Факторите, които най-съществено повлияват хранителното поведение в детска възраст, са семейството, връстниците, обществото, медиите и видът на предлаганата храна. Най-важна роля в установяването и насърчаването на здравословно хранително поведение у детето има семейната среда, която го заобикаля. Запознаването на детето още в ранните му години с различни вкусове и аромати насърчава здравословното хранене и хранителните му предпочитания в бъдещия живот.
Родителските хранителни навици и стратегии за хранене са определящи за хранителното поведение на детето и неговия избор на модел на хранене, както и за удовлетворението или недоволството от теглото и тялото. Родителите трябва да предоставят здравословни алтернативи на хранене, като в същото време самите те са добър модел за подражание. В тази връзка програмите за превенция на алтернативните модели на хранене сред децата трябва да бъдат адресирани най-вече към самите родители.
***
Здравословното хранене на децата е определящо за тяхното нормално физическо и психическо развитие и за състоянието на имунната им система. То е и важна част от профилактиката на хроничните неинфекциозни заболявания, поради което още в ранна детска възраст е необходимо да бъдат изградени здравословни хранителни навици. Ключова роля в този процес играят родителите. Тяхното хранително поведение се превръща в еталон, пример за подражание на децата. Оптималното хранене в съчетание с регулярна физическа активност допринасят за поддържане на нормално телесно тегло – важна предпоставка за това децата да растат със самочувствие и увереност.
АЛТЕРНАТИВНИ МОДЕЛИ НА ХРАНЕНЕ
Това наименование включва разнообразни хранителни практики, които съществено се различават от общоприетите принципи на здравословното хранене. Най-често мотивът за следване на алтернативно хранене в детска възраст е желанието за постигане на по-ниско телесно тегло или за привличане на вниманието. Обичайно децата копират алтернативни диети от най-близкото си обкръжение (приятели, родители) или от медиите (интернет, телевизия и др.), без обаче да си дават сметка за рисковете и противопоказанията на тези диети при подрастващи. Притеснителен е фактът, че границата на възрастта, в която се практикуват рискови модели на хранене сред децата, чувствително спада.
Съществуват различни алтернативни форми на хранене, които могат да имат само временен ефект върху теглото, но представляват сериозен риск за растежа, развитието и здравето. Най-честите алтернативни диети, практикувани от подрастващите, са: кетогенна диета (високомастна или високобелтъчна); вегетарианство (вкл. веганство и суровоядство); разделно хранене; фастинги (интермитентно хранене). Наблюдаваните последици при децата включват недохранване, компенсаторно прехранване (хиперфагия) или небалансирано хранене с развитие на хранителни дефицити. Последиците се разпростират и в сферата на психическото функциониране. Практикуващите алтернативно хранене често пъти са неудовлетворени от постигнатото тегло и от телесните си форми, те са раздразнителни, емоционално лабилни и с по-ниска себеоценка.
РОЛЯ НА СЕМЕЙСТВОТО
Добрата семейна среда е решаваща за превенцията на алтернативните модели на хранене при децата. Честотата на хранителни нарушения (еating desorders) е по-ниска в семейства, които се хранят заедно и в които се обсъждат притесненията относно теглото. Нездравословното хранително поведение повишава риска от отключване на хранителни разстройства. В националното проучване на хранителното поведение на населението в България за периода 2011-2014 г. се установява висока честота на лицата с увеличен риск от хранително разстройство (28.8%) – както при момичетата (средно 30.5%), така и при момчетата (средно 27%), особено във възрастта 14-18 години (средно 35.3%). С увеличен риск от нарушения в хранителното поведение са както децата с наднормено тегло (средно 31%), така и тези с нормално тегло (средно 25.2%), а при момичетата на 14-18 години и с поднормено тегло (25%). Пристъпите на неконтролирана хиперфагия са най-честите симптоми на хранително разстройство във всички изследвани възрастови групи и при двата пола. Значителна част от децата, даже и с нормално тегло, искат да са по-слаби. Резултатите показват, че хранителното поведение на българските деца би могло да се определи като рисково. Явна е необходимостта от превенция на различни нива.
Важна стъпка към ограничаване на нездравословните хранителни практики би се оказала добрата информираност и обучение на родителите относно препоръките за здравословно хранене и проблемите, свързани с теглото на техните деца. Загрижени от прекомерното наддаване на тегло при детето, някои родители сами инициират започването на диета. Проучване показва, че родителското насърчаване за спазване на диета води до по-ранното им започване сред дъщерите. Момичетата, които са били окуражавани от майките или от бащите си да започнат диета, са били два пъти по-склонни да започнат такава още на 11-годишна възраст. Момичетата, които са насърчавани и от двамата родители, са били с 8 пъти по-голяма вероятност да започнат диета. Момичетата, които са спазвали диета и са били подкрепени от родителите си за това, впоследствие са имали увеличение на ИТМ. Установява се, че отношението на майките към спазването на диета от самите тях силно повлиява хранителното поведение на дъщерите в предгимназиална и гимназиална възраст. Дори да не налагат собственото си мнение, майките демонстрират поведение, което разколебава увереността на девойките в нуждата от здравословно хранене и често пъти рестрикциите в храненето на майката се приемат като модел за подражание от девойките. Момичетата, чиито майки спазват диета, са по-склонни да започнат такава преди 11-годишна възраст. Резултатите показват, че родителското насърчаване за спазване на диета може да бъде контрапродуктивно и че родителите се нуждаят от алтернативни подходи за насърчаване на здравословните модели на хранене и растеж сред младите момичета.
Натрупват се все повече доказателства за неблагоприятните последствия от контролиращите родителски практики върху храненето на децата и способността на децата сами да регулират енергийния си прием в по-късните етапи от живота си. Най-честите контролиращи практики включват натиск за хранене или натиск за ограничаване на храненето (рестриктивна практика). Оказва се, че за деца над 7-годишна възраст рестриктивните насоки и поставянето на правила може да се окаже по-ефективно за предотвратяване на нездравословните хранителни навици. При децата под 6 годинки възнаграждаването с вербална похвала за насърчаване на здравословното хранене върши по-добра работа, отколкото забраните. Родителските практики са особено важни за преодоляване на нездравословната неофобия (нежелание и отказ да се опитват нови полезни храни) при т.нар. злояди деца. Установено е, че в семействата, където децата се хранят здравословно, родителите са по-склонни да използват ефективни практики. Пример за такава практика е цялото семейство да се храни заедно и всички да ядат една и съща храна. Подигравателното отношение в семейството спрямо теглото се свързва с по-висок ИТМ, недоволство от тялото, нездравословно и крайно поведение за контрол на теглото и хиперфагия със загуба на контрол при момичетата . Проучвания през последното десетилетие върху семейното хранене са показали положителна връзка между честотата на семейните хранения и здравословния хранителен прием на подрастващите. Семейното хранене и социалните взаимоотношения по време на хранене са важни събития в живота на детето. Те са свързани с тегловния статус на детето, развитието на детските модели на хранене и социализацията. Родителското обезсърчаване за хранене и отрицателните коментари за храната са свързани с по-високо тегло при децата в по-късната им възраст, както и с по-висок ИТМ на майката .
Хранителните навици на родителите са най-значимите детерминанти на поведението на детето и неговия хранителен избор. Родителите трябва да предоставят здравословни алтернативи на храни, като в същото време самите те са добър модел за подражание. Програмите за превенция на нарушенията в хранителното поведение и алтернативните диети трябва да бъдат адресирани най-вече към родителите.
***
Родителите играят ролята на ментори, влияещи върху хранителните познания и избор на своите деца. Необходимо е да бъдат обучени в насърчаване на умереност и да наблегнат на здравословния хранителен избор, а не на ограничителните модели на хранене.
Източник:БПА
Снимка: pixabay.com
