Лексикалното значение на думи, които се употребяват все по-рядко, са затруднили учениците на изпита по български език и литература след седми клас. Сред тях е словосъчетанието ечемичено зърно от разказа на Светослав Минков „Снежният човек и врабчето“, който седмокласниците трябваше да преразкажат от името на врабчето, информира Дневник.
На пресконференция, проведена на 5 юни 2014 г. просветното министерство представи първите анализи от резултатите от националното външно оценяване по български език и литература, математика, природни науки, обществени науки и чужди езици.
Бай Ганьо = Гунчо
На изпита по български език и литература са се явили 58 308 ученици, което е 97% от випуска, сочат данните на министерството. Средният резултат е 55.21 точки от общ сбор 100, като 65 точки са задължителният първи модул и 35 точки са от допълнителния модул по желание. Резултатите са малко по-ниски от миналата година, но по-високи с над 5 точки средно спрямо 2012 г.
Първоначалният анализ потвърждава тенденцията, че между четвърти и седми клас нивото на учениците спада. На изпита след четвърти клас през 2011 г. същият випуск е постигнал среден резултат 70.5 точки от 100, а на матурата след седми клас – 55.21 точки. От просветното ведомство посочват, че за това разминаване оказват влияния по-големият брой учители в прогимназиалния етап, по-сложното учебно съдържание, възрастовите особености и други.
На изпита по български език учениците са срещнали затруднение още при различаването на подчинено подложно от подчинено допълнително изречение, поставянето на пунктуационни знаци в сложното съставно изречение и в различаването на глаголната форма. Освен това много от седмокласниците са приписали реплика на Бай Ганьо на Гунчо, като от министерството предполагат, че причината е сходство в изказа.
По преразказа учениците са предали съдържанието вярно и в съответствие с действието, но някои от тях са пропуснали епизоди, в които врабчето е участник в събитията или е техен свидетел. Експертите отчитат, че седмокласниците са избягвали назоваването и самоопределянето на героя, от чието име се води разказът. Допускали са грешки в употребата на глаголните времена, повтаряли са глаголи при преобразуването на пряката реч в непряка или в полупряка.
Също така в задачите със свободен отговор учениците са се затруднили в тълкуването на израза „нашият изгубен край“, както и с редактирането на грешки в текст, като често са променяли текста, така че да не допуснат грешка.
Оценка слаб са получили 1.85% от явилите се на изпита, среден – 6.24%, добър – 33.31%, много добър – 48.8%, отличен – 9.8% и пълна шестица – едва 0.02 на сто. В първия задължителен модул общо 79 ученици са събрали максималният брой точки – 65, а 0 точки имат 129 седмокласници. Отлични оценки са постигнали 4694 ученици, а слаби 9805 точки при 8610 седмокласници миналата година. От министерството отбелязаха обаче, че тази година скалата за среден е вдигната до 20 точки – с две повече от миналата година.
Едва 8 ученици са събрали максималните 100 точки, но пък нито един решил и допълнителният модул от задачи няма 0 точки. Отличниците са 4074, а получилите слаб 770 седмокласници.
На националното външно оценяване по математика са се явили 58 026 ученици, което е 96.54 на сто от випуска. Средният резултат е 54.46 точки, което е с почти две точки повече от миналата година, но само с една повече спрямо 2012 г. Скромният ръст министерството нарече успех, въпреки въпросите на журналисти дали изпитът тази година не е бил по-лесен, каквито опасения изразявали ученици и родители. И тук сривът между резултатите от изпита след четвърти клас и след седми е осезаем – около 15 точки.
Първоначалният анализ показва, че седмокласниците са се затруднили в изразяването на число от дадено равенство и намирането на число по дадена негова част. Също така допускат често грешки при работа с проценти, при подредба на числата върху числова ос, да открият числа, които са решения на числово неравенство и други. Голям процент от учениците не могат на начертаят равнобедрен тъпоъгълен триъгълник и трудно разпознават еднакви триъгълници.
Учениците се справят по-добре с алгебричните задачи отколкото с геометричните, усвоили са добре формулите за съкратено умножение и решаването на линейно уравнение. Отчита се обаче, че много от учениците не са справили със задача, която се изучава още в пети клас – събиране на обикновени дроби, което показва, че знанията им не са трайни.
Слаба оценка имат 5.66% от явилите се на изпита, среден – 15.08%, добър – 41.24%, много добър – 31.99%, отличен – 6.04% и пълна шестица са получили едва 0.25%. От задължителния модул пълен брой точки – 65, имат 1111 ученици, а 0 точки 77 ученици. Отлични резултати са постигнали 6478 ученици, слаби – 12 824 при 12 619 седмокласници миналата година.
Общо 93 ученици са постигнали максималните 100 точки от изпита заедно с допълнителния модул, а нито един няма 0. Отличниците са 2210 точки, а ученици със слаби резултати 2069 ученици.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com/Krappweis
