Национална мрежа за децата обединява 127 неправителствени организации, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Нашата мисия е да заздравим и улесним сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни, за да бъдат гарантирани правата и благосъстоянието на децата.
Национална мрежа за децата настоява за поставяне на ясни параметри в областта на приобщаващото образование в рамките на проектозакона за предучилищно и училищно образование. Приветстваме включването на концепцията за автономия и разширяване на кръга от доставчици за подкрепа на образованието, както и идеята за децентрализация. Заставаме зад идеята приобщаващото образование да бъде неизменна част от правото на образование. Изразяваме убеждението, че за да се случи приобщаващото образование като системна промяна е необходимо да се промени принципът на подкрепа в обучението, която да може да се предоставя на всяко дете, което в определен момент от живота си може да има нужда от такава. Това означава, че индивидуалната подкрепа е отговорност на детските градини и училищата и се осигурява не само за децата със специални образователни потребности. Същото ще позволи да се обхванат случаи на деца и ученици, които са получавали помощ главно от класни ръководители, учители, училищни психолози или педагогически съветници. В допълнение към ползата е преодоляване на стигмата по отношение на етикетирането със специални образователни потребности (СОП). Системният широкообхватен подход на подкрепа в обучението ще осигури по-ефективно и синхронизирано функциониране между всички, което ще подобри възможностите за учене, научаване и участие на всяко дете. По този начин образователната система ще може по-бързо, по-гъвкаво и по-адекватно да отговори на възникналите нужди от подкрепа по хармонизиран и свързан начин.
Именно за това ние считаме, че е изключително важно в закона значително по-ясно да се формулират отговорностите на всички участници от превенцията на затрудненията в обучението, разпознаването на нужната подкрепа, осигуряването и планирането й, до проследяване на развитието и напредъка на детето. Тези отговорности следва да бъдат ясно определени на всички етапи на процеса както в Закона, така и в държавен образователен стандарт (ДОС) Приобщаващо образование и на всички нива: от класа и ролята на учителите, класния ръководител, директора на детската градина или училището, екипите за подкрепа, специализираните звена, РУО, местна и държавна администрация и родителите. По този начин подкрепата в обучението ще бъде гарантирана и няма да зависи от субективни критерии.
Настояваме да бъдат недвусмислено дефинирани следните елементи в Закона:
- Да се презицират общата и допълнителната подкрепа в обучението като се обхванат дейности/услуги за превенция на трайни затруднения в обучението, индивидуална подкрепа от специалисти и ресурсната подкрепа. Тъй като отговорността за приобщаване на децата е на детската градина и училището, то право на образователното заведение е да избере начина на осигуряване на подкрепа чрез назначаване на специалисти или чрез дейности/услуги от външен доставчик. Допълнително е необходимо да се разработи и съгласува и ясен финансов механизъм относно основанието и средствата, с които ще се финансират назначаването на ресурсен учител и допълнителни специалисти в училище. Предлагаме допълнение на чл. 185 (2), така че допълнителната подкрепа да включва не само децата със СОП, децата в риск, децата с таланти и с хронични заболявания, но и деца с обучителни затруднения; деца с трудности в поведението, деца, които са ре-интегрирани в училище след отпадане/ прекъсване, които също имат нужда от такава подкрепа.
- Тъй като фокусът се поставя върху образователната среда и условията за достъп и качество на образованието, които тя е длъжна да осигури, оценката на нуждите от подкрепа на детето се прави не за да се определи неговата категория (СОП, дете в риск, талантливо дете и т.н.), а за да бъде насочена към вида и начина на нужната подкрепа. За целта е необходимо да се регламентира рамка от три степени на осигуряване на подкрепа и обезпечаването на детските градини и училищата с ресурси за предоставянето й.
А: Първа степен – превенция и работа в обща класна стая с всички деца; което ние дефинираме като ниво обща подкрепа от проектозакона.
B: Втора степен – преподаване и подкрепа със средна интензивност: съобразно нуждите на тези деца, за които има събрана информация, че срещат системно трудности в усвояването на знания и умения и/или в социализацията; на ниво допълнителна подкрепа от проектозакона.
C: Трета степен – индивидуална подкрепа: включва децата, които са постъпили с вече изготвена програма за подкрепа от детската градина или са с диагноза, изискваща такава. Включва и децата, които след положени усилия за подкрепа във втора степен и след оценяване на напредъка имат нужда да получат по-интензивна, индивидуална подкрепа от типа ресурсно подпомагане; на ниво допълнителна подкрепа от проектозакона с интегрирана услуга.
- За целите на ефективното, координирано и своевременно организиране на училищната среда в отговор на нуждите от подкрепа настояваме да се въведе функция на Координатор на подкрепата в детската градина и училището. Той, заедно с екипите за Специализирана оценка в специализираните звена на МОН поделя основната отговорност по изпълнение на плана за подкрепа на всяко дете, съвместно със специалистите (логопед, психолог, ресурсен учител и др.) и общообразователните учители. Да се прецизира специализираната оценка и отговорните участници в провеждането й. Считаме, че е необходимо да се постигнат професионални съгласия за задачи и регламенти на условия и начини за провеждането й, които да залегнат в ДОС Приобщаващо образование.
- Да се регламентират ситуации, при които ако детската градина и училището само по себе си няма ресурс за осигуряване на подкрепат да могат да бъдат подкрепени с такъв от центровете за личностно развитие.
- Да се създадат условия за достъп на училището до ресурси във връзка със заявени и оценени потребности на дете от допълнителна подкрепа. Отговорностите на всички участници за осигуряване на превенция от трайни затруднения в ученето, както и осигуряване на подкрепа в детска градина или училище за децата, които се нуждаят от такава (не само тези със СОП) да бъдат ясно и еднозначно определени на всички нива – класен ръководител, учители, директор, РИО, родители и др. в Държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.
- Центровете за личностно развитие – в момента са недостатъчно конкретно и коректно дефинирани в проектозакона по отношение на техните функции, начина на съчетаване и интегриране на грижи, образователни дейности и подкрепата в обучението. Не се споменава към момента и дали и как НПО ще могат да управляват центровете за личностно развитие. Центровете за личностно развитие могат да се сформират като доставчици на услуги в подкрепа на образованието за децата, които имат нужда от допълнителна подкрепа съгласно предложението за разширяване на дефиницията, заложена в чл. 186 за допълнителна подкрепа с интегрирана услуга. Следва да се помисли и за финансиране на тези центрове, като в закона трябва да бъдат поставени основните текстове, свързани с финансирането, създаването и управлението на тези центрове, както и ролята на общините и НПО и тяхното взаимодействие с училищата. Има нужда от прецизиране и по-ясна дефиниция на разбирането за „интегрирана услуга“, която събира на едно място осигуряването на грижа и подкрепа в обучението за конкретно дете и съчетава финансовите ресурси между здравна, образователна и социална сфери.
- Предлагаме реформирането на сега съществуващите областни ресурсни центрове, като настояваме в голяма степен да се използват човешките ресурси и експертизата им, включително като участници в ЕКПО към РИО на МОН, натрупания опит и практика през годините в ресурсните центрове. Преди да се вземат решения как да продължи дейността им, считаме, че следва да бъде направен анализ на ситуацията – установени практики, постижения и предизвикателства – със събиране на мнения от страна на всички заинтересовани страни. Тези структури трябва да продължат своята дейност на регионално ниво, финансирани от страна на МОН, като се осигурят максимални възможности за осигуряване на ресурсна подкрепа в детските градини и училищата в лицето на сега съществуващите специалисти – ресурсни учители, логопеди, психолози. Основните дейности на тази реформирана структура предлагаме да бъдат:
- Изготвянето на специализирана оценка, намесата им в оценката на нуждите на децата в случаите на деца, за които не се отбелязва напредък в обучението или бариерите пред обучението на детето изискват допълнително специализирано оценяване или детето се нуждае от интегрирана услуга на място и намесата им в оценката на нуждите на децата при оспорвания от страна на родителите. В проектозакона в момента се предвижда потребностите на децата със СОП да се оценяват от училищен екип, в който участват психолог, логопед, като при необходимост се включва ресурсен учител. Задачата на екипа е да формулира случая на детето и организира вида и начина на подкрепата. За децата, които имат нужда от интегрирана услуга, училищният екип е длъжен да насочи детето за специализирана оценка. За тези случи на деца е необходимо да се въведе технология на водене на случай. Необходимо е да има ясна отговорност за воденето на случаите и разписани роли, отговорности и методология за специалистите, които предоставят образователната услуга и ресурсната подкрепа.
- Сформиране на мобилни специалисти, които да оказват специализирана помощ за училищата и ресурсните учители по места. По този начин ще се оказва методическа подкрепа на деца и ученици в отдалечени населени места, както и на техните ресурсни и общообразователни учители. Такива специалисти могат да бъдат слухово-речеви рехабилитатори, ерготерапевти и пр. в специализираните звена за подкрепа в обучението.
- Изготвяне на областни анализи на приобщаващата среда на училищата с конкретни препоръки към всяко едно училище, общинска администрация и Центровете за личностно развитие.
За целите на системната промяна е необходимо да се преразгледа работната задача и функциите на педагогическите съветници, както и да се прецизира профила на работа на училищните психолози.
Изразяваме надежда, че ще се постигне съгласие за приемането на този законопроект и оставаме на разположение за коректно и дългосрочно сътрудничество.
Национална мрежа за децата
12 февруари 2015 г.
Снимка: pixabay.com
