градини. Комуникацията с родителите следва да се извършва двупосочно – от персонала към тях и обратно, за да може да се отчете по оптимален начин ролята и на семейството, и на детската градина в развитието на детето. Осигуряване на възможност за постепенна адаптация на малките деца и включване на роделите в заниманията през първите 1-3 седмици от посещаването на детските градини.
4. Програмите за ранно детско образование и грижи следва да имат много ясен холистичен елемент за детско развитие, т.е. да отчитат и да залагат не само на когнитивно развитие на детето и възможността му да постига академични резултати, а и социо-емоционалното му развитие, като способността му да живее и да взаимодейства по приемлив начин с другите, да контролира емоциите си, да приема различията и проявява толерантност. Програмите следва да заложат и на физическото развитие на децата – груба и фина моторика, здравословни и хигиенни навици и др., физическа активност и др.). Във връзка с акцента върху емоционалната интелигентност, бихме предложили програмите да включват и възможност за отваряне на пространство детето да изследва и да говори за своите чувства и емоции, като му се дава достъпна обратна връзка за неговото поведение и действия.
Включваме и по-общ коментар, за който съзнаваме, че следва да залегне в новия Закон за предучилищно и училищно образование, а именно да се създадат възможности за разширяване на предлагането на услуги за ранно детско образование и грижа, включително откриване на полу-дневни или целодневни групи към други социални услуги в общността. Целта е да се осигури качествено образование, което да е достъпно и лицензионният му режим да е различен от този за детска градина.
Ние от Национална мрежа за децата оставаме коректен и предвидим партньор и заявяваме желание и готовност за сътрудничество по изготвяне и апробиране на подобрени програми за ранно детско образование и грижа. Организациите-членове на Мрежата за децата разполагат с добри практики, които да споделят и трансферират към националните програми.
07 ноември 2014 г.
Национална мрежа за децата
1. „Обучение и грижи в ранна детска възраст в Европа: справяне със социалните и културните неравенства“, Европейска комисия, 2009 г.
Снимка: flickr.com/Horia Varlan
