В седмицата 16 – 20 февруари 2015 г. в Националния институт по правосъдие се проведе обучение за съдии, прокурори, полицейски служители и социални работници по темата „Права на децата, специализация по младежко правосъдие в България“. То беше организирано съвместно от Министерството на правосъдието и Международния институт за правата на детето в Сион, Швейцария.
България все още не е уеднаквила нормативната си уредба, така че да се спазват световните и европейски стандарти. Освен това тя не изпълнява редица от задълженията, които повелява ратифицираната от нея Конвенция за правата на детето, в сила от 1991 година. Сред последните препоръки на Комитета за правата на детето, достъпни на български език, България трябва да разработи образователна кампания за предотвратяване и преодоляване на негативните обществени нагласи, да се осигури възможност деца да бъдат изслушвани във всички съдебни дела, включително граждански (семейни, бракоразводни) и наказателни дела, да се продължи процесът по деинституционализация.
В обучението, проведено миналата седмица, участие взе и Ренате Винтер, член на Комитета за правата на детето към ООН и съдия с 35-годишен стаж в младежкото правосъдие. Според нея е много важно България да приеме адекватно законодателство, да има достатъчно информация принципите на детското правосъдие и да има достъпно обучение за магистратите и полицейските служители, които искат да се развиват в тази сфера.
Защо е важно България да възприеме и прилага детското правосъдие?
– Децата не са възрастни. Те имат различна психика и развитие и затова към тях трябва да се подхожда по-особен начин, особено ако са в конфликт със закона. И това винаги трябва да се има предвид.
Още повече, детето има правото да се развива и ние, като възрастни, и държавата, както и съдебната система трябва да подпомагат това развитие. На първо място детето трябва да получава образование, а не наказание. Това е принцип, възприет и от България в нейното законодателство.
Спазва ли се той? Какви са наблюденията ви за ситуацията в България?
– Не, не се спазва. В България няма адекватен закон, разбирам че има планове и, да се надяваме, има шанс за нова законова уредба за детското правосъдие, която да бъде приета. Или поне изработена.
Вторият основен проблем е че в България много малко хора са запознати с това какво трябва да се следи, когато говорим за права на децата. Държавата е ратифицирала Конвенцията за правата на детето, което означава, че тя е закон. Но, за съжаление, от разговорите си със съдии и прокурори оставам с впечатлението, че почти никой не е запознат с текстовете на тази конвенция. Това е стряскащо.
Темата за детското правосъдие не е дори задължителна част от обучението по право в университетите. Така че си задавам въпроса как наистина хората могат да знаят?
Къде е проблемът – в държавата, която бавно променя системата, или в хората, които не знаят?
– Държавата е длъжна да дава информацията и да организира ресурсите по начин, че хората да имат информация. Но е важно също така и хората да се интересуват, моите наблюдения са, че това не се случва.
Каква е причината?
– Тук все още битува остарялото разбиране, че детето трябва да прави това, което му се каже. То е дете и трябва да изпълнява. Големият въпрос е обаче: чувате ли детето си? В семейството, в училище, на работа? Съдиите са поставени в ситуацията да се питат същото, но след като не е записано в закона, за повечето от тях е по-лесно просто да не го изслушат. Но това не е въпрос на законово задължение, а на дълг.
Ако искам наистина да работя в полза на детето, трябва на първо място да го чуя. Именно тази концепция не е достатъчно позната тук. Затова най-важното за България е да има информация и обучение. Последното е наложително, защото хората, с които разговарям и които се интересуват, се оплакват от това, че няма къде да се обучават. Освен това, като член на Европейския съюз, България е задължена да следва стандартите на Конвенцията, което не се случва.
Това е вторият път, в който сте в България. Забелязвате ли някаква промяна от последното ви посещение?
– Не, засега.
Имате ли поне надежда, че нещата ще се подобрят за добро?
– Щом си жив, винаги има надежда. Но първо трябва информация, след това идва ред на обучението и след това пак ще си говорим за надеждата.
Кои са добрите примери за страни, прилагащи принципите на детското правосъдие?
– Почти всички европейски държави имат специален закон за детското правосъдие. В някои той не е толкова добър, в други е перфектен. Но добър пример са държавите, в които този закон е написан, има информация за него и се прилага.
Така че България трябва да се стреми към това – да има закон, който да може да бъде използван и всички заинтересовани страни да го познават.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: stockvault.net/Geoffrey
