Шестото проучване за свободата на словото в страната беше представено от автора на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и преподавател в УНСС, по време на публично събитие на 17-и октомври.
Сред гостите на събитието бяха Ирина Недева, председателка на АЕЖ-България и Негово превъзходителство Симон ван дер Бург, посланик на Кралство Нидерландия в България. Основните изводи от анкетата коментираха Дарина Сарелска, ТВ журналистка и преподавателка, Мария Димитрова, главна редакторка на Zov News от Враца, и Жана Попова, ФЖМК на СУ. Мария Черешева, журналистка и зам.-председателка на УС на АЕЖ-България, модерира дискусията.
Изводи от проучването
През 2022 г. се наблюдава ръст на позитивните нагласи в сектора. Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16,2%. Един от петима я определя като „лоша“, а почти всеки десети – „много лоша“.След две години от началото й пандемията вече оказва влияние върху финансовите приходи на медиите. Но разпространението на дезинформацията е сред най-съществените предизвикателства, отключили се с войната в Украйна. Всеки втори анкетиран посочва, че му се налага повече да проверява фактите. Всеки четвърти отбелязва, че стресът на работното място се е увеличил. Висок (25,5 на сто) е и процентът на журналистите и медиите, подложени на онлайн тормоз заради позициите, които заемат в отразяването на конфликта. Вероятно и затова всеки пети журналист заявява, че войната силно е ограничила свободата на словото (19,1%). Почти толкова респонденти отговарят, че се засилил и редакционният контрол, но това не се е отразило на работата им (19,6%). Но всеки втори отбелязва, че се е увеличила редакционната отговорност за проверка на източници и поставяне в контекст (50%).
През 2022 г. се наблюдава ръст на позитивните нагласи в сектора. Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16,2%. Един от петима я определя като „лоша“, а почти всеки десети – „много лоша“.След две години от началото й пандемията вече оказва влияние върху финансовите приходи на медиите. Но разпространението на дезинформацията е сред най-съществените предизвикателства, отключили се с войната в Украйна. Всеки втори анкетиран посочва, че му се налага повече да проверява фактите. Всеки четвърти отбелязва, че стресът на работното място се е увеличил. Висок (25,5 на сто) е и процентът на журналистите и медиите, подложени на онлайн тормоз заради позициите, които заемат в отразяването на конфликта. Вероятно и затова всеки пети журналист заявява, че войната силно е ограничила свободата на словото (19,1%). Почти толкова респонденти отговарят, че се засилил и редакционният контрол, но това не се е отразило на работата им (19,6%). Но всеки втори отбелязва, че се е увеличила редакционната отговорност за проверка на източници и поставяне в контекст (50%).
Продължава да бъде висок процентът на мненията, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. Увеличава се усещането за несигурност и страх от загуба на работата. Макар и рядко, почти всеки втори анкетиран спира свои публикации, репортажи или отбягва отразяването на важни обществени теми. Редовно се автоцензурират 7,4%.
Притеснително се увеличават отговорите, според които има ръст във вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети.
Появява се нов феномен – онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Всеки трети респондент смята, че това е сред най-честите форми на външен натиск. С около 4 пункта расте и съдебното преследване на журналисти. Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със съдебно дело. В сравнение с 2020 г. обаче близо два пъти намалява тежестта на „изнудването“ като външен инструмент за влияние. Почти всеки втори журналист посочва, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47,5%).
Проучването затвърждава наблюденията от последните години за централизиране на журналистиката в София. И изчезването на регионалните медии.
Сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите е водещ проблем за близо 82% от анкетираните журналисти и медийни експерти. Концентрациите и непрозрачната медийна собственост продължават също да бъдат актуални и неразрешени задачи в сектора. За близо 70 на сто все по-видими са пропуските и недостатъчната образователна и практическа подготовка на журналистите. Този резултат за първи път има толкова голяма тежест. И дава сериозен повод за размисъл.
Методология
Подобно на останалите пет проведени анкети от 2011 г. насам и това проучване на АЕЖ-България е с национален обхват. Не е представително за професионалната общност. Една от причините е и липсата на пълни и достоверни официални данни за работещите в медийния сектор в страната. Резултатите се набират чрез онлайн анкета, която се попълва доброволно. Тя бе отворена по традиция на 3 май – Международния ден на свободното слово, и затворена на 10 юни. Отговорите на въпросите се попълват единствено в дигитална среда – през сайта на АЕЖ-България.
Снимка: photl.com
