“Докато тормозят момчето, крещяха, че е бедняк. Понасяше тежки удари, видях, че му събуват обувките и започнаха да го целят с тях. Нямах покой и говорих с агресорите. На следващия ден дойде усмихнат. Каза, че се извинили и заделили от джобните си, за да му купят обувки… Силата на думите е по-голяма от силата на юмруците. Хората са като огледало – усмихваш се, те също ти се усмихват.”
Това е част от история, която е пристигнала в Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на призива ученици да разкажат от първо лице за свои срещи с насилието в училище.
В инициативата на МОН “Училище без агресия” са се включили 153 училища от различни населени места в цялата страна. Директори са споделили 164 добри практики за превенция и преодоляване на рискови ситуации. Анонимно са се включили и 32 ученици, като са разказали писмено за реални събития, в които са участвали или на които са станали свидетели.
Като част от добрия си опит училищата трябваше да опишат подходите, средствата и партньорите при разрешаване на проблеми. Директорите трябваше да обяснят също къде срещат най-големи затруднения, как планират и осъществяват превантивната дейност, какви послания насочват към учениците и какъв е ефектът от тях. В историите си учениците трябваше да опишат конкретна случка през своите и през очите на други участници – на агресора, на пострадалия, на снималия или публикувалия клипа с насилие в интернет. В разказите си те трябваше да посочат дали са търсили и получили подкрепа, както и да отправят послание към съучениците си.
Целта беше децата и младежите да анализират събитието от различни гледни точки, за да подобрят уменията си за идентифициране на проблемни ситуации, да бъдат мотивирани да ги предотвратяват и да знаят как да реагират, когато нещо подобно се случи отново. Авторите на всички 32 ученически есета, изпратени в МОН, са се справили отлично със задачата.
В инициативата се включиха деца 3 до 11 клас, които емоционално описаха случаи на тормоз в училище. Най-много са участниците от областните градове – 47%. Активни бяха и учениците от по-малките градове – 38%, а 15% от есетата пристигнаха от села, обобщава МОН.
Училищата се борят с агресията според възможностите си. Не липсват добри практики, включително в малки населени места. Например в СУ “Христо Ботев” в благоевградското село Вълкосел при решаването на конфликти активна роля играе ученическият съвет. Членовете му са обучени да реагират, намесват се и търсят помощ на момента от дежурен учител, педагогически съветник, най-близкия възрастен.
В училището има и кутия, в която децата анонимно споделят своите емоции и проблеми, като посочват само класа си. Така педагогическият съветник или класният ръководител могат да помогнат бързо и целенасочено.
МОН ще съдейства споделените добри практики да стигнат до повече училища. Обменът на идеи и опит ще помогне да бъдат предотвратени повече случаи на агресия в училище, както и да се предприемат по-адекватни действия за реакция при насилие и тормоз.
Най-добрите ученически истории ще бъдат публикувани в профила на МОН във “Фейсбук”.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: unsplash.com
