„Мотивира ме фразата „шефе, ти ни направи хора“ и погледите на децата – искат да са като мен, искат да успяват“, казва основателят и председател на организацията
За да разкажем за ромска фондация „Искра“, първо трябва да представим Серги Каракашев – той е председател на фондацията от нейното учредяване през 1995 и е една от най-уважаваните и авторитетни личности в Шумен. Образован, граждански активен, всеотдаен, находчив – каквото и да кажем за него, няма да е достатъчно. Серги е и музикант – често ромската махала в Шумен се оглася от китарно изпълнение на Юрая Хийп и Дийп Пърпъл. Прави всичко така, както свири – от душа и сърце, с внимание и постоянство. Неговата мисия е образователен център „Искра“ – изключително важно място за децата от махалата – тук те имат възможност да учат, да пишат домашни, да наваксат това, което не могат да получат в дома си.
С какво се занимава фондация „Искра“?
Целта на фондацията е да подпомага развитието на ромската култура и образованието, да се занимава с всичко, свързано с проблемите на ромите. А това „всичко“ наистина е много. С дейността си стимулираме неправителствения ромски сектор като цяло.
Фондацията управлява държавно делегирана дейност Център за социална рехабилитация и интеграция на деца от рискови групи. Подкрепя най-уязвимите деца и техните семейства повече от 20 години. Основните ни дейности са в няколко области – образование, здравеопазване, социални дейности, младежка заетост. Има реализирани множество проекти и инициативи, свързани с промоция на здравословен начин на живот, социализиращи дейности за деца от маргинализирани групи, достъп до стипендии, както и превантивна работа за деца от рисковите общности. Предимство на фондация „Искра“ е, че екипът е мобилен и достига до отдалечени и малки населени места от община Шумен – там, където достъпът до услуги и подкрепа е силно ограничен.
През годините организацията работи успешно в партньорство с неправителствени организации, с повечето от общинските структури (бюра по труда в Шумен, Велики Преслав, Върбица, Регионална здравна инспекция, дирекция „Социално подпомагане“), а също и с училища в общината и Шуменския университет.
Как създадохте фондацията, каква е историята?
През 90-те години, когато започнаха демократичните промени, се събрахме една група хора, които искахме да развиваме ромската общност и подпомагахме проучване по темата за създаване на програма за ромите за участие в гражданското общество. Бяхме на едно национално събиране, където се разгледа тази програма и където се срещнахме много хора, които искахме по някакъв начин да променим живота на ромите и да споделим познанията си в областта на гражданското право и гражданските инициативи. Там се запознах с покойния вече инж. Петър Костов от Сливен, той имаше създадена ромска организация. Събрахме се на няколко срещи за обмяна на опит между градовете Шумен и Сливен и разработихме идеята за такава организация. Така 11 човека се обединихме и създадохме фондацията. Идеята беше да развиваме ромската общност, така че ромите да станат част от обществото, да бъдат активни граждани, да не живеят затворени в своята общност.
Много от хората са си мислили, че фондация значи пари, така се отказаха, но аз останах.
Много държа на работата си, заради нея оставих музиката, заради нея на стари години завърших два пъти висше образование – имам бакалавър Социална педагогика и магистратура Регулиране и контрол в системата за социални дейности….между другото, завърших с отличие.
Разкажете малко за себе си, как започнахте да се занимавате с музика?
В нашия род тази професия не беше на почит, аз съм първият музикант. Баща ми каза – ако искаш да свириш – ще работиш. Така стана – работех през деня тежка работа, за да мога да свиря вечер. Бил съм огняр, стругар, работил съм миньор в Горубсо.
През 1974 ни попадна една плоча на Deep Purple и започнахме да я разучаваме и да свирим по нея. В началото сам се учих, после ходих на уроци, но не за китара, а по пеене.
После пък се оказа, че тази китара ми изкарва хляба – извикаха ме в Балкантурист, свирех в групи по морето. Заради свиренето обаче се наложи да прекъсна ученето си, прехвърлих се в математическата гимназия, вечерно.
Като хвана китарата, забравям всичко, времето спира, все едно не си в този свят.
Как помага Фондацията? Как помагате и вие лично, известен сте с това, че обикновено ромите се обръщат към вас, ако имат проблеми?
Всякакви проблеми в квартала и града, свързани с ромската общност, идват при нас. В центъра идват деца, младежи, има клубове по интереси, занималня. Правим образователни екскурзии.
Занимаваме се главно с деца, но и с родителите. По всякакви въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на децата – родителите идват при нас. Имат много по-голямо доверие към нас, знаят, че ще помогнем.
Сградата, в която се помещаваме, ни я даде общински съвет през 1999 година. Нямаше едно кабелче, едно стъкло, ограда, коне пасяха. Много мои приятели подпомогнаха създаването на този център, сега имаме 34 -35 деца, на голяма част родителите са безработни, в чужбина, разделени, в затвора….Тези пораснали деца нямат авторитет, затова ние сме им много нужди. В центъра се говори български и това е така по моя заповед, за да започнат да говорят правилно. В занималнята си учат уроците, подготвят домашните. Тук става социализацията на тези деца – имали са трудности в детството си, имат ги и сега, живеят на 10 км от града, нямат дрехи, обувки – правим възможното да подобрим начина им на живот.
Помагам лично и с екипа по различни начини – например като съдействаме за попълване на документи, има хора, които въобще не знаят български, ние сме им връзката с институциите, съдействаме също за ремонти, събираме дрехи, храни…
Разкажете някой от последните случаи, в които сте помогнали?
Имаме например дете, поето от 6-месечна възраст, родено в Германия, изоставено. Тогава работихме с МЗ, извадихме акт за раждане, а детето беше с туберколоза на 6 месечна възраст…това е комплекс от проблеми, не е един, те са свързани, всеки божи ден едно и също – жилища, дрехи, изхранване, работа, наеми, сметки, с тези деца имаме един съвместен живот.
В последните три месеца успяхме да настаним семейства, които бяха застрашени да им отнемат децата от Закрила на детето, защото не живеят в подходящи условия. Успяхме да ги настаним в общински жилища, така че децата да имат по-добра среда за живот и да останат при родителите си. Според нас най-добрите условия, най-добрата среда е в семейството, дори родителите да са разделени. Следващ вариант е роднини – чичо, леля, баба – това е често срещано и точно на тях помагаме най-интензивно. Понякога се налага да използвам целия си авторитет, когато 80-годишна баба не може да се справи с един тийнейджър, говоря с него, обяснявам му какво ще изгуби, ако продължава така. Аз съм с голям авторитет в общността, бил съм в общински съвет, общински експерт, зам. председател в националния съвет, хората знаят, че като се заема с нещо, докарвам го докрай.
Как работите с общината?
Супер. Много неща зависят от кмета и в момента имаме добро партньорство. Предишният не ни помагаше, напротив, пречеше. Например имаше взето решение на общинска сесия за държавно делегирана дейност за 40 деца, участвахме в конкурса, спечелихме го, ние стопанисваме сградата, но под давление на общински съвет не ни го дават по напълно формални причини. Стигна се дотам, че да се върнат парите от държавно делегиран бюджет, с мотива, че нямат кой да ги реализира. По този случай аз осъдих общината.
Кое е следващото голямо нещо, което ви предстои, по какво работите в момента?
Предстои да отворим нов център, който е в сърцето на жилищен квартал. Нашите деца нямат условия вкъщи, нямат маса, химикалка, нямат как да си подготвят домашното. Има деца, които живеят в една срутена стаичка заедно с цялото семейство. Особено ваканцията, къде да отидат?
Центърът се намира в жилищен квартал в Шумен – мечтата ми е там да ходят всички деца заедно – от всички етноси. Ще е атрактивен, с голям басейн, красив. Там ще бъде лятно или зелено училище сред гората. Ще има маси, където децата ще четат – нещо като занималня на открито. Дъщеря ми помага от чужбина да го осъществим – тя го спонсорира, работи в Хаген, има добър бизнес.
Децата са много нетърпеливи! През 2016, когато стартирахме центъра за социална рехабилитация и лятото дойде, бях направил заявка за покупка на малък надуваем басейн за двора отзад. Казвам „деца, поръчал съм басейн и лятото ще идвате да се къпете“. Тук родителите няма как да заведат детето на море или басейн – нямат пари или няма да ги пуснат. Една радост…на другия ден с бански, с хавлии, идват в индианска нишка – още преди да е дошъл басейнът. Такива мераклии!
И така – чакаме новия център всеки момент да стане готов.
Какво ви дава искра, какво ви мотивира, какво ви носи удовлетворение и мотивация?
Аз съм един късметлия, работя това, което харесвам, занимавам се с деца, виждам техните погледи, искат да станат като мен! Промених мисленето им. Промених виждането им, как да се реализират, вече няма такива дето на 12 – 13 искат да се женят. Те гледат първо да имат къщи и пари.
Какво ме мотивира? Когато искаш да си душевно богат човек, не можеш да живееш в среда на мизерия – финансова и душевна. Средата около теб трябва да импонира на твоите чувства.
Как се промени ромската общност?
Парадокс е, че дядовците и бабите знаят да четата, а майките и бащите – по-малко – в демокрацията се неглижира учебният процес. Родителите не могат да помагат на децата си, трябва помощ отвън.
Онези, старите стереотипи, които българите имат за ромите, са отживелица. Например това, че сме много задружни – ние станахме отчуждени. Най-големият проблем е, че хората останаха няколко години без работа, нямат изградени навици за работа, не им се работи, не са готови да работят нещо постоянно. Очакват помощи от роднини в чужбина. Свикнали са така. Когато един човек не работи 4 – 5 години, той губи навици.
А тези, които работят хората в чужбина, идват тук и си изхарчват всичките пари по сватби. Казвам й да спестяват, да ги инвестират в жилища и образование за децата си, не да ги прахосват. Слушат ме. През нашата фондация са минали 2 – 3 поколения.
Не е вярно, че училищата не искат децата – напротив, искат ги, защото бюджетът се запълва с бройката. Важно е обаче да гледат на децата не само като на бройка. А самите родители да пращат децата си в училище не само заради топлия обяд.
Ако искаш да направиш нещо, трябва да учиш, да работиш, така обществото ще те приеме. Промяната идва отвътре, от нас самите!
Имахме добър ансамбъл – 13 – 14 двойки, 10 създадоха семейства, повечето са в чужбина, винаги, когато им се обадя, казват „шефе, ти ни направи хора“
Национална мрежа за децата как ви помага?
Работата на Мрежата напълно съвпада с нашите виждания за работа с децата. Ние имаме еднакви идейни пътища. Виждам колко много прави Мрежата и затова я уважавам. Имаме много допирни точки. Още преди да станем членове съм участвал в семинари и обучения.
Какво още искате да направите?
Много неща… искам по-нататък децата, с които работим, да бъдат пример в училище и те самите да работят за това, стереотипите да отпаднат. Защото сега често ми казват, „о, ако всички цигани бяха като теб“, но нима всички българи са еднакви? Има различни хора от всички етноси.
Циганията като нарицателно човек я носи в себе си, цигания носят и много българи. Това е дребнавост, злоба, завист, да не виждаш вина в себе си.
