За половин година отделите „Закрила на детето” в Испания, Великобритания, Германия, Гърция, Швеция, Турция, Италия и Чехия са работили по над 150 случая на извеждане на българче от семейството. Най-честата причина за раздяла на нашенците с детето им е неподходящата среда, в която го отглеждат, или честите случаи, в които го оставят без надзор. В тези случаи социалните служби в съответните страни настаняват детето в приемно семейство. През това време българските им колеги започват проучване дали бабата и други роднини могат да поемат грижите за детето. Това разказа пред „Монитор” експертът от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Мила Ташкова. Тя обясни също, че получават все повече сигнали за ромски фамилии, които пращат децата си „гурбет” в чужбина. Задачата на малките работници е да просят или крадат по улиците на големите европейски градове. Една част от ромите извеждат детето и остават с него, докато то проси и краде. Други пък преминават границата с хлапето, а след това го оставят на грижите на познати, които да го наглеждат. „Работата” на хлапетата зависи от възрастта им. До 12-годишна възраст децата изкарват прехраната на родителите си чрез просия. След това малките труженици се преквалифицират като джебчии. „В бизнеса са, докато навършат 18 г., докато все още не могат да бъдат съдени”, разказват социалните. Пълнолетните джебчии се връщат у нас, за да предадат занаята на по-малките си братя и сестри. Момичетата, които междувременно са станали майки, предават ловкостта си в опразване на джобове на собствените си деца. Нарушителите, които полицията хване, бързо получават билет за България. През първите 6 месеца на годината 12 хлапета са били репатрирани у нас от Германия, Франция, Дания, Швеция, Германия, Австрия, Италия и Испания. „6 деца са просили, 3 са били джебчии, а други 3 момичета са върнати заради проституция”, обясни Мила Ташкова. Веднага след връщането на децата в България те се настаняват в кризисен център за 6 месеца. Семейството им пък отива на консултации с експерти, за да повиши родителския си капацитет.
В случай че социалните служители имат съмнение, че детето може да стане жертва на трафик отново, могат да поискат от МВР да му бъде наложена 2-годишна забрана за напускане на страната. От началото на годината такава мярка е предприета за 6 от върнатите у нас хлапета.
Статистиката на ДАЗД показва, че броят на репатрираните българчета значително намалява. През 2013 г. у нас са върнати 57 деца, през 2014 – 36, а през миналата година броят им спада до 34. За сметка на това експертите отчитат ръст на отнетите българчета от родителите им в чужбина.
Източник: в. Монитор
Снимка: freeimages.com
