Национална мрежа за децата приветства усилията на колегите от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) да поставят честно и открито проблемите пред развитието на приемната грижа в страната и да търсят диалог с отговорните институции за намирането на решения в най-добрия интерес на децата. Според нас, една от причините за проблема, поставен в отвореното писмо на НАПГ е свръхнатовареността на социалните работници от Отделите за закрила на детето (ОЗД) към Агенцията за социално подпомагане (АСП). Ние като мрежа, нееднократно сме повдигали този въпрос, както и крайният недостиг на всички видове ресурси, свързани с тяхната работа.
На практика случаите, по които работи един социален работник продължават да надвишават добрите европейски практики, които сочат, че този брой трябва да бъде между 20 и 35. През 2011 г. броят на жалбите, молбите за съдействие и сигналите за деца в риск, постъпили в ОЗД е 48 549 (с 5091 повече от 2010 г.) . В тази бройка не са включени отворените случаи от предходните години. Ако през 2012 се е запазил подобен брой на сигналите, а с новите попълнения броят на социалните работници в ОЗД е станал 571 , то на един социален работник се падат по около 85 сигнала годишно, в допълнение към отворените случаи от предходни години. Съгласно информацията поместена в проект на План за действие за изпълнение на Концепция за държавна политика в областта на правосъдието на детето (2012-2020), публикуван на портала за обществени консултации www.strategy.bg на 16 януари 2013 г., един социален работник е работил средно годишно по 284,13 случая за 2010 и 2011.
Този въпрос е ключов не само за успешното развитие на приемната грижа, но и за ефективната подкрепа на родните семейства на децата, както и всички видове превантивни и алтернативни услуги за деца и семейства в риск и предприетите реформи в областта на деинституционализацията и младежкото правосъдие.
Препоръките ни за решаване на този проблем са свързани със спешно разработване на стандарти за социална работа с деца и натовареност на социалните работници, както и повишаване капацитета на ОЗД, като се увеличи броят на социалните работници, осигуряване на достойно заплащане и въвеждане на регулярни форми на подкрепа и обучения.
По отношение на приемната грижа смятаме, че е необходимо да се насърчи сътрудничеството между местните власти и НПО; да се изработи и приложи финансов стандарт и делегиране на целия процес на доставчици на услуги, които да се професионализират в тази сфера, така че приемните родители и децата да получават непрекъсната и навременна подкрепа, която да гарантира качеството на грижата и развитието на децата.
