Конференцията „Интелигентни инвестиции в стратегии и партньорства за предотвратяване и справяне с насилието над деца“ ще се проведе на 27 и 28 юни в Парк хотел Москва в София. В събитието ще вземат участие над 150 експерти и представители на държавни институции от 10 държави от региона (България, Румъния, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания, Косово, Украйна и Гърция) както и авторитетни академични преподаватели, изследвали задълбочено проблема с насилието. Конференцията се организира от Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, УНИЦЕФ, Световната здравна организация (СЗО), Child Protection Hub, подкрепян от Terre des Hommes и Обединение „Детство без насилие“ – България.
Събитието цели да подкрепи обмяната на знания, опит и добри практики между експертите и представителите на държавните институции с оглед засилване фокуса върху програмите и услугите за превенция.
Ключовите въпроси, които ще бъдат разгледани и обсъдени са:
– важността на събиране на данни, за да се установи размера на проблема;
– последствията (психологически, физически) от насилието за самите деца и икономическата цена на бездействието за обществото (скъпи услуги за справяне с последствията, а не с корените на проблема);
– необходимостта от между-секторен подход сред всички институции и услуги (образование, здравеопазване, закрила на детето, правосъдие);
– важността на ангажирането на цялото общество и партньорствата (ролята на родителите, училището, държавните институции, медиите, бизнеса, неправителствения сектор в обща работа за най-добрия интерес на детето).
Организаторите на конференцията препотвърждават разбирането си, че най-добрата среда за отглеждане на децата е семейната среда и че родителите, учителите, самите деца и младежи трябва да бъдат подкрепени в изграждането на допълнителни умения за справяне с трудните ситуации в живота им – така че да не се прибягва до насилие и да могат децата да живеят без агресия и излишен стрес.
Дефиниция на насилието:
От гледна точка на световно приетите стандарти за насилие се считат „всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления” – Конвенцията на ООН за правата на детето, по която България е страна от 1991 г. Определения за различни видове насилие дава и Световната здравна организация (СЗО): „Насилието над деца е физическа принуда или сила, която води до нараняване, смърт увреждане на психиката, анормално развитие или лишения. Насилието е малтретирането, тормозът, както и емоционалното, психическото или сексуалното насилие върху деца“.
Българското законодателство също борави с понятието насилие над деца, като под него се разбира: „Всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда“ – Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето.
Насилието над деца – последици и необходимост от между-секторен подход:
Съществуват безспорни научни доказателства за вредите от системното насилие върху физическото и психическото здраве и развитие на децата, върху способността им да учат и да изграждат отношения с други хора, да бъдат пълноценни възрастни и родители. Училищният тормоз и агресията например са една от причините за ранно отпадане от образователната система, намаляване на посещаемостта, влошаване на резултатите на учениците и имат значими социално-икономически ефекти.
Освен за децата и семействата, последиците са дългосрочни и касаят и цялото общество. Икономическата цена на насилието възлиза на около 7 трилиона щатски долара годишно в световен мащаб – пари, които се инвестират за справяне с вече съществуващия проблем, а не за предотвратяването му.
Конференцията цели да създаде пространство за дискусия на политиките, програмите и услугите за подкрепа на деца и родители в регионален и национален мащаб и търсене на експертен консенсус за това кои са добрите практики и работещите решения, които следва да бъдат допълнително планирани и консултирани с различните заинтересовани страни на национално ниво.
Снимка: freeimages.com
