Национална мрежа за децата обединява 127 неправителствени организации, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи. Във всички наши действия ние се ръководим от Конвенцията на ООН за правата на детето като основополагащ документ, който определя философията, ценностите и начина на работа на Мрежата за децата.
Общи коментари
Национална мрежа за децата активно следи ангажиментите, поемани в ежегодните Национални програми за закрила на детето през последните няколко години.
Считаме, че Националната програма за закрила е инструментът за изпълнение на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. (по-долу наричана Стратегията) и в тази връзка приветстваме обвързването на стратегическите цели от програмата с приоритетите от Стратегията. В същото време, смятаме, че е необходимо да се направи преглед на механизма за планиране, мониторинг и отчитане на изпълнението на програмата и съответно постигане на целите, заложени в Стратегията.
Изразяваме безпокойството си от това, че определени ангажименти, поети в предходни години, се изключват от плановете за следващата година, без да са изпълнени и/или да има анализ и обосновка какво налага отпадането им. Примери за такива са ангажиментът „Определяне на минимален пакет дейности при предриемането на мерки за закрила: превенция на изоставянето, реинтеграция, настаняване в семейство на роднини и близки, настаняване в приемни семейства, осиновяване“ от Националната програма за закрила на детето 2014 г.; ангажиментът „Актуализиране на стандарта за водене на случай“ от същата програма и други.
В същото време, наблюдаваме включване на доста оперативни цели и ангажименти, които са част от текущата рутинна работа на отговорните институции, като напр. „Изпълнение на Визията за деинституционализация“, „Реализиране на Плана за изпълнение на Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства 2015-2020 г.“, „Координация и мониторинг по изпълнение на стратегически планове и механизми за координация между отговорните институции“ и др.
В съответствие с изводите от оценката на изпълнението на Националната стратегия за детето за периода 2008 – 2010 г., извършена по проект BG051PO001-6.2.05, считаме, че е необходимо да се преосмисли начинът на изготвяне на програмата, като ангажиментите се планират по-дългосрочно. Според нас програмата следва да се одобрява в началото на съответния планов период с оглед включване на ангажиментите в календарните и оперативни планове на съответните ведомства, за да се избегне сегашната ситуация, при която програмата за периода януари – декември 2014 г. реално ще се одобри през септември, когато остават три месеца до приключването на периода. Вярваме, че това ще допринесе за по-голяма ефективност на програмата и увеличаване на вероятността важни мерки и дейности в подкрепа на изпълнението на Стратегията да бъдат включвани в оперативните планове на съответните секторни Министерства и агенции, за сметка на включване на рутинни дейности от тяхната работа в Националната програма, което се наблюдава в момента.
Конкретни коментари
1. Намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата.
Заложената дейност в оперативна цел 1.1. от НПЗД 2014, Подобряване на нормативната уредба в областта на политиките за децата и семейството, а именно внасяне на предложение за промени в Закона за семейни помощи за деца беше изпълнена с приемането на предложенията за изменение и допълнение на закона през месец юли от Народното събрание. В същото време, очакваният резултат от дейността – Подобряване на нормативната уредба в областта на подкрепата на децата и семейството и синхронизирането й в съответствие с възникващи потребности от промени за осигуряване на адекватна подкрепа и правилното насочване на финансовите средства за семейно подпомагане – не би могъл да бъде постигнат чрез приетите промени, тъй като те правят някои несъществени изменения, без да има визия за това към какъв тип подпомагане и подкрепа на семейството се стреми правителството и какви са средносрочните и дългосрочните цели, които си поставя. Поради тази причина от Национална мрежа за децата настояваме оперативната цел да бъде включена и в тазгодишната Национална програма за закрила на детето, което да доведе до вземане на реални мерки за адекватна подкрепа и правилно насочване на финансовите средства за семейно подпомагане. През месец май Национална мрежа за децата излезе със становище по темата.
Считаме за съществен пропуск липсата на дейност, свързана с актуализирането на Плана за действие за изпълнение на националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. Нашата позиция е, че е нужно такава мярка да се включи като дейност в Програмата за 2015 г., като не следва непременно планът да бъде завършен и приет в рамките на годината. В същото време е абсолютно необходимо да бъде свикана работната група за актуализиране на Плана и да бъде поставено начало на работата по него. Смятаме, че това следва да бъде отделна дейност към оперативна цел 1.2. Изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България.”
От ключово значение за нас е и включването на оперативна цел за развиването на приемната грижа в страната. В миналогодишната Програма такава цел фигурираше във връзка с изпълнението на дейностите по проект „И аз имам семейство.” Имайки предвид, че предоставянето на качествена приемна грижа е една от основните мерки за закрила, според нас е задължително тази точка да бъде включена, като бъдат разписани дейности, които да уреждат плавния преход между проектите, финансирани със средства от европейските структурни фондове, както и стартирането на новата операция „Приеми ме 2“.
Оперативна цел 1.4. Подкрепа за родители, които сами отглеждат децата си и за семействата с деца до 3 год. възраст, фигурираше и в миналогодишната Програма, но въпреки това представените индикатори за постъпилите на работа от целевите групи, както и броят лица, предвидени за включване в заетост, са недостатъчни за постигане на реален напредък в тази област. Злощастните случаи от последните месеци, свързани с липсата на подкрепа за самотни родители от страна на държавата, които станаха достояние и на широката общественост, показаха за пореден път съществуващата остра нужда от увеличение на усилията в тази област. В тази връзка, Национална мрежа за децата се застъпва за по-широк обхват на кампанията по насърчаване на работодателите да наемат на работа самотни родители и безработни майки и съответно повишаване на броя на лицата предвидени за включване в заетост.
Що се отнася до оперативна цел 1.3. Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище, от Национална мрежа за децата настояваме за включване на дейности, свързани с оценка на риска, осъществяване на супервизия и кризисни интервенции и контрол на качеството на социалните услуги, които имаха място в НПЗД 2014. Считаме, че контролът на качеството на социалните услуги трябва да бъде непрекъснат, за да има възможност за внасяне на трайна положителна промяна в тяхното управление.
По отношение дейност 1.3.1. към целта 1.3. Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище, а именно „Разпространение на Стратегическия план за управление на интегрирани услуги,“ от Национална мрежа за децата не виждаме връзката как разпространението на даден документ/насоки ще доведе до заложения резултат „Утвърден модел за подкрепа на детето и семейството.” Има нужда от много повече конкретика за това какви следва да бъдат промените от прилагането на този Стратегически план.
Предлагаме включването и на нова дейност „Разработване на семейна политика“, като визираме разработване на нов документ с ясни цели, мерки и дейности, насочени към възприемане на семейно-ориентиран подход във всички области, касаещи детското благосъстояние – икономически мерки, образование, здравеопазване, жилижно настаняване, регионална политика и др., които да доведат до реална подкрепа за родителите и семействата в България.
2. Подобряване здравето на децата
Предлагаме в тази стратегическа област да се добавят ангажименти, свързани с анализа на детската смъртност по региони и по причини, диагностика за по-широк спектър увреждания на плода при бременните жени и регистър на деца с неврологични и хронични заболявания.
В НПЗД 2015 г. липсва ангажиментът от Програмата за 2014 г. „Превенция на ранните раждания и абортите сред непълнолетните”. Ние в Национална мрежа за децата следим темата и считаме, че предизвикателствата в тази област продължават да бъдат сериозни. Широката обществена дискусия по повод промените в Закона за семейни помощи за деца през тази година също показа, че темата е актуална и е нужно държавата да се ангажира с продължаване на усилията в тази посока.
Отпаднал е и ангажиментът от НПЗД 2014 2.1.1. Създаване на регламент за начините за взаимодействие в системата за закрила и формиране на мултидисциплинарни екипи в ЛЗБП, в които да бъдат включени медицински специалисти, психолози и социални работници от ОЗД. В този ангажимент се говори за назначаване на социален работник и психолог в лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП), което е сред основните застъпнически приоритети на Национална мрежа за децата. В този смисъл, настояваме запазването на този ангажимент и в НПЗД 2015.
Не може да не направи впечатление и фактът, че в подобласт „Сигурна и здравословна среда“ ангажиментите са изключително много на брой и подробно разписани, докато в област „Подобряване здравето на децата“ са сведени до минимум. Осъзнаваме, че превенцията е от ключово значение, но тя не бива да се осъществява за сметка на други дейности, особено такива в здравеопазването.
3. Осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование.
Основни бележки в тази област имаме по количествените индикатори, както и по отношение на някои дефиниции като например дефиницията за „интегрирани ученици“, която за нас е различна от механичното записване на деца в смесено училище. Интегрирането на учениците от малцинствен етнически произход е комплексен процес, който включва всички заинтересовани страни и промяна на нагласите сред децата и родителите от основната група.
По отношение на дейност 4.5.2. „Обучения на учители на тема „Превенция и мерки срещу отпадането от училище, съвместни дейности с родителите“ предлагаме обученията да се увеличат.
Не е ясно как е дефиниран посоченият брой от 22 обучения, но считаме, че в случай на финансова възможност следва да се положат усилия за организиране на поне едно обучение за всеки регион в страната и в тази връзка препоръката ни е бройката да е минимум 28.
Прави впечатление, че индикаторите са предимно количествени – брой участвали експерти; обучени учители; организирани обучения. Предлагаме да се прецизират очакваните резултати и формулират не само количествени данни, но и търсените ефекти от мерките и дейностите.
4. Правораздавателна, съдебна система, приятел на детето и повишаване ефективността на мерките за защита на децата от насилие, злоупотреба и други форми на експлоатация.
Приветстваме включването на оперативна цел 5.1. Гарантиране на ефективна система за детско правосъдие в условия на междуинституционално сътрудничество. Считаме, че вече създадената работна група за изработване на нов закон за детско правосъдие към Министерството на правосъдието е задължителна стъпка за въвеждане на основни и все още несъществуващи принципи за справедливо правосъдие за деца, отразяващи международните и европейски стандарти.
Относно оперативна цел 6.4. Подобряване на координацията в случаите, свързани със случаи на деца в риск, считаме, че дейността за Мониторинг на изпълнението на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция трябва да бъде разширена. Данни от анализи на
Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане относно прилагането на Координационния механизъм сочат, че при приблизително една трета от случаите на насилие над деца не е свикан координационният екип. Тази статистика демонстрира, че има необходимост от по-добро познаване на механизма от страна на въвлечените институции. По този повод предлагаме да бъде добавена отделна дейност, свързана с въвеждане на надграждащи обучения за служители, които работят пряко със случаи на деца в риск, както и въвеждане на
Етичния кодекс за работа с деца от всички отговорни ведомства включително ангажимента за сигнализиране в случай на дете в риск и познаване и прилагане на Координационния механизъм в длъжностните характеристики на всеки работещ с дете. Настояваме тези дейности да залегнат и в планирания „стратегически документ за подобряване на сигнализирането и сътрудничеството по случаи на насилие над деца“ с оглед промяната на практиката на всички специалисти, работещи с деца, а не само създаване на нови стратегии и планове, които голяма част от тях – напр. лекари, учители и др. не разпознават като свои ангажименти.
От Национална мрежа за децата държим на включването на дейност, свързана с извършване на проверки относно спазване правата на децата и спазване на стандартите за социални услуги за деца в оперативна цел 9.3. Спазване правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца, която беше включена в миналогодишната Програма. В сегашната Програма тези проверки са заложени само що се отнася до образователни институции и нямат за цел Гарантиране спазването на правата на децата, отстраняване на констатирани нарушения, подобряване на благосъстоянието на децата (каквато беше включена в НПЗД 2014), а само проверки за насилие.
Отбелязваме като негативна промяна в НПЗД 2015, че от програмата за предната година е паднала като стратегическа цел Премахване и превенция на всякакви форми на насилие срещу деца в системата за социална закрила. Тя не е изпълнена докрай и настояваме да се запази и в НПЗД 2015.
Призоваваме също за запазване в НПЗД 2015 на целта Защита на децата от сексуални посегателства през компютърни престъпления и превенция на онлайн-тормоза като конкретната ни препоръка е държавните институции да поемат своя ангажимент да съфинансират дейността на Националния център за безопасен интернет и да подпомагат дейностите по обучение на децата и младите хора за отговорно и безопасно ползване на ИКТ.
5. Детско участие.
Приветстваме оперативна цел 7.2. „Насърчаване на детското участие в България“ и търсения ефект за изграждане на единно разбиране за понятието „детско участие“. Притесненията ни са до колко това ще бъде постигнато с изпъление на дейността „Организиране на среща със заинтересовани лица по темата за детското участие“. В тази връзка, предлагаме включване на дейност „Стартиране на целенасочен процес на консултиране със заинтересовани страни за изготвяне на цялостен план за детско участие“, който план да бъде включен и в актуализираната Стратегия за детето за периода 2015 – 2020 г.
Национална мрежа за децата
Септември 2015 г.
Снимка: stockvault.net
