Съветът за развитие на гражданското общество категорично отхвърли внесения от ПП „Възраждане“ проект на Закон за чуждестранните агенти. Това становище единодушно беше гласувано от Съвета на редовното му заседание на 1 ноември, под председателството на вицепремиера Атанас Пеканов. Общата позиция на Съвета е, че проектът засяга гражданските и политическите права, свободата на изразяване на българските граждани, противоречи на Конституцията, на правото на EC и на международните актове, по които България е страна. СРГО изразява несъгласие с този пореден опит – заради партийни интереси – да се ограничават утвърдени в условията на демокрация ценности и достижения на гражданското общество.
Представете си следния казус, пише в. Дневник: имате близко дете, нуждаещо се от най-обикновена инвалидна количка, и благодетел от Германия му дарява модел, който е купил от „Амазон“ за 510 евро. До 15 дни, след като сте го получили, трябва да се регистрирате като „чуждестранен агент“ под заплахата от глоба от хиляда до пет хиляди лева (и 5-10 хил лв. втората година, ако случайно не сте разбрали за този нов режим). Всяка година подлежите на финансов одит, а ако не сте се регистрирали, Министерството на правосъдието ви вписва служебно и следва данъчна ревизия.
Нещо повече – трябва да си спомните дали не сте получавали финансово или материално подпомагане от чужбина за повече от хиляда лева годишно през предходните 5 години. Иначе пак сте заплашени от изброените глоби и проверки. По-зле става, ако сте неправителствена организация или сдружение.
Дори да сте спазили изброеното и да искате да помогнете и на други хора в подобна нужда или да разкажете на деца в училище за едно добро дело, в следващите 5 години се лишавате от редица свободи и права:
„да участва в политически дейности, лобиране или предизборна агитация под каквато и да е форма, както и в дейности по оказване на влияние върху всяка част от обществеността в България по отношение на вътрешната и външната политика“
„забранява се да извършват дейности в държавни и частни детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие (…), в държавни и частни университети (…), в здравни и болнични заведения, в социални домове и в обекти на МВР и Министерство на правосъдието, както и в БАН.“
Приложното поле е описано по такъв начин в проекта, че би трябвало учени, оборудвали през последните 5 години лабораториите си с чуждестранна помощ, организирали са събития с външни средства (които не идват от фондовете на ЕС) или работещи по международни проекти с външно финансиране, да се регистрират като „чуждестранни агенти“ и да прекратят професионалните си занимания в институтите на БАН и всички университети.
Декларираната цел на Закона е „осъществяване на държавен контрол и регулация на прозрачността и публичността спрямо източниците и целта на извършваните преводи и предоставяно безвъзмездно материално подпомагане от чужбина“. В мотивите към законопроекта пък се посочва, че целта на закона е да защитава националната сигурност и ще допринесе към международните усилия за борба с прането на пари.
Кой попада под действието на закона
Според текстовете в новия законопроект, той ще може да се прилага в следните случаи:
- предоставяне на социални, потребителски или други услуги свободно или по силата на закон, както и при всяка дейност с нестопанска цел в частна или обществена полза;
- публично разпространяване на информация чрез средствата за масово осведомяване (медиите);
- извършване на разяснителни, обучителни, информационни, агитационни и други кампании;
- реализация на проекти, насочени към или засягащи отделни социални групи от обществото и финансира от външни източници.
За „чуждестранни агенти“ трябва да бъдат обявявани както физически, така и юридически лица, сред които такива извършващи нестопанска цел (т.е. неправителствени организации), сдружения и партии.
За хора, свързани с чуждестранни агенти, ще се считат основателите, ръководителите, участниците или служителите на организации, определени като чуждестранни агенти, както и собствениците, съдружниците и акционерите в търговски дружества, определяни като чуждестранни агенти.
За материално подпомагане ще се смята всяка безвъзмездна материална помощ от паричен или друг характер, получена пряко или косвено от чужбина и в размер на над 1000 лв. за период от една година. Това включва финансирания от чужди правителства или държавни предприятия, чуждестранни фондации и организации, граждански дружества или обединения, включително и от обикновени хора. Изрично се посочва, че за средства по смисъла на закона ще се считат и средствата, предоставени от чужди лица за обучения, семинари, образователни курсове, програми, социални дейности и проекти.
Т.е. ако български гражданин реши от чужбина да подкрепи талантлив българин с качествен лаптоп чрез доброволното дарение, получателят трябва да се регистрира като „чуждестранен агент“. Ако дарителят е сдружение, трябва да се посочат „лични данни на управителя“, макар да не е известно дали българинът изобщо има правомощия да притежава и разпространява такава информация като оператор на лични данни съгласно GDPR на ЕС.
Идеите на „Възраждане“ продължават с предложение да се създаде публичен електронен регистър на „чуждестранните агенти“, към който всяко задължено лице да декларира, че получава подпомагане от чужбина в 15-дневен срок. Според законопроекта Министерството на правосъдието е длъжно в 7-дневен срок от получаването на уведомлението да изпрати информация то Агенцията по вписванията или регистър БУЛСТАТ, които да впишат лицето като „организация с чуждестранно подпомогане“ и да посочат след наименованието на лицето – „чуждестранен агент“.
Почти в точно копие от в репресивното руско законодателство на регистриралите се хора и структури се забранява още:
да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет, да участват в обществени поръчки, да участват в проекти на държавната и местната власт и да извършват оценки върху околната среда
Неспазилите закона субекти, различни от физическите лица, ще бъдат наказвани с глоба от 5 хил. до 10 хил лв. При повторно нарушение глобата е от 15 хил до 20 хил лв.
**
Съветът за развитие на гражданското общество се състои от граждански организации, избрани от гражданския сектор със задачата да се осигури диалог за подкрепа на гражданските инициативи в България и граждански контрол спрямо решенията, които управляващите взимат относно гражданското общество.
На всеки три години гражданските организации гласуват и избират 14 организации в обществена полза, които влизат в състава на Съвета. Министерски съвет определя за председател на СРГО един от заместник министър-председателите.
Източник: СРГО, в. Дневник
Снимка: unsplash.com