Известната британска психотерапевтка Филипа Пери разговаря с Хадли Фрийман от The Guardian по повод последната си книга The Book You Wish Your Parents Had Read (“Книгата, която ви се иска да бяха прочели родителите ви”).
Ето няколко кратки момента от Пери относно отношенията родители-деца, за които става дума в интервюто и които са сред основните моменти в книгата ѝ, базирана на дългогодишната ѝработа:
Сред основните послания на Пери е това, че родителите трябва да приемат чувствата на децата си, без да се опитват да ги отричат (“Не ставай глупав”) или да ги замазват (“Не плачи, ще ти купя сладолед”).
Според Пери правим това, защото така сме отгледани и копираме онова, което са правили родителите ни. Освен това е болезнено да приемеш, че едно дете може да има и негативни емоции.
“Терапевт съм от много години и като такъв съм разбрала, че повечето родители не са зли копелета. Напротив, те са истински чудесни хора, които нямат правилните инструменти да се справят със ситуациите”, казва Пери. “Хората обичат децата си, но ги третират като задължения, като някакви задачи.”
“По време на ситуация като локдауна човек много бързо надхвърля лимитите си. Но един родител може да се опита да каже на децата си да поиграят сами за един час, защото той има нужда от време за себе си. Кажеш ли, че е за “тяхно добро”, това е хвърля масло в огъня и става лудница.
Локдаунът е стресор, а стресорите ни карат да се връщаме към стари модели. Така че в подобна ситуация всеки опит да правим нещата различно – “Няма да съм като родителите ми, ще се отнасям към децата ми като към човешки същества” –, е обречен на провал и накрая крещим “Слез ми от косата! Лошо дете такова!”
“Периодът, в който децата имат нужда да са непрекъснато с някой от родителите си, е точно това – период, фаза, нещо временно. Докато работата, приятелите и другите занимания могат да продължат, когато малкият човек няма толкова нужда от нас.
Когато говорим за повече от едно дете в семейството обаче, нещата са по-скоро като в жонгльорски номер. Когато имаме повече от едно дете, е добре да не говорим за братята и сестрите като за “децата”. Нека останат отделни индивиди. Когато бях малка, със сестра ми винаги бяхме “момичетата” или “децата”. Много е важно родителите да имат индивидуална връзка с всяко дете, защото те не са аморфна маса.”
Източник: maikomila.bg
Снимка:pixabay.com
