Национална мрежа за децата активно работи за подобряване на политиките по отношение на децата, включително децата-бежанци, а много наши членове работят на терен и обединяват доброволци за подкрепа и за посрещането на ежедневните нужди на бежанците.
С настоящото становище отправяме общи и конкретни препоръки по Координационния механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци, пребиваващи в Република България, включително търсещи или получили международна закрила.
Децата са уязвима група сами по себе си, като това важи с особено голяма сила за непридружените деца-чужденци, които в голяма част от случаите са напълно сами и нямат никакви близки или роднини от разширеното семейство, на които могат да разчитат. Затова Национална мрежа за децата приветства изработването на Координационен механизъм, който ясно да разпределени отговорностите на отделните институции в грижата и закрилата правата на децата бежанци.
Общи коментари
Едно от основните ни притеснения е свързано с факта, че предлаганият Координационен механизъм, както и Координационните механизми за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца – жертва на трафик, завръщащи се от чужбина и за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и при кризисна интервенция се приемат единствено като междуинституционално споразумение, което по принцип изисква ангажиране на всички институции, но не представляват документ, на който страна може да се позове пред съда срещу действията или бездействията, както и пропуски от администрацията.
На практика, това означава, че не може да се осъществи външен независим контрол на качественото взаимодействие и да се потърси конкретна отговорност от участници в механизма (държавни, общински, НПО структури и други) как са изпълнили своите ангажименти при отделните казуси.
В тази връзка, препоръчваме да се обмислят различни варианти за законово регламентиране на механизма, като конкретното ни предложение е това да се обвърже и с измененията в Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, които бяха внесени за обсъждане в Народното събрание миналата година.
Настояваме в становището да бъде застъпен въпросът за риска непридружените деца – чужденци да станат жертва на трафик. В процедурите за непридружени деца-мигранти, жертва на трафик или в риск от трафик, липсва яснота кой е сезиран, какво се прави и къде се настаняват децата, ако са в страната ни и стават жертва на трафик, докато чакат. Липсва яснота кой получава информация за регистрираните и ако липсва такава, какви са причините за това.
Липсва ясна статистика колко непридружени деца-чужденци са в страната. Много често те се водят на външни адреси, което е предпоставка за спешната процедурна промяна, която е необходимо да се направи. Липсва мониторинг на случаите. Предложението е въвеждане на вътрешен мониторинг два пъти годишно от експерти от няколко институции, имащи отношение към проблемите на непридружените деца-чужденци, и външен мониторинг един път годишно.
Липсват обучени социални работници, които да говорят родния език на децата. Липсват организации и услуги с обучени професионалисти, говорещи езика на децата-мигранти. До този момент единствената институция, която посреща и възрастни, и деца, е Върховният комисариат на ООН за бежанците в България. Спецификата около правата на детето, защитата на децата и децата в риск не е достатъчно застъпена на терен.
Присъединяваме се към препоръките на Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс по отношение спазване правата и закрилата на децата-бежанци, а именно подобрена система за ранно идентифициране, оценка и насочване на търсещи убежище непридружени деца, както и подобрен достъп до безплатна правна помощ в процедурите за предоставяне на убежище. Необходимо е да се разпише ясно в механизма за междуинституционално взаимодействие чия отговорност е предоставянето на правна помощ, която да бъде достъпна (чрез преводач), навременна и акуратна за конкретните нужди на всяко непридружено дете.
Комисарят препоръчва преразглеждане на често незаконното задържане на лица, търсещи убежище, и на неподходящите материални условия в центровете за задържане на мигранти, както и разследване на всички случаи на малтретиране в тези центрове. „Задържането на мигранти трябва да се използва само като последна мярка, за възможно най-кратък период и на основата на индивидуална оценка. Децата не бива да бъдат подлагани на задържане като имигранти, независимо дали са заедно със семействата си или отделно от тях.“, се казва още в доклада на комисар Муйжниекс, публикуван на 22 юни в резултат на посещението му в страната през месец февруари тази година.
Присъединяваме се и към препоръките от доклада на Български хелзинкски комитет от техния Годишен доклад за наблюдение на производството за предоставяне на международна закрила в България за 2014 г. , които призовават за по-бърз и ефективен достъп до регистрация на кандидати за международна закрила пред териториалните поделения на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и назначаване на настойник или попечител на непридружените деца-бежанци.
Алармираме също, че броят на непридружените деца-бежанци не е никак малък в абсолютна стойност – по данни на организации-членове на Национална мрежа за децата, които работят на терен, случаите са над 1 000 за 18 месеца, като голяма част от децата вече не са на територията на България и липсват данни какво се е случило с тях. За тези, които остават, няма налични специализирани услуги на закрила, а съществуващите такива (Центрове за настаняване от семеен тип, Домове за деца, лишени от родителска грижа) не ги разпознават като целева група.
Сигнализираме и за проблем с изпълнението на задълженията от страна на отделите „Закрила на детето“ при процедури за предоставяне на закрила – когато въобще се включват социалните работници, това става по напълно формален начин, само присъстват на първоначалното интервю. Настояваме там, където социалните работници се срещат с непридружени деца, да бъде предоставена предварителна подготовка и обучения за особеностите на бежанската процедура и специфичните проблеми на непридружените деца-бежанци. Същото следва да залегне и за социалните работници към ДАБ.
От изключителна важност е мерките за закрила да бъдат предприемани веднага, когато се идентифицира детето – това може да стане чрез обособяване на няколко центъра за настаняване от семеен тип към ДАБ и непридружените деца да бъдат насочвани там, а не да престояват заедно с възрастните. Също така, при процедурата по предоставяне на закрила на ДАБ следва да се вмени задължение това да бъде винаги по бърза процедура, когато става въпрос за деца. Това би допринесло за минимизиране престоя на децата в териториалните поделения на ДАБ и би ускорило предприемането на мярка за закрила от страна на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) и съответно би било гарантирано в по-голяма степен правото на детето на живот в семейна (или близка до семейната) среда.
Конкретни коментари
Към Въведението настояваме като целева група на координационния механизъм да се включат не само непридружени деца, чужди граждани, но и деца без гражданство. Също нека механизмът да се отнася до деца, които са преминали границата със свой близък, но впоследствие са изоставени или са останали сами поради тежко заболяване или смърт на близките си.
Препоръчваме усилията на държавните институции да бъдат насочени не само към създаване на условия за осигуряване на правото на живот и развитие на непридружените деца-бежанци, но и за живота им в семейна среда или близка до семейната.
Предлагаме също към глава IV. „Ангажименти на институциите за постигане на координираност в действията и ангажимента на ДАЗД за поддържане на национално ниво на информация за непридружените деца чужденци, пребиваващи на територията на страната“, да се добави и ангажимент за регулярен мониторинг по прилагането на настоящия механизъм, който да се случва и чрез събиране информация на място – фокус групи с целевите лица, анкетни карти и др. и резултатите и препоръките от който да се популяризират чрез годишните доклади на ДАЗД и специални работни срещи.
По отношение задълженията на Министерство на вътрешните работи, настояваме да има засилен контрол при преминаването от непридружени деца на българската държавна граница. Наблюдатели от организациите-членове споделят, че непридружените деца напускат безпроблемно България, като това става включително чрез настойници, на които близките на детето са платили, за да станат такива.
Настояваме Министерство на образованието и науката да поеме ясен ангажимент със срокове за включване на децата-бежанци в образователната система в България. Курсовете по български език в момента се организират предимно от доброволци и неправителствени организации. Препоръчваме и изготвяне и следване на единна програма за курсовете по български език, независимо кой организира курса. Задължение на Министерство на здравеопазването следва да е здравното осигуряване и обезпечаването с медицински услуги на децата-бежанци по време на целия им престой в страната, а не само по време на производството за предоставяне на международна закрила.
Настояваме Агенцията за социално подпомагане и в частност Регионалните дирекции за социално подпомагане и Дирекциите на общинско ниво да поемат по-ясен координационен ангажимент за подпомагане достъпа на децата-бежанци до социални услуги в общините.
По отношение на ДАБ, настояваме задължително да се посочи, че агенцията насочва непридружените деца към различните видове услуги, помощ и психологическа подкрепа, както и че осигурява преводач.
Важна функция в координацията на дейностите, която би могла да се поеме от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Комисиите за детето, е да осъществяват разяснителни кампании сред общините за международните стандарти за предоставяне на закрила на непридружени деца, както и да работят за недопускане на дискриминация на местно ниво и предоставяне на закрила и социални услуги.
Задълженията на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) следва да се прецизират и да се укаже, че те трябва да извършат безплатни микробиологични, паразитологични и вирусологични изследвания на непридружените деца, независимо къде са настанени последните. РЗИ следва също да осъществят имунизации на всички непридружени деца до 15 годишна възраст.
В задълженията на Регионалните инспекторати по образование (РИО) следва да има указани срокове, в рамките на които непридружените деца-бежанци да бъдат насочени към определено училище и включени в образователната система. Убедени сме, че всяка образователна форма на непридружените деца-бежанци следва да е присъствена, т.е. в клас, тъй като училището е преди всичко начин за научаване на български език и за интеграция.
По отношение действията на служители от Главна дирекция „Гранична полиция“, веднага след преминаването на границата от страна на непридружените деца-бежанци, те уведомяват ДСП, като следва ясно да се разпишат механизми къде изчаква детето и какво прави, докато на място пристигне служител на ДСП. Изключително важно е при първоначалния разговор с детето да присъства и преводач, и социален работник, като присъствието на преводач следва да бъде ясно указано и задължително и при действията на служителите на териториалните звена „Миграция“ при ОДМВР. Ако детето има назначен настойник, тези служители следва да направят проверка за лицето, осъществяващо тези права. Ако все още няма процедура за определяне на настойник, действията по назначаване на такъв следва да се координират с общината, където е подадено заявлението за кандидатстване за международна закрила.
По т.2 от задълженията на Дирекция „Социално подпомагане“ настояваме това ясно да се вмени като задължение на социалните работници. Убедени сме, че социалните работници трябва да имат поне едно оценъчно интервю с децата, което касае положението им, а не процедурата за убежище. ДСП следва също да прави оценка на кандидата за настойник на детето и да събира информация за близко родствената връзка, както и за мотивите на кандидата, за да вземе решение в най-добрия интерес на детето.
Към задълженията на ДАБ, настояваме да се вмени изготвяне на регистър на непридружените деца-бежанци, настанени в регистрационно-приемателните центрове (РПЦ). Те са на свободен режим и много от тези деца напускат центровете самостоятелно, „изчезват“ и напускат страната. При назначаването на настойници на непридружените деца, освен кметовете, настояваме в процедурата да се включват и служители на отделите „Закрила на детето“.
Настояваме за изготвяне на специален механизъм, който социалните работници на ДАБ да са обучени да използват при извършване на първоначалното оценъчно интервю на непридружените деца-бежанци. Кметовете на общини, от своя страна, следва да работят в координация с ДСП по случаите на непридружени деца и настойничеството им.
Национална мрежа за децата
29 юни, 2015 г.
Снимка: pixabay.com
