На 8 и 9 октомври 2015 г. в Будапеща се проведе семинар, организиран от Европейската комисия, посветен на социалната защита и социалното включване, чиято цел беше обмяна на опит за ефекта и въздействието от помощите под условие.
Партньорската проверка постави акцент върху социалните плащания под условие и по-специално тяхното въздействие върху децата.
По време на срещата беше разгледано и изследване на Института за социални изследвания TARKI, направено през 2014 г. по поръчка на Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“, което проследява развитието и характеристиките на социалните плащания под условие и ефекта, който могат да имат за подобряване живота на децата.
По време на срещата представител от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) представи българската позиция и практики в предоставянето на социални услуги под условие. В срещата взе участие и Цвета Брестничка от Асоциация „Родители“, която представи добра практика от страна на Асоциацията – обучения за учители за подобряване на взаимодействието „семейство-училище“, както и алтернативен поглед върху темата за предоставяне на плащания под условие в България.
Използваната в България форма за плащания под условие е обвързването на месечната помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (т. нар. детски надбавки) с посещението на форми на предучилищно и училищно образование от задължителната за страна възраст, при навършване на 5 г.
Това е най-разпространената форма за финансова подкрепа на семействата с деца и целите, които според гражданските организации правителството си поставя за решаване с нейна подкрепа са:
• Да подпомогне финансово семействата с деца, които имат ниски доходи;
• Да насърчи включването на децата в образователната система;
• Да се справи с демографската криза в страната.
Точно поради факта, че чрез една мярка се адресират разнопосочни проблеми, тя се оказва недостатъчно ефективна при решаването на всеки един от тях:
• Обвързването на получаването на детски надбавки с посещението на училище лишава семействата с най-ниски доходи от жизненоважна за тях помощ, ако не изпълнят посоченото условие. Всъщност много от семействата са бедни и не могат да изпратят детето на училище именно поради бедността, т.е. невъзможността да закупят и/или осигурят необходимите учебни помагала и пособия, дрехи и др. Реално, държавата вместо да ги подкрепи, за да осигурят правото на детето на образование, на практика ги наказва допълнително, защото са бедни и не могат да осигурят присъствието на детето в училището.
• Включването на децата в образователната система става по формален и неефективен начин, като единствената му цел от гледна точка на родителите е получаването на заветната бележка, с която семейството си осигурява помощта;
• Получаването на детски надбавки до 5-годишна възраст на детето с единствен критерий доход на семейството и автоматичното включване на втори критерий „посещение на задължителни форми на образование“ след това изпраща противоречиви послания към обществото за целите на тази помощ, създава напрежение между различните групи родители и не се възприема като форма на подкрепа на държавата за справяне с демографската криза, тъй като не засяга всички семейства с деца.
Извън тези вътрешни противоречия на този вид плащания, съществуват редица ограничения в контекста, в който се правят плащанията, което от своя страна ги прави неефективни.
• Правото на получаване на детски надбавки за семействата, които отговарят на подоходния критерий, се получава на основата на издаван от училището документ, който удостоверява присъствието на детето в задължителна форма на образование. Под въпрос обаче е обективността от страна на училището при издаване на такъв документ: с въвеждането на делегираните бюджети и финансирането на базата на брой ученици, училището има пряк интерес да декларира максимален брой записани и посещаващи деца, за да получава единен разходен стандарт за всяко от тях. Това води до порочната практика за отчитане на „мъртви души“ – деца, които само формално се водят като ученици на съответното училище. Само през миналия месец МОН оповести за повече от 500 подобни случая, разкрити при проверки от страна на инспекторатите. Този негласен сговор между недобросъвестни училищни власти и недобросъвестни родители води до подобряване на статистиката, но не и до подобряване на реалното ниво на образование на децата.
• Сериозен проблем е генералната липса на умения за работа с родители от страна на училищните екипи. През учебните 2013/2014 и 2014/2015 години Асоциация Родители е провела обучения за 15 педагогически екипа – над 300 учители и педагогически съветници – по темата за подобряване на взаимодействието между семейството и училището. Във всички обучения излиза наяве липсата на базова подготовка за работа с родители и нуждата от квалификация в тази посока. Същевременно в проектите на операции по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в операция „Развитие на капацитета и повишаване на квалификацията на заетите в областта на образованието“ се предвижда повишаване на квалификацията в тази област само на младите учители до 34 г., т.е. не се разпознава нуждата от работа в тази посока с всички педагогически специалисти.
• Допълнителен фактор, който обуславя недостатъчната подкрепа за семействата за включване на децата им в образованието, е липсата на ресурси за такава подкрепа в образователната система. Основните фигури, натоварени с тази задача, в българската образователна система са класните ръководители. В нормативната база заложеното време за всички задължения на класния ръководител, включително и консултиране на родителите, е 45 минути седмично, а заплащането – 20 лв. на месец, което реално не осигурява нито време, нито мотивация за подобна работа. Наложително е да се направят промени във функциите, ролята, разпределението на времето и заплащането на класния ръководител, за да се подобри работата с родители.
• Още един фактор, който ограничава възможността за подкрепа на родителите от страна на училището, е двусменното обучение в много от училищата – по този начин базата на училищата е максимално натоварена и не позволява провеждането на допълнителна индивидуална и групова работа с родителите за мотивирането им за включване на децата в образованието.
• Не на последно място трябва да се посочи липсата на ефективен механизъм на взаимодействие между образователната и социалната система, липсата на доверие помежду им и липсата на достатъчно форми за ефективна съвместна работа по случай.
Европейската мрежа Юрочайлд представи позиция и препоръки по въпроса, към които Национална мрежа за децата допринесе с коментари и предложения. Една от най-важните от тях е нуждата от поставяне на правата и най-добрия интерес на децата във фокуса на всички плащания от такъв тип. Юрочайлд настоява и за осигуряване на адекватни и универсални услуги и надбавки за всички деца, както и за усилия за овластяване на родителите да постигат позитивна промяна сами.
По време на срещата, участниците стигнаха до заключението, че социалните плащания под условие могат да бъдат ефективни само, ако са добре таргетирани, т.е. да няма опит с един вид плащане да бъдат постигнати няколко различни по характер цели. Освен това, условията за плащанията трябва да бъдат по-скоро позитивни, отколкото негативни, т.е. да се получават при постигане на определени нива на включване, а да не се използват за инструмент за наказание. В същото време, те трябва да са разположени в контекста на добре работещи универсални услуги и придружени с комплекс от съпътстващи мерки.
Презентации, направени по време на срещата (PDF):
Conditional cash transfers and their impact on children
The system of conditional cash transfers and related services in Hungary
Ensuring adequate resources throughout the life cycle from a children’s perspective
Conditional cash transfers and their impact on children
Снимка: freeimages.com
