В началото на ноември Фондация “Конкордия” покани на посещение в България австрийски журналисти, които да се запознаят с работата на фондацията и на други организации от неправителствения сектор, както и с държавните социални политики на България като цяло. За разговор с журналистите бяха поканени експерти от институциите и други организации от неправителствения сектор, включително Национална мрежа за децата. По-долу ще видите акценти от публикациите на изданията Salzburger Nachrichten и Die Press с историите на деца, семейства и организации, които ги подкрепят, както и мненията на експерти и политици. Всички те през очите на австрийските журналисти.
Текстът по-долу е съкратена версия на публикация на Salzburger Nachrichten
Най-бедните деца в ЕС са в България
Всяко трето дете в България е в риск от бедност. Страната е на дъното на ЕС-27. Според експертите – политическата нестабилност, предразсъдъците и дезинформацията забавят напредъка в българската социална система. Новият социален министър Иванка Шалапатова иска да направи положителна промяна. За такава промяна разчита и на съдействито на неправителствените организации, каза тя пред австрийски журналисти. Тяхната работа обаче в последните месеци и години е застрашена.
От бедност основно засегати са ромските общности в страната. Според детския фонд на ООН УНИЦЕФ – 46,5% от бедните деца в България са от малцинството, въпреки че ромите съставляват само 10% от населението. Голяма част от тях живеят в условия, които някои в ЕС не биха помислили за възможни: в казарми без достъп до течаща вода, електричество, канализация или изхвърляне на боклука.
Децата, които растат в крайна бедност имат малък шанс да прекъснат цикъла на нещастието без помощ. “От 47-те ромски ученици, за които се грижим, може би 15 ще успеят”, казва Йорданка Иванова, директор на дневен център „Конкордия“ в Малки Искър – малко селце на около 55 километра от София. Сред тези, на които възлага надежда, е ромското семейство на Биляна. 25-годишната Биляна има пет деца. Трима от тях посещават центъра всеки ден след училище, който предлага на децата и майките образователна, здравна, психологическа и социална подкрепа, както и храна и душ.
Биляна живее със съпруга си, работник в горското стопанство, и петте им деца в отдалечено селище, така наречената махала, край Малки Искър. Семейството от седем души живее в пробито ремарке на излязал от движение тир с площ не повече от 10 кв. м. Разполагат само с три легла. Нямат тоалетна и душ. Носят си вода от единствения водопровод в населеното място. Хладилникът и сателитната антена работят с ток, който са прихванали от близък кабел. Около ремаркето има купища боклук, а когато вали – пътеката до “дома” им потъва в кал. Въпреки тези обстоятелства три от децата на Биляна ходят на училище всеки ден. „те обичат да ходят на училище и никога не отсъстват“, казва гордо младата майка.
Въпреки задължителното обучение до 16-годишна възраст в България има деца, които не ходят на училище. Не е ясно колко е техният брой. Експертът по образованието Огнян Исаев, директор на Тръста за социална алтернатива и сам част от ромското малцинство, вижда основен проблем в дискриминацията чрез правни разпоредби, които косвено засягат ромите повече от мнозинството. Например, бюрократичните спънки правят придобиването на документи за самоличност предизвикателство за жителите на махалите, около 25% от които са нелегални. Без официален адрес записването за изпит в училище е невъзможно. Учебниците и градският транспорт са безплатни до седми клас, но след това трябва да се плащат, което е непосилно за многодетни семейства като това на Биляна, което се издържа с около 200 евро държавна помощ на месец.
В допълнение идва и сегрегацията. Има училища с почти само ромски деца с нисък стандарт. Според Исаев не самите учащи са виновни за ниските образователни резултати, а „предразсъдъците на професионалистите“. Исаев вижда доказателство за това във факта, че около половината български роми живеят в чужбина. По-голямата част от децата там са „добре интегрирани“ в училищната система. „За съжаление България губи човешки капитал“, оплаква се Исаев, въпреки че е една от страните с най-бързо намаляващо население в света.
Директорът на “Конкордия България” Станимир Георгиев също потвърждава тази теза. “Т. нар. „цигански училища” получават финансова подкрепа според броя на регистрираните. Училищата обаче не са много заинтересовани да гарантират, че децата действително се явяват в клас. Има не малко успешни ромски деца, но са им нужни два-три пъти повече усилия, за да успеят да достигнат до добри резултати“.
Предразсъдъците към училищната система и неправителствените организации отчасти са резултат от пропагандни и дезинформационни кампании, смята Георги Богданов. Изпълнителният директор на Националната мрежа за децата, общност от 140 неправителствени организации и лица, застъпващи се за правата на децата, смята, че пропагандатори от и на Русия, както и ултраконсервативни кръгове в САЩ разпространяват лъжи. Целият неправителствен сектор беше обвинен от тези кръгове, че се отвличат деца от училища и се изпращат в Норвегия например, където ще бъдат осиновени от хомосексуалисти. Богданов окачествява това обвинение като „абсурдно“. “Въпреки това дезинформацията даде своя ефект: Родителите се разтревожиха и изведоха децата си от училище“, казва той.
Партиите в българското правителство гледат на проблемите по различен начин. Политици смятат, че ромите имат пълен достъп до образование и здравеопазване, просто не го използват. Официално се отрича и съществуването на изцяло ромски училища и дори се твърди, че училищата в райони с ромско мнозинство са дори по-добре финансово оборудвани от други. В правителствените кръгове обаче признават и структурни проблеми. Съобщават за дискриминация, основана на предразсъдъци срещу ромите, дезинформация и липса на политическа воля от предишни правителства. Някои политически партии в България не са заинтересовани от подобряване на положението на ромите. Това прави ромското население по-лесно за манипулиране и за купуване на гласове. Огнян Исаев е само отчасти съгласен с това твърдение. Той смята, че цялостно много бедните хора, включително българите, са податливи на купуване на гласове.
Министър Шалапатова желанието да се бори „преди всичко с детската бедност“. Безпартийният министър на социалните въпроси и труда насочи представителите на австрийските медии към новия социален закон, който има за цел да следи по-стриктно качеството на услугите. Самата Шалапатова встъпва в поста с предходен опит от НПО сектора и иска да инвестира повече в превенцията на бедността чрез интегративен подход, който, освен финансова подкрепа, включва и социални услуги и възможности за работа. Освен на държавни органи и обществени институции, се разчита и на неправителствени организации като Конкордия, която управлява единствения кризисен център за деца в София. Не е ясно обаче дали министър Шалапатова ще успее да въведе практики за трайна положителна промяна. Тя е на поста от юни 2023 и може да бъде засегната от ротацията на правителствени позиции след девет месеца.
Нестабилност характеризира политиката в България, където през последните две години бяха проведени пет парламентарни избора. След местните избори през октомври вече има много нови кметове. Ако кандидатът за кмет на София на социалистите Ваня Григорова беше спечелила, това щеше да се отрази и на социалната работа. Григорова, която е родена и израснала в ромското селище Христо Ботев, се обяви срещу „мръсните НПО“ по време на предизборната кампания, съобщава Богданов. Григорова искаше да разпусне организациите за подпомагане и да прехвърли задачите на общностите. За облекчение на гражданското общество социалистът загуби втория тур на изборите в столицата през ноември, но с малко, аГригорова обяви, че ще оспори резултата от изборите.
Съкратената версия на публикация на Die Press вижте тук.
