Повече от 2050 деца и ученици със специални образователни потребности получават допълнителна подкрепа за личностното си развитие в общо 112 общообразователни училища. Това стана ясно при представянето на проекта „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“, който се реализира по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.
„Така отдавна сме надхвърлили индикатора по проекта, който залага да обхванем до 1800 деца и ученици, включени в процеса на включващо обучение и приобщава що образование“, коментира неговият ръководител Грета Ганчева – директор на дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ в МОН. Още в първите 6 месеца са включени и 34 вместо предвидените 33 детски градини. В тях са обхванати 1155 деца от предучилищна възраст, като специалисти подпомагат развитието на 553 от тях, за които е установено, че са в риск от обучителни затруднения.
Общо 17,5 млн. лв. е бюджетът за дейностите, започнали от началото на тази година и продължаващи до края на 2017 г. С тях се надгражда проектът „Включващо обучение“, peaлизиран по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Досега е осигурена подкрепа за деца със затруднения в обучението в 112 общообразователни училища, 34 детски градини, 5 специални училища за ученици със сензорни увреждания, две помощни училища, 4 възпитателно-учебни интерната и 2 специални педагогически интерната. Назначени са и 489 специалисти – ресурсни учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, учители на ученици с нарушено зрение, арттерапевти и физиотерапевти, социални педагози и други.
„Имаме възможност да се подготвим как се прави оценка на децата, кои деца с какви специалисти трябва да се подрепят. Надяваме се това да стане модел, който да обхване всички детски градини“, коментира още Ганчева.
Зам.-министър Диян Стаматов отбеляза, че Проектът е изключително важен, тъй като с него се достига до всички ученици, които се нуждаят от подкрепа, за да могат да се интегрират и социализират успешно. Сред приоритетните оперативни цели е внедряването на разработения по „Включващо обучение“ пилотен модел за ранна превенция и ранна интервенция на обучителните затруднения в пялата система на детските градини. С него може да се предотврати появата на специални образователни потребности. Вече са избрани нови 10 детски градини, преминал е и подборът на специалисти. Предстои да се назначат ресурсни учители, които да подпомагат включените досега логопеди и психолози. Започнало е и подпомагането на децата. Ще има и обучения за учителите и специалистите, както и нова техника и материали за работа. По друга от ключовите дейности вече са избрани 10 нови общообразователни училища, в които са назначени необходимите специалисти. Предстоят обучения на екипите и на учителите по предмети. Осигурени са специализирани софтуерни програми и продукти за подкрепа на обучението на децата и учениците с различни увреждания и нарушения. Ще се оборудват и ресурсни кабинети. Ще се използва опитът на трите училища за деца с увреден слух и на двете за деца с нарушено зрение, в които има действащи центрове за реха-билитация. Идеята е техните специалисти да помагат на терен на децата и учениците с подобни проблеми, които се обучават в общообразователните училища. Ще има и практически обучения за учителите и специалистите от общообразователни училища по надграждащо брайлово ограмотяване. Обхватът на Проекта се разширява с включващо обучение и социално включване на ученици с девиантно поведение. По него ще се подготви въвеждане на алтернативни модели за работа с такива ученици, настанени във възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати. Целта е изграждане на партньорска мрежа по общини. „Възлова е работата с ро дителите на децата. Организиран бе лагер, насочен към приобщаване и създаване на положителни нагласи към включващото обучение“, отбеляза още Ганчева. В него заедно почиват, имат занимания по интереси и игри деца със специални образователни потребности и техни връстници, учители и родители.
По време на представянето на Проекта директори на детски градини и училища споделиха необходимостта от ново партньорство с родителите и ролята на благоприятния ефект от ранната диагностика, която позволява на децата да преодолеят бързо обучителния си дефицит и да имат равен училищен старт. Ганчева съобщи още, че в ход е партньорско споразумение с УНИЦЕФ за сътрудничество в детските градини. Чрез него се осигурява и международен опит. С помощта на УНИЦЕФ е проведено и обучение за специалистите от детските градини по проекта на МОН.
Сред новостите, въведени по Проекта, е провеждане на първото научно изследване на българския жестов език. В резултат ще се разработи и отпечата речник – в електронен вариант и на хартиен носител. Целта е да се унифицира моделът на преподаване и по него в бъдеще да се обучава всеки желаещ. Жестовият ни език трябва да бъде и официално признат, предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България е подписала.
Дейностите по Проекта за включващо образование са насочени към няколко целеви групи – деца от 3 до 6 години, включени в процеса на ранно оценяване и в риск от обучителни затруднения, деца и ученици със С0П и ученици с девиантно поведение. Участници са и родители, специалисти с педагогически функции, директори и учители, педагогически съветници, експерти от РИ0, лекари, медицински специалисти и социални работници. Новост е включването на представители на общините, на отделите за закрила на детето, секретарите на местните комисии за борба с противообществените прояви.
Грета Ганчева, директор на дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието“, МОН:
Колегите имат много голяма нужда да бъдат насочени как да работят с различните деца. Класната стая не е място само за успешните в обучението. В нея равнопоставено трябва да се обучават всички деца и всички да се чувстват еднакво приети и успяващи. Важно е и да се използват правилно наличните ресурси и усилия – и човешки, и финансови. Законът за предучилищното и училищното образование дава възможност чрез оказването на обща подкрепа за личностното развитие да се насочат ресурси и към деца без специални образователни потребности, които да получат подкрепа – за обучение по различни предмети, за допълнително обучение по български език, за консултации в извънучебно време с учителите, за занимания по интереси. И едва тогава, ако има необходимост, да се премине към специфична допълнителна подкрепа.
Източник: в. Аз Буки
Снимка: freeimages.com
