Росица Петрова е председател на УС на Национална мрежа за децата, дългогодишен партньор и активен участник в застъпническите дейности на Мрежата.
Тя е директор на Фондация за децата в риск по света (ФДРС) – развиваща капацитета организация с мрежа от над 25 местни партньори, които прилагат авторската програма “Елементът Игра” в уязвими общности.
Разговаряме с нея по повод 15-годишнината на Национална мрежа за децата.
Какво е за Вас Национална мрежа за децата?
Мрежата е нещо наистина уникално в българския обществен живот, защото е органично обединение на много организации, които работят, поставяйки в центъра детето.
Как Мрежата помага на Вашата организация?
Както помага всяка една добра Мрежа – тя свързва хората, предоставя информация, дава възможности за контакти със съмишленици и сродни организации, създава условия да си помагаме взаимно, да градим безценни приятелства. Най-важното е, че ни представлява на форуми, на които нямаме възможност да присъстваме. Важно е също, че Мрежата взима отношение по важни застъпнически теми, които засягат организациите, работещи за децата и семействата.
Как Мрежата се разви за 15 години?
Обединението всъщност беше създадено неформално още преди 18 години. Неговото развитие следва хода на развитието на едно дете – когато се роди, беше млада и без опит, първите три години бяха много важни и трудни. След това започна да расте и сега е в тийн възраст, в която трябва да намери своята идентичност. Хубавото при Мрежата е, че е жива и се развива. Надявам се да порасне като мъдър възрастен.
Кой е най-големият ни общ успех?
Първо, че съществуваме толкова време – повече от 15 години. Благодарение на много активните членове, на секретариата, поставихме детето в дневния ред на обществото.
Какви са предизвикателствата пред Мрежата?
Постоянно променящата се външна среда, постоянното предизвикване на вече установени норми и ценности, новостите, които нахлуват благодарение на новите технологии и на по-интензивното общуване.
