Всяка година в последната сряда на февруари се отбелязва денят за борба с тормоза в училище, познат като „Ден на розовата фланелка“. На този ден всички, съпричастни с темата, обличат розово, за да изразят своята позиция.
Как започва да се отбелязва Денят на розовата фланелка? Поводът е инцидент през 20027 година в училище в провинция Нова Скотия, Канада. При откриването на учебната година група по-големи ученици се подиграват и тормозят деветокласник, че е дошъл в училище, облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден двама негови съученици купуват и разпространяват сред връстниците си розови тениски в подкрепа на тормозения съученик. Инициативата бързо става популярна сред учениците от други училища и държави. Днес хиляди училища в цял свят отбелязват Деня на розовата фланелка като израз на неприемане на тормоза.
Тази дата ни провокира отново да помислим по проблема и да се огледаме – има ли тревожни знаци в нашето ежедневие? Символичното обявяване срещу тормоза обаче не е достатъчно, необходимо е всички – ученици, учители, родители, да се противопоставяме активно на това явление.
Какво можем да направим ние като възрастни:
- На първо място да осигуряваме сигурна, подкрепяща среда на децата. Това означава да създаваме атмосфера на разбирателство и толерантност, в която всяко дете се чувства включено, разбрано и спокойно.
- Важно е да следим внимателно динамиката на отношенията между децата за знаци за тормоз – понякога той не се вижда на повърхността – често се проявява в отсъствие на възрастните или се маскира под формата на игра. Признаците при жертвата могат да бъдат различни – затваряне, избягване на определени деца и места, необяснима тревожност и потиснатост, проблеми със съня и апетита, болки в главата и корема.
- Трябва да реагираме, но не с наказания, а с разговори и системна работа с децата – с насилника, с жертвата, със свидетелите, с целия клас, с родителите. Така ще помогнем на децата да разпознаят проблема, да разберат причините за него и да намерят изход от ситуацията. Този разговор не винаги е по силите ни и често изисква професионален подход, затова е препоръчително да потърсим помощта на училищния психолог.
- Превенцията е най-важното нещо. Необходимо е да говорим с децата по темата – често те не разпознават в ежедневните подигравки и обиди тормоз, а някои не осъзнават сериозните последици върху жертвите.
- Необходимо е да даваме ежедневен личен пример – децата учат най-много от това, което виждат. Отношенията в семейството на уважение, на толерантност, на разбиране са предпоставка детето да се държи по същия начин в училище. Един жест, един поглед, са много по-силни от хиляди думи.
Снимка: pixabay.com
