Откъде дойде идеята да създадете организацията и кои са основателите? Разкажете какво ви вдъхнови?
Скаутството е световно младежко движение с над стогодишна история и традиции. Възникнало през 1907 г. в Англия, до наши дни то е допринесло за духовното израстване, физическото укрепване и обществената реализация на повече от 250 милиона момчета и момичета по света. Днес световното скаутско движение обхваща над 50 милиона млади хора от 223 страни по света. Националните организации са обединени в Световната организация на скаутското движение (WOSM). Основател на движението е английският офицер Бейдън‐Пауел. За изключителните му заслуги за създаване на скаутсвото през 1929 г. крал Джордж V. го удостоява с благородническа титла – лорд Бейдън‐Пауел от Гилуел.
Първата искра на скаутската идея в България пламва още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в Англия. Тогава генерал Н. Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новопоявилото се движение и остава очарован от неговата система за извънучилищна подготовка. Формират се скаутски групи на различни места в страната. С обединяването през 1923 г. на скаутите от Варна, София и Самоков израства Организацията на българските младежи‐разузнавачи (ОБМР). През втората половина на 1924 г. ОБМР бива призната и приета за редовен член на Световната скаутска организация. ОБМР работи активно до началото на Втората световна война, когато се саморазпуска. Тежките години на войната, последвани от тоталитарното управление от 1944 до 1989 г., не дават условия за развитие на едно подчертано демократично и със значителен духовен заряд движение, каквото е скаутското. Голяма част от водачите на ОБМР са били репресирани, архивите на организацията – унищожени.
С демократичните промени в страната ни започват опити за възстановяване на организацията. Още в началото на 1991 г. в София се регистрира Българската скаутска организация (БСО). Нейната дейност постепенно затихва и в страната възниква Организация на скаутите в България, преименувана по‐късно като Организация на Българските Скаути (ОБС), регистрирана на 01.11.1995г. в Софийския градски съд. На 7‐ми януари 1999 г. Организация на българските скаути бива призната от Световната организация на скаутското движение и приета за редовен неин член. След близо 50‐годишно отсъствие, българското скаутство отново се завръща в кръга на голямото скаутско братство.
Кой е най–големият ви успех?
Успех е, че през изминалите 25 години оцеляваме и се развиваме, като подкрепяме инициативите на децата и младежите, както и развитието на значителен брой младежки лидери и доброволци. Трудно е да се определят най-важните успехи измежду многото през годините, но една от последните ни инициативи -„Да спасим кестените“, реализирана от Организацията на българските скаути, получи голямо признание – беше отличена с голямата награда за най-добра доброволческа инициатива в България за 2018г. на церемония в Президентството във връзка с 5 декември – международен ден на доброволеца. Събитието беше организирано от фондация „Национален алианс за работа с доброволци“ и фондация „Лале“. Разбира се, един от най- значимите успехи е и официалното ни признаване за национално представителна младежка организация, благодарение на демонстрираната през годините активна работа на стотици доброволци от Организация на българските скаути за развитие на младежкия сектор в България.
А кое е най–голямото предизвикателство?
Да осигурим финансова стабилност и подготвени младежки работници, с което да гарантираме, че Организация на българските скаути е релевантна, привлекателна и устойчива, че обединява младите хора чрез модерна прогресивна програма, която отговаря на социалните нужди в България.
Какво е посланието на организацията?
Нашето мото е “Да направим света по-добър”.
Скаутството предоставя на децата и младите хора възможности да участват в програми, събития, дейности и проекти, които допринасят за растежа им като активни граждани. Чрез тези инициативи младите хора стават агенти за положителна промяна, които вдъхновяват и другите да предприемат действия.
Чрез уникалната си комбинация от приключения, образование и забавление, скаутството успява непрекъснато да се обновява и адаптира към променящия се свят и различните нужди и интереси на младежите. По този начин организацията се стреми да бъде вдъхновение за младите хора да станат активни местни и глобални граждани, като им помага да създадат по-добър свят.
Ако имате „вълшебна пръчица“, какво бихте променили?
Бих въвел стандарти за качеството на работа на НПО, работещи с деца и младежи, и бих осигурил нужното финасиране за организациите, които работят по тези стандарти.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
Наскоро смених работата си и се замислих за следното: всеки би трябвало да си има някакво хоби или поне интерес извън професионалния живот. За някои това е гледането или практикуването на даден спорт, други се забавляват чрез градинарство, а трети избират да четат. Всъщност, разполагаме с безкрайно много възможности. Моето хоби, моят втори дом – това е скаутството. Скаут съм от над 20 години. До ден днешен най-близките ми приятели са тези, които саздадох по време на скаутските си дейности през годините. Не бих казал, че това е съвпадение.
Скаутството ни дава възможността да споделяме приключения заедно. Да предизвикаме както себе си, така и другите – и физически, и психически. То ни учи как да следваме указания, но и още по-важно – как самите ние да бъдем лидери. Развиваме умения, с които да си постигнем целите. Да споделиш скаутски преживявания с някого прави приятелството по-силно. А в моя случай – вечно.