Национална мрежа за децата е обединение на 113 организации от цялата страна, които работят с и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.
Общи коментари:
Национална мрежа за децата (НМД) приветства изчерпателното изписване на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (отсега нататък реферирана като ОП НОИР) и основните приоритетни оси и специфични цели, които са в съответствие със Стратегията на ЕС Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и със Споразумението за партньорство.
Считаме, че повишаването обхвата и качеството на образованието, научноизследователската и развойна дейност (НИРД), внедряването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието на всички нива, поощряването на ученето през целия живот и повишаването на личностните и професионални компетенции на заетите в образователната сфера са от изключително висок приоритет за подобряване конкурентноспособността на българската икономика и повишаване на качеството на човешкия капитал (както е посочено на стр. 7 от ОП НОИР). В тази връзка, приветстваме широкото междусекторно сътрудничество, предвидено в ОП НОИР между МОМН, гражданския сектор, общините, училищата, читалищата, висшите учебни заведения, научните институти, браншови организации, младежки центрове и др.
Препоръки:
Препоръките на НМД касаят допълнения и уточнения към предложените дейности в ОП НОИР, както следва:
Към стр. 37-38:
ПРИОРИТЕТНА ОС 3:
НАСЪРЧАВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, УМЕНИЯТА И УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ
СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 1:
Повишаване на качеството на предучилищното и училищното образование за подобряване на постиженията на учениците в овладяването на ключови компетентности.
Общото ни предложение към тази приоритетна ос е децата, обхванати от образователната система (детски градини и училища) да бъдат разделени по възраст, както следва: 0-3г., 3-7г., 7-14г., 14-18г. Във всяка група да има подмерки:
А) откриване и насърчаване на таланти
Б) компенсиране на дефицити
В) реинтеграция
Към „Допустими дейности” предлагаме да се добави и „Въвеждане на стандарти за ранно детско развитие, в съответствие с Националната стратегия за детето 2008-2018г. и идентифициране и разпространение на добри практики.”
Предлагаме да се добави към Специфична цел 1 и „Въвеждане на здравно и гражданско образование в училищните програми.”
Предлагаме към Специфична цел 1 да се споменат и няколко други проблема, които в момента пречат на качеството на услугата в детските градини, като големия брой деца в групите, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, невъзможност да се посрещат индивидуалните нужди на детето. Особено внимание в Допустимите дейности по тази Приоритетна ос следва да се обърне на изискването за изграждане на адекватна на психо-физиологичното развитие на детето образователна среда, независимо от мястото, където ще се провежда предучилищната подготовка. Това включва: подходяща материална база, адекватни образователни технологии, методология на обучението и квалификация на персонала.
Към Приоритетна Ос 3, Специфична цел 1 (стр. 37) предлагаме още да се добавят допустими дейности, свързани със:
- Въвеждане на системи за вътрешно и външно комплексно оценяване на качеството на образованието на различни равнища – училище, община, област, национално – и по отношение на различните групи деца (по възраст, образователни нужди и др.). Обвързването на всички видове оценяване – на процесите, на качеството на работата на учителите, на управлението и организацията – с постигането на по-високи резултати от страна на учениците.
- Дефиниране на основни параметри на качеството и на достъпа по отношение на различните групи деца (по възраст, образователни нужди, местоживеене и др.)
- Въвеждане на съвременна и отговаряща на новите концепции за ученето целодневна организация на учебния процес, включ. осигуряването на достъп на всяко дете до клубни дейности на училищно и извънучилищно ниво. (тази точка кореспондира със заложеното в ОП НОИР на стр. 38, а именно: „…финансово осигурена целодневна организация на учебния ден за учениците от 1. до 4. клас”)
- Създаване на образователна среда, която включва като минимум:
- Възможност за участие в процесите на учене и развитие, независимо от личните, финансовите или социално-икономическите предпоставки, свързани лично с детето или с неговия произход;
- Цялостно реконструиране на сградите, за да може да бъде изградена физическа среда, насърчаваща ученето, участието и развитието (нужда от съвременни стандарти), включ. оформяне на кабинети, осигуряване на гардеробчета, на пространства за срещи на децата в рамките на училищата, но извън класните стаи;
- Преразглеждане на видовете училища, които в момента не създават условия за изграждане на адекватна на нуждите на различните възрасти деца среда за учене;
- Либерализиране на формите и организацията на учебния процес, така че той да отговаря на начините, по които учат децата – и като цялостни подходи за учене, и като нужда от прилагане на специфични техники и технологии в ситуации на затруднение;
- Създаване на изисквания за ясни и качествени критерии за оценяване на начина на представяне на децата в училищата и на възможностите съвместно с детето, с родителите, с учителите и/или с други специалисти да се постигат по-добри резултати.
- Разработване на учебници и учебни помагала – онлайн или офлайн, които наистина улесняват ученето на децата.
- Изграждане на отворена и модерна система за квалификация на кадрите в образованието, насочена към управление на качеството на училищно ниво и към идентифициране на проблемите пред ученето на децата, както и към прилагането на образователни технологии, които развиват ресурсите и мотивацията за учене и постигане на по-високи цели на всяко дете. (кореспондира със Специфична цел 3, стр. 40)
Към стр. 39:
СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 2:
Подобряване на достъпа до образование и намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% към 2020 г. – предлагаме да се добавят следните подточки:
- Създаване на механизъм за идентифициране на необхванатите деца в детските градини и училищата – създаване на „Образователна карта на България” – кръстосване на съществуващите данни от НСИ, информационната система на МОМН, системите на ГРАО, МВР – Адресна регистрация, и информационните системи на АСП и ДАЗД. Това означава, че в Допустимите дейности по тази Специфична цел е добре да се прибави и изработването на процедура с ясни роли и отговорности на различните институции по отношение на обхващането на децата, като се определи водеща такава, която да отговаря за координацията и да следи целия процес.
- Създаване на система за проследяване на успеваемостта на децата в учебния процес, особено по отношение на децата в средищни и защитени училища. (тази точка кореспондира и със заложеното в ОП НОИР „СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 3: Усъвършенстване на системата за оценяване на резултатите от обучението и разработване и прилагане на ефективни системи за осигуряване и управление на качеството, мониторинг на образователната система и ефективно разпределяне на ресурсите в образованието и обучението” – стр. 40)
- Популяризиране на модели и подходи за работа на училищата – ориентирани към децата училищни политики и практики, създадени в партньорство с НПО или като резултат от обучения на учителите и директорите по ключови за детското развитие и благосъстояние теми. (кореспондира с ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРИОРИТЕТ № 3: Подобряване на достъпа до възможностите за учене през целия живот, подобряване на уменията и квалификацията на работната ръка и повишаване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда – стр. 46)
Към стр. 42:
Разработване на стандарти за гарантиране на качеството на предучилищното образование с участието на всички заинтересовани страни (включително семействата) и разработване на подходящи за развитието на децата програми и учебно съдържание, които благоприятстват придобиването както на когнитивни, така и на некогнитивни умения – предлагаме да се добави:
- Повишаване на родителското включване и на създаване на условия и регламент за легитимиране на съществуващи алтернативни форми на грижа за децата в предучилищна възраст, например родителските кооперативи.
- Въвеждане на ваучерна система, особено за децата до 4-годишна възраст, свързана с гарантиран достъп на всяко дете до форма на ранна грижа.
- Създаване на условия за реално договаряне на родителите с детските градини и с училищата и за контрол на дейността на последните.
Към стр. 44:
Усъвършенстване на системата за акредитация, въвеждане на гъвкави акредитационни модели и външно оценяване на качеството във висшето образование (вкл. и чрез поддържане на разработената рейтингова система на ВУ) – предлагаме да се добави и „Изработване на ясни критерии за дефиниция и акредитация на висши учебни заведения, базирани на качеството на разработените и предложени учебни програми.” Целта е да се избегне девалвация на висшето образование посредством несъразмерно голям брой висши учебни заведения, отнесен към броя на населението на Република България.
Към стр. 46:
ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРИОРИТЕТ № 3: Подобряване на достъпа до възможностите за учене през целия живот, подобряване на уменията и квалификацията на работната ръка и повишаване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда
СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 1:
Подобряване на базовото и продължаващото обучение за педагогическия и непедагогическия персонал, включен в образованието и обучението – предлагаме да се добавят следните допустими дейности: (предложените дейности кореспондират и с Приоритетна Ос 2: Наука и образование за реална заетост, мобилност и предприемачество – стр. 31)
- Обезпечаване на подготовката на всеки учител да разпознава затрудненията на децата в учебния процес и да адресира подходящи за преодоляване на затрудненията образователни методики или цялостни програми.
- Обезпечаване на подготовката на учителите за работа и за приобщаване на децата със специални образователни потребности (СОП), както на ниво организирани учебни занятия, така и на ниво взаимоотношения с връстниците и разбиране на изискванията.
- Обезпечаване на подготовката на учителите да използват разнообразни инструменти за оценяване на напредъка на учениците със СОП.
- Създаване на професионални стандарти за учителска правоспособност, на основата на компетентностните модели, които трябва да описват какво трябва да могат да правят учителите, влизайки в професията.
- Създаване на мерки за подкрепа на навлизането на млади хора като учители. Мерките могат да са икономически, методически (подкрепа в работата – супервизия), организационни (изписване за повече практика по време на обучението във ВУЗ, минимум 2г. преди завършването) и др.
Към стр. 52-53:
Приоритетна Ос 4:
Образователна среда за активно социално приобщаване [максимум 3500 знака с интервали= около 1 стр.]
СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 1:
Повишаване на качеството и подобряване на достъпа до образование чрез създаване на подкрепяща среда за приобщаващо образование – предлагаме да се добавят следните Допустими дейности:
- По отношение на проблемите, свързани с недостатъчната обезпеченост на системата с ресурсни учители:
- Обезпечаване на достатъчен брой ресурсни учители – и като брой, и като специалности по общини.
- По отношение изграждането на цялостна подкрепяща среда в детските градини и училищата:
- Създаване на ясни стандарти за цялостната училищна инфраструктура – изграждане на всички елементи на физическата среда – по начин, позволяващ качествен достъп на децата със СОП
- Създаване на обособени специализирани кабинети за работа с децата със СОП на ниво детска градина и училище
- Създаване на достъпни, достатъчно на брой и специализирани образователни и дидактически материали за работа с деца с различни специални потребности (материалите трябва да са в помощ и на ресурсните учители, и на учителите)
- Осигуряване на подкрепа за детските градини и училищата да изграждат и прилагат отворени системи и процеси на обучение: отворени класни стаи, учебен процес, даващ възможност и за свободно движение на децата; цялостно организиране на учебното време (учене, забавление, активност, научаване)
- Създаване на система за одит на изградената архитектурна среда в детските градини и училищата и на подкрепящата среда въобще.
- По отношение на разработването на нови образователни програми и материали:
- Разработване на образователен софтуер с адаптирано учебно съдържание за различните групи деца със СОП.
- Създаване на достатъчен брой нови и популяризиране на налични образователни програми за работа на детските градини и училищата за преодоляване на различните видове обучителни трудности на децата.
- Поддържане на форуми за насърчаване и посредничество между учителите и детските градини и училищата в процеса на прилагане на иновации.
- По отношение на взаимодействието на образователните институции с други услуги и въвеждане на нови подходи:
- Изграждане на взаимовръзки между интегрирането на децата със СОП в масовите училища и услугите, предлагани от дневните центрове за работа с деца с увреждания (налице е липсата на достъп до транспорт на децата със СОП в масовите училища, ако искат да посещават и дневните центрове).
- Изграждане на мрежи, включващи доставчици на различни социални и образователни услуги, които могат да подпомагат работата на детските градини и училищата.
- Осигуряване на достатъчно възможности за личен и социален асистент на деца със СОП.
- Регламентиране на възможности за прилагане на нови подходи – например въвеждането на използването на асистент на учителите.
- Изграждане на интегрирани услуги за децата със СОП и ясно разпределени механизми за създаването, предоставянето и финансирането им за всяко дете със СОП, които да са достъпни, независимо от местоживеенето на детето и обезпечеността с ресурсни учители или други видове специалисти.
Към Приоритетна Ос 4, стр. 52-53, предлагаме още да се добавят допустими дейности, свързани с работата на младежките работници и ясни критерии и правила за регламентиране на тяхната дейност с деца, ученици и студенти.
Предлагаме към „Инвестиционен приоритет 2: Интеграция на маргинализирани общности, Специфична цел 1: Повишаване на качеството и улесняване на достъпа до образование за ефективна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и от семейства на имигранти и бежанци и за подобряване на образователните резултати” (стр. 55) да се добавят и няколко допустими дейности, свързани с образованието на децата от етническите малцинства:
- 1. Определяне на ясни мерки и приоритети за развитие на обособените ромски училища
- Създаване на механизми за граждански контрол върху посещаемостта.
- Създаване на гъвкави програми, осигуряващи възможност на детските градини и училищата (в рамките на началните класове) да засилват обучението по български език за децата, които не го владеят в степен, достатъчна да се справят с изискванията на учебния процес.
- Въвеждане на програми за професионално образование, осигуряване на финансирането им, на квалификация на учителите и създаване на модерна база за това в училищата (кореспондира и със Специфична цел 3 от стр. 48: „Повишаване на привлекателността и подобряване на качеството на професионалното образование и обучение”)
- Разработване на „наваксващи” програми и на инструменти за оценяване на процеса с цел превенция на отпадането от училище или връщане на детето в клас, максимално близък до възрастта му.
- Осигуряване на задължителни изисквания и възможности към защитените и средищните училища за провеждане на културно-образователни дейности и дейности за свободно време в рамките на големите градове за децата.
По Приоритетна Ос 7, Специфична цел: Укрепване и повишаване на административния капацитет на управляващия орган и бенефициентите по Оперативната програма (стр. 65-66) предлагаме да се добавят механизми, които да целят:
- Ясно определяне на това кои операции за кои бенефициенти ще бъдат открити.
- Създаване на многокомпонентни операции и проекти, които могат в пакет да обхванат всички възможни интервенции за решаване на комплексни проблеми с конкретни групи деца. Целта е да се осигури възможност за цялостно решаване на проблемите с 1 проект, а не необходимостта от разработване на 4 или 5 проекта, в които да се визират отделни нужди на учениците.
- Ясно разделяне на приоритети и интервенции по отношение на достъпа и качеството за всички деца и за специфичните групи деца.
- Създаване на модели за задължителни партньорства при кандидатстването с проекти. Целта е училищата да влизат в партньорства с НПО или с културни, научни и други организации, като по този начин осигуряват по-адекватен достъп до интересни за децата дейности, които надхвърлят рамките на възможностите на конкретното училище. Същото правило за задължителни партньорства следва да бъде заложено и при водещи организации и общини, НПО и др.
- Поемане на ясен ангажимент от страна на МОМН за създаване на проекти за техническа помощ за изграждане на административен капацитет.
Заключение:
Като обобщение и предвид спецификата на дейност на неправителствените организации, обединени в Национална мрежа за децата, препоръките ни се отнасят основно до предучилищното и училищното образование и до поставяне на детето в центъра на образователната система. Специално внимание сме отделили на превенцията на отпадане от училище, както и до равния достъп до образование на всички деца, включително децата със СОП.
Разчитаме на сътрудничество с МОМН и други институции, като твърдо вярваме, че организациите от неправителствения сектор могат да бъдат полезни не само при изготвянето на регионални образователни карти, въвеждане и разпространение на добри практики и работа с малцинствени групи, но и като равностоен сътрудник при измерване на резултатите от дейностите и като критичен, но предвидим партньор.
Национална мрежа за децата
30 май 2013 година
Снимка: YLev, flickr.com
