Той служи както за определянето на част от финансирането на българските висши учебни заведения, така и за това кандидат-студентите да получат ясна референция какво могат да очакват от всяка специалност, предлагана във всеки български университет. Рейтингът предоставя информация за представянето на всички 51 висши училище в страната по 44 обективни и измерими критерия. Любопитните изменения в рейтинга за миналата година са, че са включени индикатори за регионалната значимост на висшите училища и тяхната обвързаност с местната икономика, както и показател, измерващ какъв дял от студентите, обучавали се в последен курс, са успели да се дипломират.
Без изненади
И макар в публикуваното в края на 2018 г. издание на класацията да няма много изненади, тенденциите, които тя очертава, показват посоката, в която се движи българското висше образование. А те са: все по-малко студенти, които се записват в бъгларски вузове (15% намаление спрямо 2014 г.), но и все по-ниска – близка до нулата – безработица сред тях след завършването им; плавно увеличаващо се заплащане на завършилите университет, което изпреварва с близо една трета средната заплата за страната (1151 лв. срещу 908 лв. към февруари 2019); високи доходи и почти нулева безработица в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират все повече студенти, както и отлив от доскоро популярни специалности като икономика и администрация, създаващи твърде много кадри, които пък често се реализираха в сфери, където не е нужно висше образование.
“В рейтинговата система има четири добри и една лоша новина”, казва Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института “Отворено общество”, който стои в основата на създаването и обновяването на рейтинга заедно с компанията “Сирма солюшънс”. Според него намаляването на броя студенти е “лошата” новина, която се обуславя от демографските процеси в страната, но това стимулира реформа и рационализиране на избора сред младите хора – а и сред университетския мениджмънт. “В началото не бяхме щастливи от начина, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и как да правим. Предизвикателството да отидеш нагоре е още по-голямо”, казва пък председателят на съвета на ректорите проф. Любен Тотев по време на награждаването на най-добрите университети.
Освен по-рационални студентите също стават все по-добре платени, добавя Стойчев. И наистина – от 867 лв. през 2014 г., средният доход, който един абсолвент може да очаква, четири години по-късно е 32% по-висок. Това е проекция и на все по-добрите връзки между ВУЗ и пазара на труда – делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването работят на позиция, за която се изисква висше образование, бавно нараства до 49.26% от 48.56% и от 46% през 2014. Макар ръстът да е позитивен, той трудно може да бъде описан като задоволителен, но според Стойчев това е проекция на проблемите на българската икономика, която не успява да създаде нужните работни места за висококвалифицираните висшисти.
Проблемите обаче остават – завършилите направление “Туризъм” могат да очакват много по-ниски средни доходи, а само 20% от тях ще работят по специалността си на позиция, изискваща висше образование, за разлика от медиците и фармацевтите например. Завършилите Софийския университет “Св. Климент Охридски”, което остава безапелационно на върха по 21 от общо 52 направления, могат да очакват много по-високи доходи (виж таблица 1) от завършилите университети извън столицата. Като цяло с няколко изключения водещите университети остават тези в столицата – Медицинският университет, Техническият и Лесотехническият и Химикотехнологичният и металургиченуниверситети доминират в тези полета, в които СУ не успява. Пловдивският университет и Аграрното висше училище в Града под тепетата са сред малкото изключения по тази линия.
Очаквано най-висок ръст на доходите се отбелязва в три групи предмети – математика, информатика и компютърни науки, както и компютърна и комуникационна техника, където ръстът на заплащането е най-висок. Следват инженерните специалности, като например машинно инженерство, металургия и енергетика, както и техническите предмети, свързани с износ с висока добавена стойност, като електроника, електротехника и мехатроника. Трети са медицинските и фармацевтични специалности, които продължават да бъдат на върха, що се отнася до реализация след завършването, привличането на повече студенти – български, но и най-вече чуждестранни.
