Националната мрежа за децата приветства усилията на Министерство на труда и социалната политика за усъвършенстване на нормативната уредба и обединяване на цялата материя относно социалните услуги в единен нормативен акт.
Подкрепяме философията на Концепцията по посока прецизиране статута и обхвата на социалните услуги като ключов инструмент за насърчаване на социалното включване на уязвими групи в обществото. Изцяло подкрепяме и стремежа за осигуряване на равнопоставеност на всички видове доставчици като участници в развитието на мрежата от услуги. С оглед гарантиране на тази равнопоставеност, подчертаваме необходимостта контролът върху доставчиците на услуги – публични, НПО, частни – да стъпва на единни критерии и да се извършва, и отнася спрямо всички доставчици. В тази връзка предлагаме да се преразгледа и настоящата система за издаване на лиценз за предоставяне на социални услуги.
В същото време, бихме искали да изразим нашите опасения от разглеждането на социалните помощи само като пасивни мерки и част от системата за гарантираните минимални плащания. Практиката на организациите – членове на Национална мрежа за децата показва, че настоящата система на парично подпомагане, случваща се главно през социални помощи и социални плащания, често инвестира късно ресурси в семейното отглеждане на деца или ако реагира навреме, то е в недостатъчен размер. Считаме, че помощите следва да се отпускат след индивидуална оценка на конкретната ситуация на семейството, която да разглежда не само доходите на родителите, посещението на задължителна предучилищна подготовка и др., а и всички останали фактори, обуславящи възможността на семейството да полага грижи за децата си. Ето защо предлагаме подобряване на ефективността на социалните помощи и плащания да бъде заложено като необходимост в концепцията и да бъде обвързано с въвеждането на цялостен подход за подкрепа на детето и семейството, чрез обвързване на социалните плащания със социална работа.
В съответствие с Доброволната европейска рамка за качеството на социалните услуги, приета от Комитета за социална закрила на ЕС на 6 октомври 2010 г., смятаме, че концепцията следва да включва и набор от принципи и подходи, които да информират работата по изработването на проектозакона и гарантират споделената философия и цели на всички участници в процеса.
С оглед постигането на горното, предлагаме преди стартирането на работата да се пристъпи и към изработване, консултиране и приемане на концептуална рамка за целите, същността и философията на социалните услуги, както и дефиниране на понятието „доставчик на социална услуга”.
По отношение на децата с увреждания, съществуващите в страната законодателство и практики често са в противоречие с принципите, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето и в други основополагащи международни документи за човешките права. В резултат на традиционния подход към тях като към болни деца, които имат нужда предимно, ако не и само от медицински грижи и съчувствие, нормативната уредба ползва терминология, която предпоставя добронамерено, но в същото време дискриминационно отношение – още при определяне на диагнозата ги третира като загубили (в %) възможност за социална адаптация . Предлагаме концепцията да заложи и предвиди промяна на философията към увреждането и възприемането му като социален феномен, а не медицински, чрез възприемането на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ISF) на Световната здравна организация и прилагането й в България.
Национална мрежа за децата приветства новото дефиниране на услугите като съвкупност от дейности, но счита, че е важно и да се дефинира целта на услугите към реализиране на правата на човека и децата на практика, а не толкова подобряване на грижата, което рискува да доведе до утвърждаване на съществуващите форми на грижа и мимикрия на деинституционализация и социално включване.
Като позитивно развитие отчитаме и заложеното поетапно въвеждане на принципа „парите следват клиента”, който предполага финансиране, ориентирано към потребителя. Считаме, че това е стъпка в посока на реформа в начина на финансиране, а именно към финансиране на типове дейности, което ще подобри гъвкавостта на услугите и ще ги направи адекватни на индивидуалните потребности на всеки потребител. В бъдещия Закон следва да се прецизира как ще бъде приложен този подход при предоставяне на социални услуги за деца в риск и при така наречените „недоброволни“ клиенти, които получават заповеди и/или направления за ползване на услуги от Отделите за закрила на детето. Това ще изисква и преглед на философията и дефиницията на съществуващите социални услуги, така че стандартите за качество и финансиране да бъдат обвързани с потребителя и типовете дейности – напр. консултативни, терапевтични и др., а не сградите, където се осъществяват – напр. дневен център, център за обществена подкрепа и др.
Вярваме, че изясняването на ролите и отговорностите на различните заинтересовани страни в планирането, предоставянето и контрола на услугите би улеснило процеса на изработване на Закона и подобрило неговата ефективност. Приветстваме предвиденото въвеждане на мултидисциплинарен подход при оценка на потребностите и при предоставяне на услугите, но считаме, че трябва да има и ясна концепция за управление на случая при различните видове услуги т.е. кой отговаря за извършване на оценката на потребностите на нуждаещите се, как включва останалите компетентни специалисти, кой отговаря и следи за ефективността на предприетите действия и др.
Предлагаме към т.16 от проекта „Въвеждане на принципа за по-голямото участие на потребителите при планиране и предоставяне на услугите…….” да се добави и участието на потребителите в мониторинга и оценката на ефективността на услугите. Вярваме, че това би подкрепило подобряване на ефективността на социалните услуги и довело до по-голяма удовлетвореност на самите потребители.
Ние в Национална мрежа за децата считаме, че работата по концепцията и проекто – Закона трябва да предвиди и мерки за тяхното ефективно прилагане на практика. Опитът на организациите – членове на Мрежата показва, че стандартите за социална работа, развитието на човешкия ресурс и специализацията на служителите в системата на социалните услуги са част от ключовите предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Предлагаме концепцията и работата по проектозакона да предвидят и разработването на рамка за професионалните компетентности на социалните работници като база за образованието във ВУЗ и за продължаващо професионално развитие след завършване на висше образование. Рамката следва да се прилага за всички социални работници – във всякакви структури, различни доставчици и услуги – с оглед постигането на единодействие в подготовката и практиката на различните професионалисти и гарантирането на ключови компетентности като знания, умения и нагласи. С оглед гарантиране на качеството на социалните услуги, считаме за необходимо да се предвиди подкрепа на персонала и задължителна супервизия, като се изготви и професионален профил на супервизиращия специалист.
16 май 2014 г.
Национална мрежа за децата
Снимка: freeimages.com/forwardcom
