„Рапортьори“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2021 – юни 2022г. седем екипа от младежи изследват седем теми, които самите те определиха като важни за тях и общността, в която живеят.
Рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата „Кибертормоз“ – направиха проучване на това колко мащабен е проблемът в България и създадоха въпроси за интервюта с млади хора. Рапортьорите събраха мнението на 80 младежи на възраст 12-19 години. От тях 41 са момичета и 39 момчета.
Екипите изследваха какви отговорности имат социалните мрежи за справяне с кибертормоза. Най-често срещаната асоциация, според респондентите, е свързана с отговорността им да премахват обидно съдържание. Това включва да предоставят възможности за сигнализиране на обидно съдържание; да премахват акаунти на потребители, по-специално, на такива, които използват фалшиви профили; да осигуряват по-голяма защита на личните данни. Изследваните лица смятат, че част от отговорността на социалните мрежи е свързана с това да образоват – да създават възможности потребителите да се учат да разпознават проявления на онлайн тормоз, както и да предприемат бързи действия, когато се сигнализира за наличие на подобно съдържание.
Половината от изследваните лица (50%) смятат, че онлайн тормозът не е по-опасен от физическото насилие. Най-честият аргумент в тази посока са свързани с това, че физическото насилие нанася телесни щети върху тормозения, докато при онлайн тормоза – този, който го упражнява може да бъде блокиран. Друг често срещан аргумент на респондентите е свързан с възможността другият да бъде игнориран – според тях, последното се случва по-лесно онлайн, отколкото при среща лице в лице. Най-често срещаните аргументи в подкрепа на мнението, че онлайн тормозът е по-опасен от физическото насилие са свързани с възможните последствия, до които води първият – а именно до психически проблеми и по-ниско самочувствие.
По-често младите хора споделят, че този, който упражнява онлайн тормоз, трябва да бъде задържан от полицията и да понесе последствия за действията си. Най-често срещаният аргумент за последното е, че кибертормозът може да доведе до психически и физически последствия за човека, който го преживява. Въпреки това изследваните лица уточняват, че подобна санкция трябва да се въвежда при сериозни прояви на онлайн тормоз, а не при обида. Друг често срещан аргумент е свързан с възможността да се прекрати онлайн насилието чрез подобна санкция. Като контра аргумент изследваните лица поставят въпроса за причините, поради които се е стигнало до този вид тормоз и необходимостта те да бъдат проучени, преди да се предприемат подобни санкции. Друг аргумент, според респондентите, е, че хората, които упражняват този вид тормоз, по-често са непълнолетни.
Рапортьорите опитаха да разберат какви въпроси младите хора биха задали на някой, който упражнява онлайн тормоз. Най-често изследваните лица се интересуват от това какви са причините зад феномена (дали се чувства обичан/а; доколко си дава сметка, че това, което прави е тормоз; какви са отношенията с близките му/й хора), доколко носи удоволствие на този, който го упражнява, както и какво един човек изпитва тогава, когато тормози друг.
Според младите хора, родителите трябва да говорят с детето си, ако то упражнява тормоз онлайн. Въпреки че често срещана асоциация на респондентите препраща към наказание, те отчитат, че е много важно родителят да се интересува от причините, които водят до това поведение. Според младежите е важно родителят да насърчи детето си да ползва психологическа подкрепа. Те подкрепят ограничаването на достъпа до социални медии на младежите като мярка, която родителите могат да предприемат, ако детето им упражнява кибертормоз.
Повечето респонденти (68%) са на мнение, че темата „кибертормоз“ трябва да влезе в учебния план на училищата и да се изучава наравно с останалите задължителни предмети. Основната мотивация за това е в разбирането на младите хора, че подобно действие ще даде възможност на младите хора да развиват умения за справяне със ситуации на онлайн тормоз. Друга асоциация е, че младите хора ще бъдат по-чувствителни по темата и по-осъзнати. Има асоциации, свързани със скептицизъм по отношение на интереса на младежите към това, което възрастните биха казали.
Най-честите проявления на кибертормоз, според респондентите, са излагане на интимно съдържание онлайн и различни видове заплахи, разпространяване на детска порнография и предоставяне на фалшива информация. 50% от изследваните лица ще помогнат на човек, който е тормозен онлайн и с когото не са в добри взаимоотношения. Основните аргументи на респондентите са, че могат да се поставят на мястото на другия и че никой не заслужава да бъде обект на тормоз. Противоположени аргументи са, че омразата към другия ще възпрепятства оказване на помощ.
Най-често младите хора ще използват възможността да блокират потребител, който ги тормози или ще го/я игнорират. Други често срещани асоциации са, че ще отвърнат на тормоза с тормоз – под формата на обида или физическо насилие.
Снимка: unsplash.com
