Проект на Постановление на Министерски съвет предвижда компенсация в размер на до 413 лева месечно за родителите на деца, които не са приети в общинска ясла поради липсата на свободни места. Сумата е равна на средната месечна издръжка за дете в предучилищното образование. Компенсацията цели да покрие разходите на семействата за частна ясла или при сключен договор с детегледачка. Очаква се средствата да достигнат до над 3 хил. семейства, чиито деца остават извън тази услуга за ранно детско развитие.
Позитивните стъпки в социалното подпомагане за семействата с деца у нас са факт. Отбелязахме ги в Бележник 2023 и сред тях са отпадането на таксите за детски градини и ясли за всички деца в страната, повишаването на размера на обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството, увеличаване на данъчните облекчения за работещи родители. Извън финансовата подкрепа на семействата с малки деца обаче редица други области в грижата от 0 до 3 години стоят на дневен ред нерешени.
У нас липсва споделено разбиране за ранното детско развити, както и национална стратегия в областта. Редица изследвания показват, че детето достига 50% от интелектуалното си развитие на 4 годишна възраст, добавя 30% до осем години и останалите 20% на седемнадесет години. Макар и детето да не е овладяло 50% от знанията на възрастен човек, неговата интелигентност да обработва и използва получените знания се придобива още на четири години.
Липсват и достатъчно на брой, качествени и разнообразни услуги за ранно обучение и грижа. У нас има различно и неравномерно разпределение на услугите за най-маките в различните типове населени места. Различен е и обхватът според местоживеенето, социален статус и етно-културна принадлежност. Не съществува механизъм за оценка на нуждите, основан на демографски данни, а нормативната рамка не дава възможност за избор на родителите на различни форми на услуги, освен регулираните в законодателството детски ясли и детски градини/училища с групи за задължително предучилищно образование.
Затова е нужна подкрепа на алтернативните форми за образование и грижа (кооперативи, детски центрове) за децата от 1 до 4-годишна възраст. Това означава държавата и общините да пуснат монопола и да осигурят средства за алтернативна грижа, като така ще имат възможност и на изисквания и контрол върху качеството на предоставяните услуги.
Трябва да бъдат подкрепени и публично-частни партньорства – детски кътове, управлявани от компании или граждански организации. В тях родителите ще могат да запишат децата си на място, което е близо до или в самата сграда, в която работят.
Само в София всяка година без достъп до ясла и детска градина остават 10 000 деца и проблемът не касае единствено столицата. По данни на НСИ делът на деца до 3 г., включени в услуги за ОГРДВ (Образование и грижа в ранна детска възраст) в България, е 17.9% през 2022 г., като за последните 5 години почти не варира за страната и дори в общините с най-голям обхват (Габрово), достига едва 23.1%, докато в Сливен и Пазарджик е едва 8.5-9%. По данни на Eurostat, 2021 – 71.7% от децата в България се отглеждат от родителите си у дома до 3 годишна възраст.
Именно заради недостига на места Национална мрежа за децата инициира предявяването на колективен иск срещу България пред Европейския комитет за социални права. Сред основите проблеми, които изведохме в жалбата беше и липсата на адекватен достъп до образование и грижи в ранна детска възраст в цялата страна, както и липсата на политики и мерки, с които държавата активно да подпомага родителите и децата на България с предоставяне на образование и грижи за деца от раждането до задължителната възраст за започване на начално образование.
Големият недостиг на места и разиграването им на томбола създават силно чувство за несправедливост и липса на политики, насочени в подкрепа на родителите. Ще продължим да се застъпваме за политики, които да подобрят системата за ранна детска грижа в България. За да продължим усилията ни за място и качествена грижа за всяко дете, подкрепете ни! Абонирайте се за бъдещето на децата на www.nmd.bg/dari
