Една от най-печалните гледки е на човек пред руините на къщата му. Видяхме го отново тези дни, за пореден път. Цивилизованото общество не може да оставя бездомни хора, при никакви обстоятелства. А в момент на пандемия да се рушат къщи за предизборни цели е, меко казано, нехуманно.
Близо 100 незаконни постройки се планира да бъдат съборени в ромския квартал „Лозенец” на Стара Загора със заповед на кмета на града Живко Тодоров. Част от тях вече паднаха.
Ще бъде разчистен един район и той отново ще стане красива борова гора. Но генералният проблем няма да бъде решен – този с жилищните нужди на най-бедните и създаването на гета. Те отново ще построят някъде махала с подръчни материали. Гето, което отново ще генерира всички съпътстващи проблеми с хигиената, рисковете за живота и здравето на хората, престъпността, изолацията. И това гето един ден ще бъде съборено. И в този порочен кръг най-невинни жертви са децата, които остават без дом, без сигурност, без здравна грижа, без образование.
Хронология на един предизвестен проблем
Това, за съжаление, далеч не е първият случай на събаряне на къщи и оставяне на хора в нужда на улицата. През 2010 г. се случи с бл. 20 в гр. Ямбол, през 2015 бяха съборени къщи в Гърмен, община Гоце Делчев, и във варненския квартал Максуда.
През последните години община Стара Загора извърши няколко акции за премахване на незаконно построени къщи и паянтови постройки в различни части на града. От 2015 година до момента са премахнати 205 къщи в кварталите „Кольо Ганчев“ и „Лозенец“.
Историята се повтаря – общината минава през съдебна процедура, взима решение, предупреждава хората, те от своя страна не взимат мерки, защото не могат, не искат или пък вярват на предизборни обещания, че къщите им ще бъдат запазени, и в деня на събарянето отново и отново сме свидетели на напрежение и истинска хуманитарна криза.
Двете страни на монетата
Проблемът има и друга страна – без съмнение Законът трябва да се спазва от всички граждани. Това се отнася и за незаконното строителство, което трябва да бъде предотвратявано и санкционирано. В случая от Стара Загора узаконяване на строежите в парк „Борова гора“ не е възможно. Някои от постройките са масивни, но нямат документи за собственост. Част от къщите са отдавани под наем на жители от други градове, които нямат адресна регистрация в Стара Загора, се казва в съобщение от общината.
Премината е цялата съдебна процедура, уточни кметът Живко Тодоров пред медиите. Премахването на сградите е наложено заради неспазването на закона, незаконната сеч и разрастването на гетото през годините. Местната администрация е уведомила всички живущи, че до тази дата могат доброволно да премахнат незаконните сгради и да извозят строителните материали. На жителите на квартала е предложено да бъдат настанени в наскоро обновени общински жилища, но част от тях са отказали, каза още кметът. Всички нуждаещи се ще бъдат временно настанени, а тези, които искат постоянно настаняване, трябва да подадат заявление, уточни той. По неговите думи само един обитател на квартала е заявил желание да закупи парцел от общината за законно строителство.
Съществува и още една гледна точка – тези постройки може да са наистина опасни за самите хора, както и за целия район. „Не бих допуснал тези хора да продължат да обитават бараки в сервитута на дере, което във всеки един момент, в подобен дъжд, ще репродуцира една такава трагедия (наводнението в „Аспарухово“ – бел.ред.), коментира преди време кметът Иван Портних по повод акцията в Максуда. Според него в такава ситуация не може да се говори за политика, а за прилагането на закона и предотвратяване на много по-тежки последици.
Тук обаче отново възниква проблемът с превенцията, която е слаба страна в социалните ни и общинските политики – защо е позволено да бъдат застроени незаконно цели квартали (кв. Лозенец възниква преди 20 години), защо общините не са предприели мерки навреме, преди хората да вземат кредити и да вложат живота си в незаконни сгради. Липсва работа и грижа за рисковите групи и след взимането на подобно решение за събаряне – в гратисния период с помощта на социалните служби хората биха могли по-лесно да намерят решение за бъдещето си.
И Европейският съд призова България да не оставя хора без подслон
През 2012 Европейският съд по правата на човека осъди България за решение на местна власт да извади принудително цяла общност от крайно бедни уязвими хора от единствените им жилища. Това беше развитието по казуса „Баталова воденици“.
През 2015 Европейският съд призова България да спре разрушаването на къщите в Гърмен, след като беше сезиран по повод оставането на цели семейства с деца на улицата. Европейската институция настоя властите да не разрушават сгради, без сериозен ангажимент от страна на правителството за осигуряване на подслон на семействата в нужда.
Идеи има, действия – не
През юли 2016 варненската общинска администрация взе решение да бъде създадена комисия, която да координира усилията на всички институции и неправителствени организации с отношение към останалите без дом семейства. Около това мнение се обединиха съветниците от постоянната комисия по социални дейности и жилищна политика към Общинския съвет във Варна. Повод стана писмо от Национална мрежа за децата, с което остро реагирахме на принудителното премахване на постройки във варненския кв. „Максуда“ и изискахме кризисен план за защита правата на децата.
„Идеята е кризисният план да обединява усилията на институции като Агенцията за социално подпомагане, отделите за закрила на детето, на неправителствените организации и общината в защита правата на децата“, поясни тогава председателят на комисията д-р Лидия Маринова.
Тази идея може да се приложи в други общини, но на практика при поредния случай от Стара Загора отново не видяхме кризисен план, който да обединява мерките на различни институции.
Настояваме за национална политика за справяне с жилищния проблем на семействата в неравностойно положение
Ние от Национална мрежа за децата отново изразяваме загриженост и отправяме препоръки за предотвратяване оставането на цели семейства с деца на улицата.
Въпреки многократните настоявания на граждански организации, все още няма работещ механизъм за адекватно справяне с подобни ситуации в синхрон с международните правила за спазване на човешките права, констатира наше становище по повод разрушаването на сгради в с. Гърмен.
Извършваното по този начин изселване лишава семействата от дом, без да има предвидени каквито и да е адекватни мерки за подкрепа и гарантиране на социалното спокойствие и сигурността на децата. Липсата на адекватни жилищни условия и занемаряването на проблема с години от страна на общинските власти води до задълбочаване на “гетоизирането” на ромите и лишава ромските деца от сигурна и здравословна среда, а често и от образование.
Сега съществуващата ситуация на дългогодишно пренебрегване на незаконните постройки и спорадичните реакции на местните власти за физическото им премахване не са решение на проблема, а напротив – създават допълнителен риск за децата.
Възможните решения
Световната практика трябва да бъде проучена – съществуват различни жилищни програми с различна степен на публично и частно участие и включване на общността. Подобни проекти обикновено включват някаква форма на субсидиране, ваучери за ремонт, наем или помощ за закупуване.
Когато наличните сгради не могат да се ремонтират адекватно или узаконят, на хората от уязвимите групи може да се предоставят социални жилища.
Всички сме в една лодка
Живеем в различни квартали, но в един град, в една държава. Затова всички имаме полза от това най-бедните да живеят по-добре. Според резултати от международни проучвания, подобряването на условията на живот в бедните градски райони и в махалите по селата намалява нивата на престъпност и насилие, създава по-безопасна среда, по-добри връзки (инфрастуктурни и общностни) между хората и услугите. Това води до цялостно повишаване качеството на живот на всички хора от общността.
Снимка: rgb.stock
