Становище на НМД по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”

Национална мрежа за децата е обединение на 113 организации от цялата страна, които работят с и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.

Общи коментари:

Национална мрежа за децата (НМД) приветства изчерпателното изписване на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (отсега нататък реферирана като ОП НОИР) и основните приоритетни оси и специфични цели, които са в съответствие със Стратегията на ЕС Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и със Споразумението за партньорство.

Считаме, че повишаването обхвата и качеството на образованието, научноизследователската и развойна дейност (НИРД), внедряването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието на всички нива, поощряването на ученето през целия живот и повишаването на личностните и професионални компетенции на заетите в образователната сфера са от изключително висок приоритет за подобряване конкурентноспособността на българската икономика и повишаване на качеството на човешкия капитал (както е посочено на стр. 7 от ОП НОИР). В тази връзка, приветстваме широкото междусекторно сътрудничество, предвидено в ОП НОИР между МОМН, гражданския сектор, общините, училищата, читалищата, висшите учебни заведения, научните институти, браншови организации, младежки центрове и др.

Препоръки:

Препоръките на НМД касаят допълнения и уточнения към предложените дейности в ОП НОИР, както следва:

Към стр. 37-38:

ПРИОРИТЕТНА ОС 3:

НАСЪРЧАВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, УМЕНИЯТА И УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 1:

Повишаване на качеството на предучилищното и училищното образование за подобряване на постиженията на учениците в овладяването на ключови компетентности.

Общото ни предложение към тази приоритетна ос е децата, обхванати от образователната система (детски градини и училища) да бъдат разделени по възраст, както следва: 0-3г., 3-7г., 7-14г., 14-18г. Във всяка група да има подмерки:

А) откриване и насърчаване на таланти

Б) компенсиране на дефицити

В) реинтеграция

Към „Допустими дейности” предлагаме да се добави и „Въвеждане на стандарти за ранно детско развитие, в съответствие с Националната стратегия за детето 2008-2018г. и идентифициране и разпространение на добри практики.”

Предлагаме да се добави към Специфична цел 1 и „Въвеждане на здравно и гражданско образование в училищните програми.”

Предлагаме към Специфична цел 1 да се споменат и няколко други проблема, които в момента пречат на качеството на услугата в детските градини, като големия брой деца в групите, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, невъзможност да се посрещат индивидуалните нужди на детето. Особено внимание в Допустимите дейности по тази Приоритетна ос следва да се обърне на изискването за изграждане на адекватна на психо-физиологичното развитие на детето образователна среда, независимо от мястото, където ще се провежда предучилищната подготовка. Това включва: подходяща материална база, адекватни образователни технологии, методология на обучението и квалификация на персонала.

Към Приоритетна Ос 3, Специфична цел 1 (стр. 37) предлагаме още да се добавят допустими дейности, свързани със:

1. Въвеждане на системи за вътрешно и външно комплексно оценяване на качеството на образованието на различни равнища – училище, община, област, национално – и по отношение на различните групи деца (по възраст, образователни нужди и др.). Обвързването на всички видове оценяване – на процесите, на качеството на работата на учителите, на управлението и организацията – с постигането на по-високи резултати от страна на учениците.
2. Дефиниране на основни параметри на качеството и на достъпа по отношение на различните групи деца (по възраст, образователни нужди, местоживеене и др.)
3. Въвеждане на съвременна и отговаряща на новите концепции за ученето целодневна организация на учебния процес, включ. осигуряването на достъп на всяко дете до клубни дейности на училищно и извънучилищно ниво.  (тази точка кореспондира със заложеното в ОП НОИР на стр. 38, а именно: „…финансово осигурена целодневна организация на учебния ден за учениците от 1. до 4. клас”)
4. Създаване на образователна среда, която включва като минимум:

• Възможност за участие в процесите на учене и развитие, независимо от личните, финансовите или социално-икономическите предпоставки, свързани лично с детето или с неговия произход;
• Цялостно реконструиране на сградите, за да може да бъде изградена физическа среда, насърчаваща ученето, участието и развитието (нужда от съвременни стандарти), включ. оформяне на кабинети, осигуряване на гардеробчета, на пространства за срещи на децата в рамките на училищата, но извън класните стаи;
• Преразглеждане на видовете училища, които в момента не създават условия за изграждане на адекватна на нуждите на различните възрасти деца среда за учене;
• Либерализиране на формите и организацията на учебния процес, така че той да отговаря на начините, по които учат децата – и като цялостни подходи за учене, и като нужда от прилагане на специфични техники и технологии в ситуации на затруднение;
• Създаване на изисквания за ясни и качествени критерии за оценяване на начина на представяне на децата в училищата и на възможностите съвместно с детето, с родителите, с учителите и/или с други специалисти да се постигат по-добри резултати.

1. Разработване на учебници и учебни помагала – онлайн или офлайн, които наистина улесняват ученето на децата.
2. Изграждане на отворена и модерна система за квалификация на кадрите в образованието, насочена към управление на качеството на училищно ниво и към идентифициране на проблемите пред ученето на децата, както и към прилагането на образователни технологии, които развиват ресурсите и мотивацията за учене и постигане на по-високи цели на всяко дете. (кореспондира със Специфична цел 3, стр. 40)

Към стр. 39:

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 2:

Подобряване на достъпа до образование и намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11% към 2020 г. – предлагаме да се добавят следните подточки:

1. Създаване на механизъм за идентифициране на необхванатите деца в детските градини и училищата – създаване на „Образователна карта на България” – кръстосване на съществуващите данни от НСИ, информационната система на МОМН, системите на ГРАО, МВР – Адресна регистрация, и информационните системи на АСП и ДАЗД. Това означава, че в Допустимите дейности по тази Специфична цел е добре да се прибави и изработването на процедура с ясни роли и отговорности на различните институции по отношение на обхващането на децата, като се определи водеща такава, която да отговаря за координацията и да следи целия процес.
2. Създаване на система за проследяване на успеваемостта на децата в учебния процес, особено по отношение на децата в средищни и защитени училища. (тази точка кореспондира и със заложеното в ОП НОИР „СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 3: Усъвършенстване на системата за оценяване на резултатите от обучението и разработване и прилагане на ефективни системи за осигуряване и управление на качеството, мониторинг на образователната система и ефективно разпределяне на ресурсите в образованието и обучението” – стр. 40)
3. Популяризиране на модели и подходи за работа на училищата – ориентирани към децата училищни политики и практики, създадени в партньорство с НПО или като резултат от обучения на учителите и директорите по ключови за детското развитие и благосъстояние теми. (кореспондира с ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРИОРИТЕТ № 3: Подобряване на достъпа до възможностите за учене през целия живот, подобряване на уменията и квалификацията на работната ръка и повишаване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда – стр. 46)

Към стр. 42:

Разработване на стандарти за гарантиране на качеството на предучилищното образование с участието на всички заинтересовани страни (включително семействата) и разработване на подходящи за развитието на децата програми и учебно съдържание, които благоприятстват придобиването както на когнитивни, така и на некогнитивни умения – предлагаме да се добави:

1. Повишаване на родителското включване и на създаване на условия и регламент за легитимиране на съществуващи алтернативни форми на грижа за децата в предучилищна възраст, например родителските кооперативи.
2. Въвеждане на ваучерна система, особено за децата до 4-годишна възраст, свързана с гарантиран достъп на всяко дете до форма на ранна грижа.
3. Създаване на условия за реално договаряне на родителите с детските градини и с училищата и за контрол на дейността на последните.

Към стр. 44:

Усъвършенстване на системата за акредитация, въвеждане на гъвкави акредитационни модели и външно оценяване на качеството във висшето образование (вкл. и чрез поддържане на разработената рейтингова система на ВУ) – предлагаме да се добави и „Изработване на ясни критерии за дефиниция и акредитация на висши учебни заведения, базирани на качеството на разработените и предложени учебни програми.” Целта е да се избегне девалвация на висшето образование посредством несъразмерно голям брой висши учебни заведения, отнесен към броя на населението на Република България.

Към стр. 46:

ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРИОРИТЕТ № 3: Подобряване на достъпа до възможностите за учене през целия живот, подобряване на уменията и квалификацията на работната ръка и повишаване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 1:

Подобряване на базовото и продължаващото обучение за педагогическия и непедагогическия персонал, включен в образованието и обучението – предлагаме да се добавят следните допустими дейности: (предложените дейности кореспондират и с Приоритетна Ос 2: Наука и образование за реална заетост, мобилност и предприемачество – стр. 31)

1. Обезпечаване на подготовката на всеки учител да разпознава затрудненията на децата в учебния процес и да адресира подходящи за преодоляване на затрудненията образователни методики или цялостни програми.
2. Обезпечаване на подготовката на учителите за работа и за приобщаване на децата със специални образователни потребности (СОП), както на ниво организирани учебни занятия, така и на ниво взаимоотношения с връстниците и разбиране на изискванията.
3. Обезпечаване на подготовката на учителите да използват разнообразни инструменти за оценяване на напредъка на учениците със СОП.
4. Създаване на професионални стандарти за учителска правоспособност, на основата на компетентностните модели, които трябва да описват какво трябва да могат да правят учителите, влизайки в професията.
5. Създаване на мерки за подкрепа на навлизането на млади хора като учители. Мерките могат да са икономически, методически (подкрепа в работата – супервизия), организационни (изписване за повече практика по време на обучението във ВУЗ, минимум 2г. преди завършването) и др.

Към стр. 52-53:

Приоритетна Ос 4:

Образователна среда за активно социално приобщаване [максимум 3500 знака с интервали= около 1 стр.]

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ 1:

Повишаване на качеството и подобряване на достъпа до образование чрез създаване на подкрепяща среда за приобщаващо образование – предлагаме да се добавят следните Допустими дейности:

1. По отношение на проблемите, свързани с недостатъчната обезпеченост на системата с ресурсни учители:

• Обезпечаване на достатъчен брой ресурсни учители – и като брой, и като специалности по общини.

1. По отношение изграждането на цялостна подкрепяща среда в детските градини и училищата:

• Създаване на ясни стандарти за цялостната училищна инфраструктура – изграждане на всички елементи на физическата среда – по начин, позволяващ качествен достъп на децата със СОП
• Създаване на обособени специализирани кабинети за работа с децата със СОП на ниво детска градина и училище
• Създаване на достъпни, достатъчно на брой и специализирани образователни и дидактически материали за работа с деца с различни специални потребности (материалите трябва да са в помощ и на ресурсните учители, и на учителите)
• Осигуряване на подкрепа за детските градини и училищата да изграждат и прилагат отворени системи и процеси на обучение: отворени класни стаи, учебен процес, даващ възможност и за свободно движение на децата; цялостно организиране на учебното време (учене, забавление, активност, научаване)
• Създаване на система за одит на изградената архитектурна среда в детските градини и училищата и на подкрепящата среда въобще.

1. По отношение на разработването на нови образователни програми и материали:

• Разработване на образователен софтуер с адаптирано учебно съдържание за различните групи деца със СОП.
• Създаване на достатъчен брой нови и популяризиране на налични образователни програми за работа на детските градини и училищата за преодоляване на различните видове обучителни трудности на децата.
• Поддържане на форуми за насърчаване и посредничество между учителите и детските градини и училищата в процеса на прилагане на иновации.

1. По отношение на взаимодействието на образователните институции с други услуги и въвеждане на нови подходи:

• Изграждане на взаимовръзки между интегрирането на децата със СОП в масовите училища и услугите, предлагани от дневните центрове за работа с деца с увреждания (налице е липсата на достъп до транспорт на децата със СОП в масовите училища, ако искат да посещават и дневните центрове).
• Изграждане на мрежи, включващи доставчици на различни социални и образователни услуги, които могат да подпомагат работата на детските градини и училищата.
• Осигуряване на достатъчно възможности за личен и социален асистент на деца със СОП.
• Регламентиране на възможности за прилагане на нови подходи – например въвеждането на използването на асистент на учителите.
• Изграждане на интегрирани услуги за децата със СОП и ясно разпределени механизми за създаването, предоставянето и финансирането им за всяко дете със СОП, които да са достъпни, независимо от местоживеенето на детето и обезпечеността с ресурсни учители или други видове специалисти.

Към Приоритетна Ос 4, стр. 52-53, предлагаме още да се добавят допустими дейности, свързани с работата на младежките работници и ясни критерии и правила за регламентиране на тяхната дейност с деца, ученици и студенти.

Предлагаме към „Инвестиционен приоритет 2: Интеграция на маргинализирани общности, Специфична цел 1: Повишаване на качеството и улесняване на достъпа до образование за ефективна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и от семейства на имигранти и бежанци и за подобряване на образователните резултати” (стр. 55) да се добавят и няколко допустими дейности, свързани с образованието на децата от етническите малцинства:

1. 1. Определяне на ясни мерки и приоритети за развитие на обособените ромски училища
2. Създаване на механизми за граждански контрол върху посещаемостта.
3. Създаване на гъвкави програми, осигуряващи възможност на детските градини и училищата (в рамките на началните класове) да засилват обучението по български език за децата, които не го владеят в степен, достатъчна да се справят с изискванията на учебния процес.
4. Въвеждане на програми за професионално образование, осигуряване на финансирането им, на квалификация на учителите и създаване на модерна база за това в училищата (кореспондира и със Специфична цел 3 от стр. 48: „Повишаване на привлекателността и подобряване на качеството на професионалното образование и обучение”)
5. Разработване на „наваксващи” програми и на инструменти за оценяване на процеса с цел превенция на отпадането от училище или връщане на детето в клас, максимално близък до възрастта му.
6. Осигуряване на задължителни изисквания и възможности към защитените и средищните училища за провеждане на културно-образователни дейности и дейности за свободно време в рамките на големите градове за децата.

По Приоритетна Ос 7, Специфична цел: Укрепване и повишаване на административния капацитет на управляващия орган и бенефициентите по Оперативната програма (стр. 65-66) предлагаме да се добавят механизми, които да целят:

1. Ясно определяне на това кои операции за кои бенефициенти ще бъдат открити.
2. Създаване на многокомпонентни операции и проекти, които могат в пакет да обхванат всички възможни интервенции за решаване на комплексни проблеми с конкретни групи деца. Целта е да се осигури възможност за цялостно решаване на проблемите с 1 проект, а не необходимостта от разработване на 4 или 5 проекта, в които да се визират отделни нужди на учениците.
3. Ясно разделяне на приоритети и интервенции по отношение на достъпа и качеството за всички деца и за специфичните групи деца.
4. Създаване на модели за задължителни партньорства при кандидатстването с проекти. Целта е училищата да влизат в партньорства с НПО или с културни, научни и други организации, като по този начин осигуряват по-адекватен достъп до интересни за децата дейности, които надхвърлят рамките на възможностите на конкретното училище. Същото правило за задължителни партньорства следва да бъде заложено и при водещи организации и общини, НПО и др.
5. Поемане на ясен ангажимент от страна на МОМН за създаване на проекти за техническа помощ за изграждане на административен капацитет.

Заключение:

Като обобщение и предвид спецификата на дейност на неправителствените организации, обединени в Национална мрежа за децата, препоръките ни се отнасят основно до предучилищното и училищното образование и до поставяне на детето в центъра на образователната система. Специално внимание сме отделили на превенцията на отпадане от училище, както и до равния достъп до образование на всички деца, включително децата със СОП.

Разчитаме на сътрудничество с МОМН и други институции, като твърдо вярваме, че организациите от неправителствения сектор могат да бъдат полезни не само при изготвянето на регионални образователни карти, въвеждане и разпространение на добри практики и работа с малцинствени групи, но и като равностоен сътрудник при измерване на резултатите от дейностите и като критичен, но предвидим партньор.

Национална мрежа за децата

30 май 2013 година

Снимка: YLev, flickr.com