Позиция
на Национална мрежа за децата
относно
оповестяването на лични данни на деца от ДДЛРГ „Асен Златаров”, София
Национална мрежа за децата изразява силното си възмущение от разгласяването на имената и подробности около здравния статус и поведението на деца от ДДЛРГ „Асен Златаров” от столичния общински съветник Калоян Паргов.
Това действие е в грубо нарушение на Закона за закрила на детето, където изрично се забранява разгласяването на сведения и данни за дете без съгласието на неговите родители или законни представители и на самото дете, когато е навършило 14 години. Когато спрямо детето е предприета мярка за закрила, както в случая, сведения и данни могат да се разгласяват само при наличие на писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.[1] Законът задължава социалните работници и длъжностните лица да защитават „личните данни, станали им известни по повод осъществяване мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на детето”[2].
Разкриването на информация за здравословното състояние на децата и за проблемното им поведение е предпоставка за дискриминация и стигматизация, както на конкретните деца, така и на всички деца, настанени в ДДЛРГ „Асен Златаров”. Това може да повлияе изключително негативно на отношенията към тези деца в рамките на общността, в която те живеят, както и в кръга от връстници, с които те учат и общуват. Нарушаването на законови разпоредби и непремерените изказвания поставят децата с тежка съдба в още по-уязвима позиция и допълнително задълбочават нелеката им житейска ситуация.
По тази причина бихме искали за пореден път да изразим своята категорична гражданска позиция: Проблемите на децата не бива да бъдат използвани за политически или комерсиални цели. Ние – организациите, членуващи в Национална мрежа за децата – смятаме, че всички групи на отговорните и заинтересовани възрастни – родители, политици, журналисти, професионалисти – сме длъжници на децата. Задача на нас – възрастните е да виждаме трудностите, пред които се изправят децата, да намираме начини да им помагаме да се справят с тях, да ги подкрепяме в тяхното израстване. Никой няма право да използва ситуации на уязвимост на конкретно дете или на групи деца, за да създава несигурност и страх. Защото отказът да пазим и утвръждаваме една толкова значима ценност като децата ни лишава като общество от неща, около които можем да изграждаме онези връзки на солидарност, които предпазват обществата от разпадане.
[1] Чл. 11а, Закон за закрила на детето
[2] Чл. 16, ал. 3, Закон за закрила на детето
