Идеята за метаболитните промени, които в случай, че бъдат лекувани и повлияни, може да се доведе до подобряване на състоянието на деца с аутизъм, навлиза все повече в парадигмите за етиологията на заболяването. В този ред на мисли е важно да се отбележи, че включвайки промяна в диетата и прием на добавки, не се изключва поведенческата терапия, логотерапията, ерготерапията и други.
Налице е изразен в различна степен ензимен дефицит, който води до нарушаване на метаболитните процеси. Натрупват се различни отпадни метаболити, част от които могат да преминават кръвно-мозъчната бариера, при което водят до увреждане на нервните клетки.
За проблеми с развитието от аутистичния спектър е необходимо родителите да се насочат към специалист, в случай че наблюдават симптоми на неспокойство, нарушен сън, редуване на запек и диария, закъсняване с обръщането, забавено двигателно развитие, рефлукс, атопичен дерматит и избягване на директен очен контакт. При по-големи деца значение има закъсняващо прохождане и проговаряне, проблеми с усещане на позицията на тялото в пространството или нарушена координация, между информацията от зрението и изпълнение на различни движения с ръцете.
Закъснението в лечението прави последващите резултати от терапията по-трудно постижими и изискващи повече време.
Установяването на метаболитните нарушения се осъществява чрез лабораторни тестове. Могат да бъдат открити повишени нива на лактат, амоняк, същевременно са налице децифицити на някои микроелементи – селен, магнезий, литий, както и на някои витамини – например от групата Б – най-често е дефицит на витамин Б12.
Според немският микробиолог д-р Едуард Рослер при децата с разстройство от аутистичния спектър е налице изразена в различна степен дисбиоза – нарушено равновесие между „добрите“ и „лошите“ бактерии в червата. Често при тези деца не се изследва чревната микрофлора, а е налице пренаселване на червата от бактерии като Klebsiella, Escherichia coli, Clostridium и други.
Дисбактериозата води до възпаления на чревната лигавица и увреждане на нейните клетки, както и връзките между тях. Тези лезии позволяват по-лесното проникване на някои чуждородни частици, които имат отношение към възникване на последващи имунни реакции, които в някои случаи могат да доведат до стимулиране развитието на автоимунни процеси или алергии.
Друга роля на чревните бактерии е ензимната, като чрез синтезираните от тях ензим се метаболизират някои токсични вещества, за които организмът няма механизми за безопасното им отстраняване.
Освен това някои бактерии имат отношение към синтеза на невротрансмитери – серотонин, допамин. При 60 до 70% от децата с разстройство от аутистичния спектър е налице понижено количество на серотонина. Същевременно над 95% от количеството му се синтезира именно в червата. Ниско ниво на серотонина се открива и при лица с хранителна непоносимост или алергия.
Невромедиацията има отношение към много общи синдроми като раздразнителност, свръхактивност и други. При урегулиране на серотониновите нива на първо време се подобрява зрителния контакт.
Често е налице дефицит на витамин Д, който освен роля в калциево-фосфорната обмяна има отношение към синтеза на допамин. При тези деца се наблюдава още намалено количество на ензима диаминооксидаза, който отговаря за разграждането на хистамина, който получаваме с храната. Най-голямо количество се открива в доматите, зрелите сирена, яйцата и месото.
Д-р Рослер обръща внимание на необходимостта за даване на пробиотици, но е от съществено значение те да не бъдат даване на сляпо, а след микробиологично изследване, за да се утонични специфичната необходимост от конкретни щамове.
Дефицитът на микроелементът литий се свързва и с транспорта на витамин Б12, което от своя страна води до хиповитаминоза.
Източник: рuls.bg
Снимка: rgbstock.com
