Съветът за електронни медии (СЕМ) публикува документ с препоръки за продължителността на екранното време при децата. Препоръките са според възрастта на децата и съдържат указания и за използването на медийно и онлайн съдържание. Насоките имат за цел да подпомогнат родители, учители и други възрастни, които се грижат за деца от най-ранна възраст, така че екраните да присъстват по здравословен и подходящ начин в ежедневието на децата и подрастващите.
Препоръките са резултат от работа на СЕМ и работната група към регулатора, част от която баха медийни специалисти, здравни и научни експерти и правозащитни организации. Сред тях беше и Центърът за безопасен интернет (safenet.bg), който работи по становища и позиции в защита на най-добрия интерес на децата, младежите, родителите и работещите с деца специалисти. Центърът работи по инициативата „Дигитални деца“, част от която е и НМД, заедно с Българската асоциация по семейно планиране и Асоциация Родители, която е основен координатор.
Представяме основни акценти от документа “Препоръчително екранно време за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание”.
Препоръките за екранно време при децата
Определение за “екранно време”:
Екранно време е времето, което децата прекарват пред екрани на различни
електронни устройства (телевизор, монитор, таблет, смарт телефон и други).
- Не се препоръчва използването на устройства с екрани при бебета (0 – 2 години).
- При малки деца (2 – 5 години) е препоръчително достъп до екран да се осъществява постепенно, като достигне до 1 час на ден, разпределен на интервали, а не наведнъж.
- До 2 часа на ден е препоръчителното екранно време за по-големи деца (6 – 12 години) – време, което е извън учебната дейност и други образователни занимания, в които детето е въвлечено. В тази възраст детето вече може да бъде запознато с подходящо информационно съдържание, свързано с новини за деца, например.
- За тийнейджъри (13 – 18 години) се препоръчва насърчаване на отговорно и балансирано използване на екранните устройства. В България след 14 г. децата имат право да създават свои профили в социалните мрежи и следва да могат да ги управляват разумно, безопасно и отговорно. Това включва изграждане на умения за медийна грамотност, включително докладване за нередно съдържание и/или поведение на различните платформи.
Препоръчително отстояние и настройки:
- телефони – над 40-45 см;
- телевизори – над 3 метра;
Следва това разстояние да се следи и в класната стая, включително за учениците на първите редове, а при най-малките възрастови групи да се следи за подходяща яркост и контраст на екрана, които да не са твърде силни.
За всички възрасти е упоменато поощряването на физическа активност, игри и изанимания, които са извън употребата на устройства.
Възможните физически и психически увреди при деца и младежи от нерегулиран престой пред екрани и нефилтрирано съдържание
Сред физическите рискове са влошаване на зрението и късогледство (миопия); слънчеви алергии (причинени от UV лъчите на телефоните); наднормено тегло и затлъстяване заради недостатъчна двигателна активност; проблеми със съня и др.
Сред основните рискове при психо-социалното и емоционалното развитие на децата са: повишена тревожност; депресия; хиперактивност; трудности с концентрацията и паметта; обучителни затруднения и/или понижена мотивация за учене; агресивно поведение и липса на контрол на импулсивността; повишени рискове от пристрастяване към психоактивни вещества; понижени социални умения и невъзможност за създаване на приятелства в реалния свят; понижено чувство за емпатия и умения да се разпознават емоциите на другите; ниско самочувствие, особено в резултат на прекомерна употреба на социални медии; екранна зависимост, интернет зависимост, гейминг разстройство, които могат да улеснят развитието на друга зависимост.
По отношение на медийното и онлайн съдържание документът отбелязва голямата роля на родителите, който следва да са активни участници в медийните дейности на децата, например като гледат и/или обсъждат съдържанието заедно с тях, за да им помогнат да разберат и критично да оценят видяното. Възрастните следва да обръщат внимание на децата и за неподходящото и вредно съдържание. Такова е съдържанието с: насилие, сексуални сцени, сексуална експлоатация на деца, наркотични вещества, алкохолни напитки, тютюневи изделия, вредни субстанции, съвети за бързо отслабване (насочени към деца и тийнейджъри), призиви за създаване на опасни селфита, онлайн предизвикателства, хазартни игри, език на омраза и др.
Всички препоръки и насоки от “Препоръчително екранно време за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание” може да прочетете в сайта на СЕМ тук.
Родителите и работещите с деца ще намерят и насоки за настройки за контрол в устройствата, ползвани от най-малките, формиране на дигитално-медийна грамотност, а също и къде може да бъде потърсена подкрепа или съвет при нужда. Центърът за безопасен интернет е такова място. На Консултативната линия 124 123 и през чата в сайта safenet.bg родители, учители, деца и младежи могат да потърсят съвет или да сигнализират за проблем.
Българските деца между 3-5 години прекарват средно по 3 часа на ден пред екран, а близо четвърт (24%) имат и собствен мобилен телефон. Данните са от изследване на СЕМ от 2024. То показва и че у нас 92% от децата на възраст 13-18 години притежават собствен смартфон, както и 60% от децата 6-12 години. Собствен мобилен телефон иват и близо четвърт (24%) от 3 до 5-годинишните.
В препоръките, публикувани от СЕМ е взето под внимание мнението на офталмолози, Българската национална телевизия, Българското национално радио, АБРО, Алианса за ранно детско развитие, УНИЦЕФ България, Държавна агенция за закрила на детето, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Фондация “Офлайн Кидс”, Национален център за безопасен интернет, Център за приложни невронауки и на още много индивидуални експерти в областта.
Препоръките нямат задължителен или ограничителен характер. Тяхна единствена цел е информираност и подкрепа към родители и възрастни, работещи с деца, които следва да могат най-добре да преценят колко, кога и при какви условия да предложат на детето достъп до екрани. Фокусът на препоръките е свързан с превенция на децата, достъпа до качественото и безопасно съдържание, ползите в образованието и дигиталната грамотност.
