Национална мрежа за децата е обединение на 122 организации от цялата страна, които работят със и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.
Национална мрежа за децата (НМД) приветства изработването на Стратегия за развитие на педагогическите професионалисти. Считаме, че повишаването на квалификацията на педагозите е ключова за развитие на професията, възвръщане и утвърждаване на авторитета й и по-доброто адресиране на нуждите на децата и на образователната система като цяло.
ОБЩИ КОМЕНТАРИ И ПРЕПОРЪКИ
Изказваме общ коментар по отношение на това как предложеният проект на Стратегия се вписва в цялостната стратегия за реформа в образованието.
Подкрепяме идеята на Стратегията за адресиране на необходимостта от непрекъснато обучение и квалификация на педагогическите кадри във връзка с постоянните промени в училището и в традиционните извънучилищни институции, каквито са семейството, обществената среда, неформалните групи, медиите и др. Промените в обществените отношения, различното социално-икономическо отношение, етническото разнообразие в българското училище, различните езикови, поведенчески и битови практики изискват промени в ролята и компетентностите на учителя.
При финалното оформяне на Стратегията изказваме обща препоръка по отношение на това училището и учителите да бъдат припознавани като професионална общност и да се мисли за тях в контекста на екип от специалисти, които имат обща мисия и цели и работят в тясна връзка с общността – ученици, родители, бизнес организации, неправителствен сектор.
Буди притеснение фактът, че са изредени проблеми и дефицити на действащата в момента нормативна уредба като липса на механизми за признаване на резултатите от формите за повишаване на квалификацията; различно качество на обученията за продължаваща квалификация; нарушен принцип на конкурентност; липса на механизъм за признаване на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално учене; липса на връзка между академичната подготовка на учителите и реалните потребности в детската градина или в класната стая, но не се правят анализ и изводи за нуждата от последващи дейности. Вярваме също, че в системата за стимулиране на кариерното развитие на педагогическите професионалисти не следва да се фокусираме само върху конкуренция, а и върху умения за работа в екип, взаимно учене и работа под супервизия/менторство.
За нас в Национална мрежа за децата е изключително важен фокусът върху училищното лидерство. В тази връзка предлагаме в Стратегията да се заложат като концепция, мерки и дейности развитието и обучението на директорите на училищата и детските градини като мениджъри, лидери и хора, които отговарят за развитието, въвеждането и прилагането на ефективни училищни политики на местно ниво.
Считаме за приоритет разработването на ясна рамка на качествата и уменията, които учителите трябва да притежават, за да работят ефективно с деца и младежи, както и въвеждането на система за атестация и анализ на професионалните постижения.
Вярваме, че е необходимо Стратегията да прави връзка и с Етичния кодекс на работещите с деца, като е заложено, че педагогическите професионалисти следва да бъдат обучавани и по него, така че да гарантират правата на децата в процеса на изпълнение на служебните си задължения.
Бихме искали да предложим промяна на наименованията на някои от използваните изрази в Стратегията, така че те да отговарят на философията на Стратегията за развитие на педагогическите специалисти и разглеждането им като човешки капитал. Вярваме, че целта на Стратегията е да насърчи педагозите да мислят за своята дейност в качествено нов аспект и да утвърждават авторитета на професията на учителя като на значим възрастен, който подкрепя децата и учениците в изграждането на собствените им личности като отговорни граждани. В тази връзка, предлагаме думата „кадри” да се замени с „персонал”; „човешки капитал”, „професионалисти”, „специалисти” и др. подходящи синоними, които показват ключовата роля и значение на учителите и специалистите, работещи в детската градина и училището.
КОНКРЕТНИ КОМЕНТАРИ
Стратегията се базира на данни и факти, които проявяват моментната снимка на ситуацията, но не е изготвен цялостен анализ на причините за намаление на участието на педагогическите професионалисти в обучения за повишаване на квалификацията, както и прогноза за очакваните резултати и ефект върху цялата образователна система от участието в обучения. Считаме за важно също да се прокара пряка връзка и зависимост между програмите и модулите за повишаване квалификацията на педагогическия персонал и промяната на професионално-квалификационните степени (ПКС). Акцентираме и върху необходимостта да се въведат обучителни стандарти на качеството на обученията и акредитация на различни курсове и програми.
Информацията, използвана при разработване на Стратегията, показва две важни тенденции, които будят притеснение – отдалеченост на системата за квалификация на педагогическите специалисти от динамично променящата се икономическа и социална среда, както и недостатъчно и разпокъсани усилия за усъвършенстване на подготовката на студентите по педагогика, като се отчитат актуалното състояние и тенденции при децата – повишени компетенции за работа с деца със специални образователни потребности, „меки” умения и др.
Приветстваме като добра практика при изготвянето на проекто-нормативни документи прегледа на европейските политики за развитие на учителската професия. Много тревожен е отбелязаният факт, че България е сред малкото страни в Европа, в които не съществува обща рамка или стандарт за необходимите знания, умения и компетентности на учителите. Застъпваме се за интегриране в общата професионално-квалификационна рамка на учителите за умения за оценяване и даване на обратна връзка, комуникационни умения, способност за работа в екип, познаване на проблемите в разнообразието от поведенчески практики на ученици и родители, изследователски умения, организационни и лидерски умения. Считаме също така за ключово да се разработят и интегрират механизми за валидиране на компетенции, придобити извън институциите за формално образование у нас и в чужбина, както и за признаване на неформалното образование.
Липсва обща оценка на нужните ресурси за прилагане на Стратегията. Считаме за необходимо да се доразпише в Стратегията или да се развие като отделен прилежащ документ индикативен план на инвестициите за предстоящите пет години и очакваният ефект от тях.
Данните в Стратегията сочат, че се увеличава активността за повишаване на квалификацията и професионалните компетентности на педагогическите професионалисти, работещи с деца и ученици със специални образователни потребности, особено на професионалистите от ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение на деца и ученици със специални образователни потребности. Един от основните приоритети на Национална мрежа за децата е осигуряване на равен достъп до образование за всички и повишаване на качеството на образованието за деца със специални образователни потребности. Стратегията обаче изнася и факти, според които възможностите за участие на педагозите от професионалните училища в обучения за повишаване на квалификацията са подценени и недостатъчни. Считаме, че с плановете за въвеждане на дуалната система на обучение именно професионалните училища и персоналът в тях ще имат голяма нужда от подкрепа за повишаване на квалификацията за работа с ученици.
В Стратегията буди тревога фактът, че тя не стъпва на мотивационни теории и не предлага стимули за педагогическия персонал за участие в обучения за повишаване на квалификацията, с изключение на финансовите. В България няма и система за анализ и оценка на нуждата на педагогическия персонал от допълнителна квалификация и курсове за повишаване на уменията.
Вярваме, че предложението в Стратегията за държавно регулиране на учителската професия има за цел да улесни мобилността на българските учители в Европейския съюз и да ги защити в условията на динамично променящ се трудов пазар, но сме убедени, че трябва да бъдат положени и допълнителни усилия от всички заинтересовани страни и цялото общество за изграждане и утвърждаване на авторитета на учителската професия. Във връзка с финансовите стимули и с привличане на млади специалисти към професията, предлагаме да се предвидят по-високи заплати за младите педагогически специалисти с цел повишаване на интереса към професията.
„Прегарянето” на педагогическите специалисти и отливът от професията също е тема, която поражда притеснения. В момента не са налични мерки и превантивни механизми срещу „прегарянето”, а преки потърпевши от това са децата и учениците.
Вярваме, че Стратегията ще бъде подкрепена много по-широко от заинтересованите страни, ако се обособят ясно етапи и процеси, които ще текат паралелно в естествено обособените полета на интервенция, покрити от Стратегията: напр.: първоначална квалификация; продължаваща квалификация и преквалификация; промени в статута на професията; ресурсно осигуряване на училищната среда със средства за педагогическите специалисти.
Към основни дейности по Оперативна цел 1: „Разработване и утвърждаване на единна и непротиворечива система за подготовка и продължаваща квалификация на педагогическите кадри” предлагаме да се добави към точка 6.3.1. „Изготвяне на сравнителен анализ на системите за подготовка и продължаваща квалификация в държавите членки на ЕС и други страни” и „…и анализ на приложимостта им в България”.
Предлагаме и нова точка 6.3.12. „Изготвяне на механизъм за провеждане на периодичен анализ на нуждите от страна на педагогическите професионалисти от различни форми и програми за продължаващо обучение“.
Към точка 6.5. „Разработване на професионални стандарти за педагогическите кадри и система за контрол на качеството, диференцираното заплащане и професионалното развитие” предлагаме да се добави: „Измерване на ефекта от повишаването на квалификацията на учителите върху самата образователна система и върху резултатите на учениците – академични знания и социални умения и компетенции“. Считаме за ключово повишаване на квалификацията и преминалите през обучение брой учители да не са самоцел, а да са пряко обвързани с резултатите, които постигат учениците.
Към точка 7. “Очаквани резултати” предлагаме да се добавят и качествени индикатори за успех.
Считаме, че е необходимо да се конкретизират и задълженията на старши учителите към новоназначените. Конкретното ни предложение за механизъм е директорът да се задължава да определя един или повече старши учители, които да подпомагат дейността на новозначени учители с по-малко от 3 години учителски стаж. Вярваме, че общото ръководство на настойничеството следва да се осъществява под ръководството на главен учител, за което директорът да издава заповед като периодът на настойничество следва да бъде не по-малък от навършване на 3 години учителски стаж. Високоефективни системи като Япония, Южна Корея, Шанхай и Сингапур изискват от кандидатите за директорски пост да преминат специализирани курсове и/или стажове или програми за наставничество, насочени към развиване на основни лидерски умения (ОИСР, 2012; Darling-Hammond 2010 ). Друго конкретно предложение в тази насока е въвеждане на програма за наставничество и даване на възможност на обучаващи се учители без вече придобита педагогическа квалификация да работят в училище, докато още са в процеса на получаване на учителска правоспособност . Тази мярка би улеснила навлизането в учителската професия на силни кадри още докато са в процес на придобиване на педагогическа квалификация и би гарантирала, че те не биха се отказали поради продължителността на програмите за преквалификация.
Национална мрежа за децата остава на разположение като коректен и предвидим партньор за подкрепа по финализирането на Стратегията и изготвяне на План за действие към нея.
*Становището на Национална мрежа за децата е базирано на коментари и препоръки, предоставени от Марияна Георгиева, независим образователен експерт.
10 март 2014 г.
Национална мрежа за децата
Снимка: sxc.hu/iprole
