Изостава финансирането на ранното образование, универсалните програми не могат да изравнят образователните неравенства – това са част от изводите в анализа на финансовите инвестиции на българската държава в децата, направен по поръчка на Национална мрежа за децата и представен с телевизионна дискусия на 9 ноември.
Между 2017 и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си в БВП от 4,1% на 4,7%. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование.
Макар че финансирането в сферата на образованието бележи траен ръст през последните години, делът от БВП, предназначен за образование, все още е под средното за ЕС (около 3,5-4%). И докато дяловете, насочени към средно и висше образование, са съизмерими със средните за ЕС, едва 0,7% или под половината от средното за ЕС, отива за предучилищно и ранно образование и грижа.
Заплатите на учителите бяха увеличени сериозно и това даде възможност за привличане на по-качествени кадри в училищата, но все още качеството на образованието и училищната среда страдат от сериозни недъзи, които имат за резултат висока функционална неграмотност.
Между 2017 г. и 2021 г. средствата за образование, преминаващи както през бюджетите на общините, така и през бюджета на МОН, значително са се увеличили.
Разходите за образование от бюджета на общините са нараснали между 2017 г. и 2021 г. един и половина пъти. Увеличението се дължи на нарастване на средствата, получавани по стандарт за училищата и детските градини. През 2017 г. общините са разполагали с малко над 1,7 милиарда лева, докато през 2021 г. тази сума е нараснала на почти 2,9 милиарда лева.
Средствата за програми в бюджета на МОН през 2017 г. са 613 милиона, а през 2021 г. са двойно повече – малко над 1,2 милиарда лева.
На всяко дете се полага еднакво финансиране от държавата за неговото образование, но при финансирането на училищата се налага да се отчитат някои важни обстоятелства, които влияят на техните разходи. Отпускането на средствата зависи от вида и размера на училището. Малките училища, които нямат
възможност да съставят големи класове, училищата в отдалечени и трудно достъпни райони, училищата, които приемат ученици, пътуващи отдалеч, получават допълнителни средства. Обучението в някои училища или паралелки струва по-скъпо, отколкото в други, например защото е необходимо специализирано оборудване или за обучението трябват повече учители с различна специалност. Обучението на някои деца, които изпитват затруднения поради увреждане или заради социалното положение на своите родители, също изисква допълнителни усилия и грижи. Отчитането на тези обстоятелства има за цел да направи финансирането по-справедливо и да осигури доколкото е възможно равен достъп до образование, защото това е определящо за шансовете на децата за добър и пълноценен живот.
Средствата от МОН са разделени в пет програмни направления, свързани с:
- подобряване на качеството на образованието;
- достъпа и приобщаването на децата от уязвими групи;
- подобряването на уменията и способностите на децата;
- подпомагането на училищното образование на българите в чужбина;
- други програми в училищното образование.
Както се вижда, само едно от програмните направления е пряко насочено към изравняване на шансовете за участие в училищното образование. Останалите програми също могат да финансират проекти и мерки за компенсиране на образователни неравенства, но те са замислени по-скоро като универсални и насочени към всички училища и ученици и влияят слабо на преразпределянето на средствата към по-уязвимите ученици.
Достъпът до универсалните програми, за разлика от обичайното финансиране по стандарт, може да бъде обвързан с допълнителни усилия и умения на персонала на училището. Тогава, въпреки че е отворена за всички, програмата ще финансира на практика само тези, които проявят инициатива и отговорят на нейните изиквания. Възможно е обаче именно общините и училищата, в които учат ученици от уязвими групи, да имат по-малък ресурс или мотивация за участие в универсалните програми и така на практика те биха увеличили допълнително различията в достъпността и качеството на училищното образование, вместо да ги намалят.
Програмното направление, фокусирано върху достъп и приобщаване, през различните години получава между 20% и 25% от общото програмно финансиране от МОН. Това направление е и основният инструмент за допълнително финансиране, насочено към децата със специални образователни потребности (СОП). Програмните направления, подпомагащи качеството и тези, носещи универсалния етикет „Училищно образование”, получават три четвърти от общото финансиране.
Усилията на държавата не са достатъчни за равен старт на децата в ученето, защото на родителите също се налага да отделят средства за образование на своите деца. За да мога да учат, децата трябва да имат нужните удобства в дома, да са здрави, да се хранят добре, да са добре облечени. По принцип колкото по-голям е делът на средствата, които се налага да отделят родителите, толкова в по-голяма степен бъдещето на децата зависи от това дали са родени в по-богато или по-бедно семейство.
Целият анализ „Финасови инвестиции на българската държава в децата“ може да се прочете ТУК
