На дъската да излезе номеееер… Строгата госпожа забива пръст в училищния дневник и се взира в оценките, за да си избере кого ще изпита днес. Който не е бил ученик, той не знае какво облекчение носи мигът, в който разбереш, че изпитаният ще е някой друг. Има обаче и изключения – Стоян Спасов от преславското село Драгоево.
В продължение на цели пет години Стоян бил единственият ученик в своя клас и по тази причина в дневника имало и един единствен номер – неговият. Ежедневно го изпитваха, не можеше да разчита на това, че ще изберат някой друг вместо него, коментира директорката на ОУ “Кирил и Методий” в Драгоево Веселка Николова за вече бившия си ученик. На 15 юни осмокласникът
беше изпратен тържествено
като единствения представител на своя випуск, а парадоксът го направи мигом национално известен.
Случаят със Стоян не е единствен, има и в други общини, обяснява Веселка Николова. А историята на своя клас разказва самият той. В трети клас все още бяхме четирима, но Борис и Момчил се преместиха в Преслав, Йорданка остана да повтаря класа и така останах сам, обяснява ученикът с номер единствен. Майка му не дала дума да става да ходи в града и обявила, че докато в Драгоево има училище, Стоян ще е там. Така на следващата година четвъртокласникът чул първия учебен звънец в стаята на първокласниците с обща класна Кирушка Йорданова. Те се учеха да четат и да пишат, а на мен ми даваха задачи и после ме изпитваха, разказва Стоян.
Смесените паралелки по принцип създават трудности, но тъй като той беше един, а в следобедните часове имаше и време за консултации, със Стоян проблеми нямаше, а и той умееше да се съсредоточи и да се занимава самостоятелно, обяснява директорката Николова.
Пети клас карал със шестокласниците
шести пак с тях, но пък те вече били в седми. Стана така, че когато аз минах в шести клас, бях запомнил и техните уроци предната година и ми беше по-лесно, после така и в седми. След това нещата се обърнали – в седми клас подсказвал на шестокласниците, а в осми делял чинове с пети клас, но на него самия нямало кой да подсказва, затова – опора в собствените сили.
Имало истински куриози, които биха удивили дори учители с практика. Когато се случело Стоян да се разболее, в графата с тема на урока преподавателят нямало как да напише заглавие, защото урокът де факто не бил предаден. Тогава в материалната книга просто пишели: “Стоян Спасов отсъства”. Ако го нямало, “спирал” и учебният материал. На последното “външно оценяване” изкарал 4.55 по български и 4.20 по математика. Макар и банално казано, излизането на осмокласника оставя в училището голяма празнина – в продължение на години бил барабанчик в знаменната група на “Кирил и Методий” и сега след него нямало кой да бие барабана.
Дългите изречения, които цитираме тук, са истинско репортерско постижение, защото
Стоян е тих и леко срамежлив
Когато го намираме в двора, докато търси топка със съседче, на първите въпроси отговаря само с отривисто “да”. Хей, ти тоя успех 5.69 само с “да” ли го изкара. “Не” – сменя се също така отривисто отговорът. Ей това отпред е джипиес, обяснява на съседчето петокласник випускникът, докато отиваме с колата до селското училище. Изобщо чуе ли за техника, Стоян оживява и става приказлив. От три години има компютър, но няма интернет.
Но знае какво е скайп и фейсбук и как се работи с тях. Надява се това лято и на интернет, обещали са му. Иначе в цяло село няма нито клуб, нито кафене с достъп до мрежата.
Пак в колата изкопчваме и любимия му предмет. Химията. Защо бе? Интересни са ми формулите, отговаря с цели четири думи Стоян,
но го подозираме, че отбива номера
за да се отърве от любопитството и се ражда план да го проверим. В училището от кабинета на директорката отиваме право в тоя по химия и коварно изправяме осмокласника пред бялата дъска. На вратата е застанала бившата му химичка Кристина Денева. Хайде сега ни напиши някаква формула, първата, за която се сетиш! Денева е спокойна, а Стоян хваща маркера и набързо надрасква по научному как ако се смесят натрий и хлор се получава натриев хлорид. И в компютърния кабинет му беше интересно, добавя към предпочитанията му директорката Николова. В селото живеят и англичани и Стоян твърди, че с първоначалните знания от основното училище по английски може да се разбере и с тях.
Успехът от ОУ “Кирил и Методий” е достатъчен
да го приемат във Велики Преслав в енергийния техникум
както си я знаят още гимназията. Иска да учи там, защото има паралелка за пътно-строителни машини, пътищар е баща му. Сега през деня се гледа сам, защото и майка му е шивачка в града и току се навърта около мотопед с цвят бордо, паркиран пред розата в двора. Моторетката е истинска антика, от първите симсони, честно казано поради липсата на манивелка дори не знаем как се пали. Това е карбураторът, завъртате педалите, както се кара колело и пали, обяснява пусковия механизъм Стоян. Няма 16 и да не чуват полицаите, кара симсончето, но само на поляна. Пак на поляната въртял и “геврека” на семейния пасат. Сам ли е обаче – не пипа нищо.
Сигурно наесен няма да му е много лесно, но пък на кого му е леко при смяна на училището, да не би на нас да ни е било? – опитва се да прогнозира адаптацията в Преслав директорката на драгоевското училище. Досега е бил сам самичък и няма изградено чувство за конкуренция, нямал е стимул да се конкурира с други ученици, тъй като повечето от изпитванията са били в писмен вид.
След 10 години
За родителите му най-добрият вариант би бил Шумен – и възможностите пред детето им щяха да са повече, но нямат средства да си позволят квартира. Сега баща му ще го кара всеки ден до Велики Преслав и ще го прибира обратно. Репортерката от общинския център Росица Стайкова открила обаче най-големия минус на уникалния случай. След 10 години Стоян няма да има с кого да се събере и да направи “среща на випуска”.
Източник и снимка: в. Монитор
