Дейностите за интеграция на децата от етническите малцинства през периода 2012 – 2014 г. в системата на образованието не са достатъчно ефективни. Не са обединени усилията на всички заинтересовани институции и власти за постигане на ефективна и трайна образователна интеграция, се твърди в доклад на Сметната палата, оповестен на 20 октомври.
В същото време за тази цел са финансирани дейности общо за над 26 млн. лв., от които 3.4 млн. лв. от бюджета на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, над 21.4 млн. лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) и близо 1.2 млн. лв. от други европейски източници.
Трудно решими през годините са проблемите, отнасящи се до ромския етнос
В миналото са създадени „сегрегирани училища“ в квартали с преобладаващо ромско население. Сега предпоставка за успешна образователна интеграция при сформирането на групите в детските градини и на паралелките в училищата е условието етническият състав на децата и учениците в тях да отразява пропорционално етнокултурните характеристики на населението в съответното селище.
По данни на НСИ от преброяването на населението българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84.8 на сто от всички граждани. Турската етническа група е втората по численост – 588 318 души (8.8%), а ромите са третата по големина етническа група – 325 343 души (4.9%) от българските граждани.
Не е изпълняван приоритетът на стратегията
Формулираният приоритет за „пълноценна интеграция на ромските деца и ученици чрез десегрегация на детските градини и училищата в обособените ромски квартали и създаване на условия за равен достъп до качествено образование извън тях“ не е изпълняван с ефективни дейности, се отчита в одита.
„Въвеждана е целодневна организация на обучение, осигурявано е допълнително обучение за децата, на които българският не е майчин език. Но действащата законова и подзаконова нормативна уредба не е изчерпателна и не е предвиден държавен образователен стандарт с правила за образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Този въпрос ще се решава с новия образователен закон“, посочва Сметната палата.
Липсва координация между работещите по интеграцията институции
Оценяването дали са постигнати целите затруднява от липсата на предварително определен ред за събирането на данни за етническия произход на децата по проекти, които са финансирани от национални програми и със средства по три схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, се посочва в доклада.
От Сметната палата дават за пример усвоените по схемите около 21.5 млн. лв. са посочени индикатори за изпълнение и за резултат – над 89 хиляди лица, участващи в мерки за превенция на ранното отпадане от училище (деца, ученици, учители и родители) и близо 33 хиляди ученици, отново интегрирани в образователната система. Липсва обаче информация за броя на децата от етническите групи.
Не е ефективен контролът на дейностите за образователна интеграция
Липсва адекватна система за оценяване на проектните предложения от Центъра за интеграция и това поражда рискове за субективизъм, развитие на корупционни практики, както и риск да бъдат финансирани проекти с участието на минимален брой деца от етническите малцинства, се подчертава в доклада.
Например в конкурсните процедури на Центъра за интеграция няма конкретни изисквания към целевите групи – допустими са за финансиране всички деца и ученици, участващи в процеса на образователна интеграция, учители и родители. А в аналогична схема, финансирана по ОПРЧР, е предвидено най-малко 30% от участниците във всеки проект да са деца от етнически малцинствени групи, които отпадат или въобще не попадат в образователния процес.
От Сметната палата отбелязват, че при подаване и отчитане на изпълнението на проектите в центъра не са представяни доказателства за етническия състав на участниците в проекта.
Насоките за кандидатстване по конкурсните процедури съдържат субективни критерии
За пример от Сметната палата дават едно от предложенията, за което не става ясно по какъв начин е извършена оценката и на каква база са поставени точките в индивидуалните оценъчни таблици. „Сериозни диспропорции има в оценката доколко необходими и обосновани са предложените разходи и задоволително ли е съотношението между прогнозните разходи и очакваните резултати“, се казва в доклада.
За друг проект има съществена разлика между индивидуалните оценки на членовете на оценителната комисия. Аналогично е положението при показателите, които определят дали са достатъчни капацитетът на водещата организация и на партньора по проекта, съответствието на целите, ясно ли са дефинирани и стратегически избрани участниците в проекта, изпълним ли е планът за действие. „Една от индивидуалните оценъчни таблици е попълнена с молив, а останалите са омастилени, като са налице данни за поправка на оценките“, пише в одита.
Сметната палата е дала 3 препоръки към министъра на образованието и науката и 18 препоръки към Управителния съвет и директора на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com