Синдромът на богатото дете не говори толкова много за богатството на родителите, а по-скоро за възпитанието им с прекомерна защита и почти никакво обучение и възпитание как да се справят сами.
Той е известен още като “афлуенца”.Терминът е производен от двете английски думи affluence – охолство, изобилие, богатство, и influenza – грип. Това е свързано с даването на децата на всичко, което искат, без да се изисква да правят нещо в замяна.
Това е ситуация, която обикновено се случва в семейства с високи доходи, но е модел, който може да се случи и в семейства от средната класа, където родителите се опитват (много често без да знаят) да задоволят физическите и емоционалните нужди на децата си с материални блага.
Въпреки че психиатричните асоциации не смятат синдрома на богатото дете за официална клинична диагноза, хората започнаха да използват термина от 90-те години. Джеси Х. О’Нийл, автор на книгата „Златното гето: Психологията на богатството“, обяснява как разглезените деца в богати семейства проявяват безотговорно поведение и липса на емпатия. Това е пряк резултат от свръхзакрила и компенсиране на липсата на време с подаръци и пари.
Не е нужно да имате много пари. Всъщност, случаите на афлуенца са все по-чести при деца и тийнейджъри от семейства от средната класа. Според проучване, публикувано в American Journal of Sociology, днес родителите поради своите отговорности или усилия да се позиционират икономически добре, не отделят достатъчно време за отглеждането на децата си.
Един от първите признаци на синдрома на богатото дете става очевиден, когато детето е относително импулсивно и често крещи и плаче. Това се случва, въпреки че стаята е пълна с играчки и всякакви модерни технологични джаджи. За да успокоите детето, вие му давате нещо материално. За съжаление обаче, това насърчава този синдром. Освен това, ако давате награда за всичко, което прави, също може да има отрицателен ефект.
Друг начин, по който може да насърчите синдрома на богатото дете, е като му купувате скъпи подаръци, дори ако няма специален повод, или като жертвате семейните нужди, за да купите нещо специално за децата си.
Последиците за физическото и емоционалното здраве на детето:
• Повечето засегнати деца развиват ниско самочувствие и губят мотивация.
• Стават неспособни да понасят фрустрацията, защото вярват, че заслужават всичко.
• Те не се сблъскват със собствените си проблеми. Децата вярват, че мама и татко винаги ще дойдат да ги решат.
•Безчувствието им ги прави безотговорни и им липсва дисциплина.
• Показват високи нива на стрес и тревожност при академичен неуспех.
• Децата трудно поддържат хармонични отношения със своите съученици.
• Те стават нервни и раздразнени за тривиални неща и са много нещастни в резултат на това.
• Децата често придобиват вредни навици, свързани с употреба на алкохол или наркотици.
Може ли да го предотвратим?
Децата трябва да разберат, че има отговорности в дома, които трябва да изпълняват, без да се налага да бъдат възнаграждавани за това.Научете ги да подреждат масата, да хвърлят боклука и да помагат за почистването и подреждането на стаята си. Тези дейности ще затвърдят техните ценности. Родителите също трябва да свържат децата с реалния свят. Те трябва да се научат как да ценят това, което имат, както и как да уважават другите. Като родители не трябва да ги защитаваме прекалено. Напротив, трябва да им предложим инструментите, които ще им помогнат да се справят със собствените си проблеми. Да бъдеш стриктен към децата, също е акт на любов. По този начин родителите могат да помогнат на наследниците си да растат с правилната етика и емоции. Вие също обичате детето си, когато му поставяте ограничения. То трябва да положи усилия, за да получи това, което иска. Фрустрацията също е част от ученето и е важно да се научите как да се справяте с нея. Като ги учите на това, вие ще насърчите тяхното емоционално и психологическо развитие, което ще им помогне да бъдат щастливи, когато пораснат.
Източник: mila.bg
Снимка: pexels.com
