Национална мрежа за децата е обединение на 124 организации от цялата страна, които работят с и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.
Подкрепяме нуждата от изработване на Стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността. Вярваме, че в съответствие с определението на ЮНЕСКО, базовата и особено функционалната грамотност създават условия за ефективно функциониране на индивида в общността и му дават възможност да работи за своето усъвършенстване и за благосъстоянието на общността.
Приветстваме факта, че Стратегията поставя въпроси като значимостта на ранното детско обучение и грижа за развитие на грамотността и успешното функциониране в обществото на по-късен етап. Документът адресира и други важни проблеми като недостатъчната грамотност при възрастните хора и оттам липсата им на гъвкавост и адаптивност към динамиката на пазара на труда.
Общи коментари
Изказваме общ коментар по отношение на това как Стратегията се вписва в цялостната визия за реформа в образованието. Отчитаме, че повишаването на грамотността е ключово и основополагащо за последващите дейности по отношение на образованието, но сме убедени, че тази стратегия следва да е част от обща нормотворческа визия за реформи. Вярваме, че основната цел на образованието следва да бъде постигане на функционална грамотност за всички деца, независимо от техния произход, физически статут или друго различие. При завършване на училище учениците следва да имат всички умения и компетенции да се включат пълноценно в живота на общността – на училищно, местно, национално и международно ниво. Освен че са подготвени за пазара на труда, те трябва да са и подготвени граждани, които знаят правата си и ги защитават, като същевременно зачитат свободите на останалите граждани.
Стратегията засяга още наболели проблеми като липсата на анализ на резултатите от националното външно оценяване и необходимостта от изготвяне и прилагане на механизми и планове за действие, които адресират училищата, където резултатите са незадоволителни. Смятаме, че дейностите за изпълнение на стратегията следва да включват механизми за компенсиране на неравенствата, с които се характеризира образователната система в България – разликите между най-високите и най-ниските резултати на учениците са огромни и очевидно училището не успява да навакса негативните ефекти на ниския социално-икономически статус на някои ученици. Смятаме, че един от тези механизми може да бъде развитие на ефективна система за вътрешно оценяване и анализ на резултатите, публичност и прозрачност на анализите и участие на всички заинтересовани страни в общността при вземането на компетентни мерки за повишаване резултатите на учениците – родители, учителски екип, местна власт, местен бизнес, граждански сектор и др.
Отчитаме в Стратегията като положително споменаването на политиките за индивидуализация и диференциация в обучението – индивидуален подход при деца с говорни и четивни проблеми и други специални потребности; дигитално четене и интегрирано на ИКТ в образователния процес. Смятаме обаче, че липсват конкретни предложения и механизми за индивидуализация на учебния процес.
Споделяме разбирането, изразено в Стратегията, че училището следва да приобщава семейството към задачите на училищното обучение и да отвори вратите на класната стая за общи дейности и съвместно търсене на пътища.
Конкретни коментари
Национална мрежа за децата активно работи за припознаване и разпространение на добри практики в сферата на образованието, здравеопазването и социалната политика. За повишаване на ефективността на предучилищното обучение и грижа предлагаме да се идентифицират и пилотират сред детски ясли и градини в цялата страна практики за работа с деца до 7-годишна възраст, които са доказали ефективността си – интерактивни методи, учене чрез игра, метода Монтесори, Валдорф и др. Много детски градини и училища в страната имат утвърдени практики и на въвличане на родителите и включването им в образователния процес на децата, които следва да бъдат припознати като успешни и широко използвани.
Към оперативна цел 4.2.3. „Увеличение на участието и приобщаването” предлагаме въвеждането на ваучери за услуга, свързана с ранно детско развитие – посещение на детска ясла/градина, посещение на занимания в общински детски център или комплекс и др. Децата на семейства с нисък социално-икономически статус следва да имат равен достъп до услуги за ранно детско развитие като останалите. Вярваме още, че семействата в затруднено положение следва да получават активна и ефективна подкрепа от държавата в усилията им по отглеждане и възпитание на децата им и в този смисъл лишаването от детски надбавки във връзка с непосещаването на задължителна предучилищна подготовка е по-скоро наказание на децата и родителите, което категорично отхвърляме. Убедени сме, че общински сгради, които в момента не се използват, могат да бъдат предоставени на организации с образователна насоченост от гражданския сектор и в тях да се предлагат услуги за ранно детско развитие, финансирани с ваучер от държавата за деца в неравностойно положение. Настояваме и за повече инвестиции и целенасочени усилия в изграждането на нови детски ясли и градини и осигуряване на места за всички деца в тях.
Към политиките в предучилищна възраст настояваме да се ревизира съотношението деца-възрастни в детските ясли и градини и то да се приведе към добрите световни и европейски практики. С цел повишаване интереса на младите специалисти към професията и задържането на кадри предлагаме да се предвидят мерки и превантивни механизми срещу „прегарянето” на учителите, менторство и настойничество за младите специалисти, както и други мотивационни стимули. Приветстваме политиките за повишаване квалификацията на учителите в областта на съвременните методи на преподаване и на диагностика на четенето, но вярваме, че учителите следва да имат и друг широк набор от компетенции, като умения за общуване с децата и с родителите, умения за даване на конструктивна обратна връзка, умения за мотивация, за решаване на конфликти и др. Считаме за наложително и да се заложи развитие на педагогически подходи при всички учители за развиване на четивната грамотност на децата – дори учителите по точни науки следва да могат и да знаят как да помагат на децата при четенето и анализирането на информация.
Вярваме, че въвеждането на гъвкави и алтернативни форми на предучилищно обучение – родителски кооперативи, групи за игра, почасови занимания в детски центрове, надомна грижа за деца и др. ще допринесат за това повече семейства да могат да използват възможностите за ранно образование и грижа. Индикатор за изпълнение на тази мярка може да бъде процентът деца, обхванати в алтернативни форми на ранна детска грижа.
Към мерките, свързани със създаването на благоприятна среда в детските градини, предлагаме да се добави и ревизия на съотношението възрастни-деца в яслените и детско-градински групи. В момента съотношението е 2ма възрастни на 25+ деца, което далеч надхвърля добрите световни стандарти.
Считаме, че стратегията следва да включва и въвеждането на иновативни модели на обучение като преминаване от учебно-предметна към модулна организация на учебния процес (предвидено и в Плана за действие към Стратегията за учене през целия живот), което предполага паралелно изучаване на няколко предмета, с акцент на връзките между тях и паралелите със ситуации и реалности от живота. Убедени сме, че учебната програма следва да се схваща само като помощно средство и учителите да имат автономия да използват интерактивни методи, дигитални технологии и извънучилищни форми на обучение, за да запознаят децата с естеството на преподаваните знания и умения. Конкретна мярка по стратегията може да бъде ревизия на учебните планове и програми и анализ на резултатите от това.
Считаме, че Стратегията следва да поставя фокус не само върху дигиталното четене и насърчаване на четенето у дома, но и върху училищните и читалищни библиотеки и като част от учебните програми и планове да се предвидят дейности като литературни четения и дискусии на цялата група/клас.
Вярваме, че Стратегията следва да се фокусира повече и върху постигането на функционална грамотност за децата със специални образователни потребности. Мерките и дейностите тук може да включват подготовка на методологии, подкрепа на учителите, осигуряване на подкрепяща среда и качество, включително и за децата с образователни затруднения, които не са разпознати от системата като такива.
Вярваме, че е необходимо Стратегията да постави специален акцент върху пълноценното гражданско образование в рамките на задължителното образование, фокусирано еднозначно върху изграждането на социалните и граждански компетентности на децата и учениците в България, които са съществена част функционалната грамотност към 16 г. възраст. Предлагаме при дигиталната грамотност да има фокус върху поведението на децата и младите хора в онлайн среда и научаването на добри модели на общуване в Интернет, социални медии и пр. Предлагаме също програмите по превенция на насилието и тормоза в Интернет да станат част от дигиталното обучение.
Убедени сме, че силните, сплотени и автономни училищни общности, в които всички деца достигат висока функционална грамотност, се постигат не само чрез осигуряване на качество в образованието за всички деца, но и чрез изграждане на среда на качествени човешки отношения. Ние от Национална мрежа за децата работим за отварянето на училището към ресурсите на местната общност и съответно – за училище, което е образователен, културен и спортен център на местната общност и основен двигател за изграждане на социални и граждански компетентности на всички български граждани. Работим за училище, което предлага своите ресурси за използване в общността, но и обединява деца, родители, учители, граждански сектор и местна власт.
Национална мрежа за децата остава на разположение като коректен и предвидим партньор за подкрепа по финализирането на Стратегията и Плана за действие към нея.
26 септември 2014 г.
Национална мрежа за децата
Снимка: freeimages.com/I4red0
