Становище на Национална мрежа за децата относно проект на Актуализирана Пътна карта за реализиране на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за деца и приложението към нея

Национална мрежа за децата е обединение на граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Във всички наши действия ние се ръководим от Конвенцията на ООН за правата на детето като водещ документ, който определя философията, ценностите и начина на работа на Мрежата за децата.

С настоящето становище изразяваме подкрепа и приветстваме усилията на Министерство на правосъдието за конкретни действия по посока реално стартиране на реформата в областта на правосъдието за деца. От Национална мрежа за децата нееднократно сме призовавали за необходимостта от спешни мерки за рестарт на реформата след приемането на Концепцията за реформа и Пътната карта за периода 2012-2013 г., включително за актуализиране на Пътната карта, отмяна на ЗБППМН и стъпки в посока на създаване на специален закон за детско и младежко правосъдие.

Конкретни коментари по Актуализираната пътна карта

1. Считаме, че посоченото във въведението твърдение, че Пътната карта не претърпя ревизия от трите правителства, вкл. две служебни, за периода м. януари 2013 – м. ноември 2014г., което сочи за постигнато общо политическо съгласие за необходимостта от реформа в правосъдието за деца(стр. 1) е неточно, или най-малкото двусмислено. Активната ни работа и поглед, който имаме върху работата на институциите по-скоро ни кара да вярваме, че липсата на ревизия на Пътната карта беше знак по-скоро за липса на политическа воля за промени в областта на правосъдието за деца, което на практика доведе до липса и на конкретни действия.
2. Предлагаме в текстовете да се въведе и използва само един от двата термина – възстановително правосъдие или възстановяващо правосъдие и да се избегне използваната комбинация от двете(с оглед на налични публикации и мнение на експерти обучени по restorative justice, предлагаме за актуално да остане понятието Възстановително правосъдие).
3. Приветстваме очертаната необходимост от разширяване на понятието дете в риск, като обръщаме внимание, че е добре тази задача да бъде приоритизирана предвид настоящото обсъждане в Парламента на проекто-Закона за предучилищно и училищно образование, където също се правят връзки и препратки към понятието и заявената воля от законодателната власт да приеме проекта до месец юни тази година.
4. Считаме, че би могъл да се разшири обхвата на цитираните средства за интервенция: на няколко места в документа се говори за образователна реинтеграция, която сама по себе си не е достатъчна мярка и следва да бъде придружена и от други – напр. мерки за ресоциализация. Предлагаме да се мисли в посока създаване на интегрирани услуги, съчетаващи педагогически мерки, социално-педагогическа работа, психологическа подкрепа и др.
5. Изразяваме съгласие за необходимостта от реализиране на предвидените извършване на анализ на състоянието и потенциала на съществуващите услуги (дейност 1), изработване на оценка на нуждите за нови услуги във връзка с анализа на състоянието(дейност 2) и планиране на развитието на новите услуги в контекста на процесите на областно планиране(дейност3. В същото време считаме, че акцент следва да се постави и върху планиране сред заинтересованите институции на обсъждане за създаване и на нов вид услуги, насочени конкретно към системата за правосъдие за детето.
6. С оглед на заложените кратки срокове, вярваме че е необходимо очертаване на ясни и конкретни отговорности за реализиране на отделните дейности на посочените отговорни и партниращи институции. В допълнение считаме, че следва да се планират(или посочат ако такива са вече планирани) и допълнителни източници на финансиране на дейности от Плана (оперативни програми, фондове), извън посочените в рамките на бюджета.
7. Считаме, че цел 2 трябва да включва и специализация на служителите в Отделите за закрила на детето и изграждането на капацитет в системата за закрила за да може тя да отговори адекватно на очакванията към нея.
8. Предлагаме Цел 3 от документа да бъде допълнена с конкретна дейност за „разработване и съгласуване на механизъм за управление и работа по случай на дете в конфликт със закона с оглед ясни роли и отговорности на всички участници в процеса и гарантиране насърчаването на участието на децата и родителите“.
9. Също така, смятаме, че ще бъде полезно, ако актуализираната пътна карта направи връзка и с необходимостта от последваща подкрепа и реинтеграция след изпълнение на алтернативната присъда или лишаването от свобода, в случаите, в които това е определено от съда. Механизмът за работа по случай и дейностите по цел 3 трябва да включват и план за реинтеграция и подкрепа на детето и родителите.
10. Предлагаме и допълнителна дейност като създаване и приемане на единни правила и стандарти за щадящо изслушване на деца, които да гарантират обща философия и подход при изграждането на специални помещения и процедурите, които се прилагат в тях.
11. Друга дейност, която според нас следва да бъде включена в Актуализираната пътна карта, е потвърждаване на ангажимента за закриване на СПИ и реформиране на ВУИ и ДВНМН и ясен план как това ще се случи във времето.

От Национална мрежа за децата оставаме в готовност за сътрудничество и активно участие в предстоящите реформи като вярваме, че стартиралия процес на диалог и консултации с експерти и неправителствени организации ще продължи и занапред.

11 март 2015 г.
Национална мрежа за децата

Снинка: stockvault.net/Suvro Khan