Седмица след проучването на терен относно положението на децата и техните родители в квартал „Кремиковци”, с. Гърмен, Държавната агенция за закрила на детето обобщи основните наблюдения и изводи в специален Доклад, който е изпратен към отговорните институции и участвалите в проучването.
Проучването беше инициирано и ръководено от ДАЗД, като в него участваха представители на дирекция „Социално подпомагане” – Гоце Делчев и общностни модератори от ЦМЕДТ „Амалипе“. То обхвана 56 домакинства и 71 семейства. Близо половината от живеещите в квартала семейства не са анкетирани, тъй като са на сезонна работа извън селото.
Резултатите от проучването сочат, че общността в кв. Кремиковци е една от най-многодетните в национален мащаб: близо 54 % от жителите на квартала са под 18 г. Почти 95 % от живеещите в Кремиковци са родени там, а останалите също имат адресна регистрация в Гърмен (ул. „Извън регулация”): факт, който напълно опровергава твърденията за много приходящи през последните години.
По информация на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, участвал в проучването, прави впечатление отсъствието на много от типичните за едно гето социални деформации: всички деца и почти всички възрастни имат личен лекар, физическото развитие на децата е добро (с изключение на 5 деца с увреждания), отсъстват сексуално преносими инфекции, отсъства употреба на наркотици, алкохолизъм е регистриран единствено при двама възрастни.
В същото време се наблюдава тежък социален статус. Например 50,3 % от възрастните са безработни, 36 % работят сезонна работа. Останалите получават майчинство или са включени в програми за временна заетост, а едва един човек работи по трудов договор. Пенсионерите са двама: по същество възрастни няма.
Доходите на по-голямата част от лицата се формират от социални помощи – 72%, 34% от тях имат и непостоянни доходи от сезонна работа – бране на горски плодове, гъби, билки. Малък е броят на лицата, включени в програми за заетост.
По отношение на правото и достъпа до образование, почти всички деца в „подлежаща възраст” посещават училище (с изключение на 4 деца с увреждания и 9 други, които трябва да са в 9-ти клас, но не са продължили след основно образование), но въпреки това грамотността е ниска: дори в 5-ти клас много от децата трудно четат и пишат.
Докладът представя и тежките жилищни условия в квартала. Макар да живеят в тухлени или каменни къщи (временните постройки са едва 2), 57 % от домакинствата нямат нито ток, нито вода. Двата „лукса” едновременно ( ток, и вода) имат едва 11 %, останалите имат само ток.
Децата в риск са 10, като докладът определя като такива 5 деца с увреждания и 5 други, за които съществува опасност от увреждания. Дори и те са обгрижвани от своите семейства. Две от децата с най-тежки уввреждания живеят в двете къщи, които щяха да бъдат съборени на 13 юли, ако не се бе намесил Европейският съд за правата на човека.
Докладът завършва с изводи и препоръки. Посочени са няколко условия, които е необходимо да бъдат изпълнени преди да се пристъпи към принудително изселване, в съответствие с Насоките на ООН относно случаите на принудителни евикции и правото на подходящо жилище: видимо е, че част от тях не са налични в случая с Гърмен. „Когато не може да бъде избегнато извеждането и когато на хората се отнема единственият дом, задължение на властите е да намерят компенсации и да предложат алтернативно жилищно настаняване (по такъв случай имаме произнасяне на Европейския съд по правата на човека – Решение по дело „Йорданова и други срещу България” по Жалба № 25446/06), за да не се допусне нарушаване на човешки права.”, сочи докладът.
Предложени са серия от конкретни мерки, които следва да бъдат предприети от всички заинтересовани страни, като е предложено и привличането на партньори от неправителствения сектор и църковната общност.
Докладът на ДАЗД следва да бъде оценен високо за фактите и изводите, които казва. Във време, в което протестиращи, журналисти и дори цели медии, социолози и „анализатори”, (голяма част от които не бяха чували за с. Гърмен преди края на май и никога не са ходили в селото), компетентно обясняват корените на „ромския терор” там и крещат „Събори го, събори го!”, докладът си позволява да покаже реалната картина, а именно, че въпреки бедността и потресаващо лошите условия, хората в махалата „Кремиковци” не могат да бъдат определени като „рискови”.
В това отношение правят впечатление поне две неща, за които докладът не казва нищо, но си струва всеки да се замисли върху тях. Първото е, че при такива тежки социални, жилищни и отчасти – образователни проблеми, заради които кварталът може да бъде наречен „гето”, хората в него нямат типичните за едно гето „социални деформации”: наркомания, алкохолизъм, проституция, престъпност и т.н. Възможно е това да се дължи на активната там протестантска църква, която е пропусната от доклада.
Второто е, че всъщност фактите от доклада на ДАЗД напълно опровергават картината, рисувана от протестиращи, журналисти и някои от анализаторипте. Нормално е непредубеденият читател да си зададе въпроса от къде идва това категорично желание на протестиращите за бързото събаряне на квартала: дали напълно е изчезнала всякаква форма на чисто човешка чувствителност към факта, че стотици деца ще останат без покрив над главата, включително деца с тежки увреждания? Дали е изчезнала дори традиционната за българина любов към училището, при положение, че е ясно – няма ли ги децата от квартала, училището в Гърмен едва ще „крета” с ограничен делегиран бюджет, а в перспектива – ще бъде закрито? Или най-гласовитите протестиращи не са от Гърмен, а бесовете на омразата са пуснати отвън? Докладът премълчава и тези въпроси, което е негова слабост.
Докадът не казва експлицитно и още нещо, което иначе е указано на много места. Макар да е посочено, че много от необходимите условия, за да се пристъпи към събаряне на постройките в квартала не са изпълнени, както и макар да става ясно, че евикцията може само да доведе до тежки проблеми, но не и да разреши такива, докладът не казва достатъчно ясно, че събарянето трябва да бъде отложено! Не отменено, а отложено, докато се изпълнят всички необходими условия, включително намирането на подходяща алтернатива за жилищно настаняване. Това ясно бе казано от Европейския съд по правата на човека, като в доклада на ДАЗД е указано, но не и изказано. Смятам това за основната слабост на един иначе качествен доклад – при това сериозна, политическа слабост. Ще се радвам да видя скоро деня, в който нашите български институции намерят политическата смелост да предлагат и осъществяват непопулярни решения, които са правилни. И да не разчитаме, че правата на човека, в частност – на детето, ще бъдат защитавани единствено от съда в Страсбург.
Автор: Деян Колев от ЦМЕДТ „Амалипе“
Снимка: rgbstock.com
