Национална мрежа за децата (НМД) обединява 127 неправителствени организации, работещи в сферата на децата и семействата в цялата страна. Нашата мисия е да заздравим и улесним сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни, за да бъдат гарантирани правата и благосъстоянието на децата.
Ние от Национална мрежа за децата сме убедени в необходимостта от приемането на нов закон за образованиетo, предшествано от множество дискусии за постигането на широк обществен консенсус за реализиране на реформите. Подкрепяме създаването на закона в режим на широк диалог с всички заинтересовани страни – учители, родители, професионалисти и граждани. Считаме, че принципите, върху които почива законът, са добре обяснени и изчерпателно изброени, но предлагаме да има повече фокус върху целите на закона и целите на образованието – каква е стратегическата визия за развитие на образованието като национален приоритет и изработване на план за действие или пътна карта за постигане на тази визия.
Считаме, че силните страни на проекто-закона включват (без да се ограничават до):
- Извеждане на образованието като национален приоритет;
- Светския характер на образованието;
- Автономия на училищата;
- Въвеждане на допълнителна подкрепа в обучението;
- Въвеждането на разбирането за ранното детско развитие като интегриран подход между различните министерства;
- Повишаване прозрачността на управлението в училищата чрез включването на Обществен съвет, където и учениците имат право на съвещателен глас;
- Включване на родителите като партньори, развиването на класа като общност и подкрепа за личностното развитие на децата и учениците;
- Валидирането на компетентности, придобити по неформален път;
- Фокус върху приобщаващото образование;
- Създаване на регистър на одобрените програми, включително и такива от страна на НПО, за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти;
- Въвеждане на атестации и професионални профили за педагогическите специалисти и обвързване на диференцираното заплащане и кариерното развитие с тях;
- Създаване на Национален инспекторат по образование, като независим орган за наблюдение, оценка и анализ на състоянието на предучилищното и училищното образование.
В същото време, някои части от закона заслужават допълнително внимание, като на първо място това са държавните образователни стандарти. Вярваме, че процесът по изготвяне и приемане на стандартите следва да бъде успореден с четенето и обсъждането на проекто-закона в Народното събрание. Стандартите са основен инструмент, чрез който проекто-законът ще се прилага на практика и в този смисъл могат да изкривят и дори да направят невъзможно прилагането на текстове от закона, ако не хармонизират с него.
В момента в текста на проекто-закона няма разработени критерии за добро управление на отделното училище. Ролята на училищния директор не е ясно дефинирана и призната като ключов фактор за подобряване на качеството в образованието. В същото време, случаите на успех на отделни училища често са свързани с индивидуалните способности именно на училищния директор и на осигурена от него възможност за споделено лидерство. Предлагаме въвеждането на атестация на доброто управление на училището – включително на директора и на училищния екип. От друга страна, основно условие за подобряване на академичното равнище на училищното образование е наличието на надеждна система за външно оценяване, която да осигурява историческа и географска сравнимост на резултатите на равнище на отделното училище и на всички училища едно спрямо друго (1). Предложението на НМД е изготвянето и въвеждането на прозрачни, проследими и сравними механизми за външно оценяване, за добро управление и за подкрепа и развитие на капацитета на училищните директори като лидери да бъде подробно разписано в рамките на държавните образователни стандарти за „Статут и професионално развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти“ и „Управление на качеството в институциите“. Важно е също да се гарантира независимостта на Националния инспекторат по образование, която понастоящем не е осигурена в проекто-закона – правилникът за управление на инспектората се предвижда да се определя от МОН.
За промяна и подобрение на достъпа до качествено образование в България ключова роля имат педагогическите специалисти. В тази връзка, приветстваме нововъведенията в проектозакона, които ще изяснят професионалния профил и нужните компетенциите на педагогическите специалисти, механизма за атестация и подкрепа за професионално развитие. Законът обаче не адресира един ключов за образователната ни система проблем – липсата на достатъчно нови, както и на достатъчен брой млади учители в училище. В момента няма достатъчно специалисти, които да са завършили за конкретна педагогическа длъжност, а има доста специалисти с подходящи компетентности, които нямат директен път към работа в училище. При очакването за голям отлив от учителската професия с пенсиониране на близо половината от настоящите кадри през следващите години, този проблем остава нерешен с новия закон. Нужни са мерки за отваряне на входа към учителската професия и даване на възможност за специалисти от различни направления, които имат капацитет и желание да се развиват в нея, по-ускорено да преминат към работа в училище. За ефективното интегриране и задържане на новите учители в системата е важно да се въведат длъжностите „стажант-учител” (назначен на работа в училище, в процес на обучение за придобиване на „квалификация”) и „учител-наставник” – подкрепящ новия колега.
Вярваме, че има нужда от промяна в педагогиката на обучението и преосмисляне на професионалните стандарти и изисквания за детски и начални учители и за т.нар. педагогическа правоспособност на преподавателите по различни предмети. Към учителите в момента не се оказва целенасочена подкрепа за работа с деца, за уважение и зачитане на детската личност, общуване с децата и изграждане на конструктивна връзка с тях. Считаме, че има нужда от въвеждане в училище на „стандарти за добро третиране“, които да касаят отношенията учител-ученик, учители-родители, участието на децата, активни методи на обучение в клас и др.
Отчитайки факта, че проекто-законът забранява обособяването на сегрегирани паралелки в рамките на едно и също училище, ние от Национална мрежа за децата настояваме за забрана в места със смесено население да се обособяват сегрегирани училища и да се направи предварителна оценка на ефекта на въздействие от новата предлагана структура на образование: чл. 71 от предложения текст, 8ми клас преминава в първия етап на гимназиално образование. В този случай следва да бъдат въведени механизми, за да се гарантира запазването и качеството на образованието в училищата в малките населени места. Изтеглянето на 8ми клас в средните училища ще доведе не само до падане броя на учениците в основните училища, но и до невъзможност на повечето учители в прогимназиален етап да формират пълен норматив само с един предмет. Ако не бъдат въведени защитни механизми, много от училищата в малките населени места е вероятно да бъдат закрити или да намалят качеството на образованието, което предлагат. От друга страна, отчитаме като положителен факт в предложените текстове профилирането на учениците във втори гимназиален етап – 11-ти и 12-ти клас, като вярваме, че по този начин учениците ще получават универсална образователна подготовка и ще са по-гъвкави и адаптивни към пазара на труда.
Отчитаме като положителен акцента върху качеството на образованието и стимулиращия ефект, който биха оказали предложените в текстовете на проекто-закона мерки за допълнително финансово подпомагане на училища, които демонстрират добри резултати от инспектирането на качеството на образованието и целева финансова подкрепа за училища, които показват ниски резултати. Важно е диагностиката на резултатите, постигнати от училището, да се базира на механизъм за оценка на „добавената стойност” на училището, а не просто върху крайните резултати – така ще бъде отчетена ефективността на училището в справяне с дефицитите на средата и произхода на учениците. Настояваме обаче да се прецизира финансирането на училищата въз основа на брой ученици, за да се избегне рискът от закриване на училища с малък брой ученици и прехвърлянето на последните към средищни училища, което от своя страна увеличава вероятността от преждевременно напускане на образователната система.
Приветстваме, че проекто-законът предвижда децата, постъпили в яслени групи, да се отглеждат, възпитават, социализират и обучават по стандарти за ранно детско развитие, утвърдени от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, както и факта, че предучилищното образование може да се организира в разновъзрастови групи. Предлагаме също към първа глава, раздел 3, чл. 6 от текста да се добави и разработване и въвеждане на стандарти за ранно детско развитие, методология и супервизия за работа с тях за деца от 3-7 годишна възраст. Подкрепяме и въвеждането на самостоятелна форма на обучение в детската градина и възможността за използване на алтернативни и иновативни програми за интеракция с децата. По отношение дефинициите за училища, липсва такава за „иновативни“ училища, въпреки че те са включени в текстовете като понятие. Предлагаме да се разработят индикатори за иновативни училища като част от държавните образователни стандарти.
В същото време, изразяваме категорична позиция против разширяването на конкурентния подбор на деца на 10 и 11 г. възраст за прием в средни профилирани училища, които практикуват конкурентен подбор на деца на 14 г. възраст. Според нас желанието за ранно откриване на таланти от училищата може да намери цялостната си полезна за децата реализация ако училищата, които имат специфичен образователен проект за обучение на ранно-открити таланти придобият статут на иновационни и защитят реални специфични учебни планове за обучение от 10 до 18 г. възраст за тези талантливи деца. Само така конкурентният им подбор по таланти на 10 и 11 г. възраст би бил оправдан. Вярваме, че задача на образователната система е да допринася за намаляване на образователните неравенства, а не да ги задълбочава, както би станало със селектирането на децата. Не на последно място по важност, ранното селектиране на децата подлага на високо напрежение децата и родителите, стимулира системата на частните уроци и поставя в неравностойно положение онези деца и семейства, които не могат да си ги позволят.
Относно автономията на училищата, макар принципно да смятаме въвеждането на тази концепция и последващата очаквана възможност за по-голямо самоуправление и децентрализация, вярваме, че има нужда от доразработване на идеята и осигуряване на методология за подкрепа в управлението на училищата и по специално въвеждането на надеждна система за училищна самооценка във всички училища и гарантиране на ежегодната публичност на резултатите от нейното прилагане. В този дух предлагаме да се допълни сега съществуващия текст на чл. 269 ал. 4 и чл. 270.
Въвеждането на подкрепа в обучението е важно да бъде разпознато като част от системата, който се разполага между учебния и възпитателния компонент. Като такъв следва изрично да бъде посочен по отношение на необходимостта от административни и организационни механизми за управлението му.
Считаме също, че социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати трябва да бъдат освободени от образователния си компонент, а децата и учениците в тях да имат достъп до качествено образование в други основни или средни училища, като отчитаме, че това е свързано и с промяна в Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Предлагаме предложеният доклад от Министерски съвет за изпълнение на целите на закона и вземане на мерки при несъответствие да бъде или ежегоден, или на три години, синхронизиран с международните сравнителни изследвания.
Национална мрежа за децата предлага да се добави изричен текст в закона, гарантиращ че ДОС 1-9, които определят съдържателно и по обем различните видове подготовка и оценяването на постиженията на учениците ще бъдат фокусирани върху уменията на учениците и ще поставят ясен акцент върху междупредметните връзки и приложимостта на придобитите компетентности в рамките на училищната подготовка. Предлагаме и създаване на онлайн база данни с учебни казуси и примерни модели на провеждане на часове за достигане до определено знание, като тя следва да бъде достъпна за всички учители в България.
По отношение на бюджета за образование, планиран в чл. 279, предлагаме обвързването му със средноевропейския процент от бюджета за образование.
Ние от Национална мрежа за децата заявяваме готовност и желание да се включим в довършването на текстовете на проектозакона и изготвяне на текстовете на стандартите и оставаме на разположение за сътрудничество като предвидим и коректен партньор.
Национална мрежа за децата
(1) Виж доклада „Проблеми и перспективи пред училищното образование. Оценка на политиките, финансирани от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Фондация „Риск Монитор“, София 2014 г.
Снимка: pixabay.com
