Национална мрежа за децата полага системни усилия да промени мисленето на обществото и затова заслужава подкрепа, казва г-жа Гаврилова в интервю по повод кампания за популяризиране на дарителството.
Г-жо Гаврилова, Вие сте университетски преподавател и общественик. Разкажете повече за себе си.
Аз съм историк, преподавам история на културата в СУ повече от 30 години. Имам известен опит с гражданските организации и по този начин разбрах каква важна работа извършват с помощта на донори – този мой опит е много важен.
Какво Ви прави най-силно впечатление в дейността на Националната мрежа за децата? Кои са големите успехи на организацията според Вас?
Тази идея, че гражданските организации в един момент трябва да се мобилизират и организират в нещо по-широко от тяхната собствена дейност, през последните 20 години расте и така се образуваха няколко сдружения, сред които и Национална мрежа за децата. Всички те разбраха нещо важно – една организация и една инициатива не са достатъчни. Това, което харесвам в българските застъпнически организации, е, че полагат системни усилията за промяна на законодателство, политики, конкретни решения по отношение на децата – например за деинстуционализацията, за по-добро здравеопазване, за деца в неравностойно положение. Точно това ценя в Мрежа за децата – работи системно и години защитава своята мисия, без да се ограничава в тематиката на донорите, събира хора, които да работят заедно, подготвя разбираеми мнения и становища – не на професионален жаргон, които достигат до по-широк кръг. От години следя тази работа и виждам системните усилия на НМД да променя мисленето на институции и хората. Това има най-дългосрочен ефект. Много се говори за устойчивост – бръмчаща фрази във всички сфери и документи за политики. Истината е, че дълги години експериментите бяха интересни, а всъщност важната задача е да се променя средата – това е най-големият принос на НМД. Мрежата успя да заеме позиция, така че хората да се сещат за нея, когато видят проблем в някоя област. Това се постига с дълъг процес по организиране, промяна, събиране на най-различни хора в различни области. Надявам се това да остане и да продължи. Мина първият етап, когато всичко трябваше да се пробва, сега трябва постоянна работа. Има един метафоричен въпрос, който често се задава – дали сме предприемачи или търпеливи градинари – преди 20 години бих казала, че е важо да си предприемач, но сега бих казала, че търпеливото градинарство е най-важно. Трябва да си дадем сметка, че затова организациите – формални и неформални, имат нужда от системна, не от еднократна подкрепа. И ние трябва да знаем, че от нас, които сме отстрани, до голяма степен зависи доколко ще продължи да работи гражданският сектор.
Мрежа за децата постоянно се развива и нашите членове и партньори са част от този процес. Кои трябва да бъдат акцентите в нашето развитие в бъдеще?
Мисля че едно от нещата, които сме разбрали, е, че трябва да усъвършенстваме и да направим по-ефективно общуването с хората, които не са част от нас и не ни познават. В морето от информация е важно да се научим да говорим на хората, които не са от нашия кръг – това е нещо, в което трябва да се инвестира и то професионално. Нужно е да се научим посланията и кампаниите ни да си служат с новите, предимно визуални многосетивни послания – не е достатъчно да разкажем една история, важно е как я разказваме. Хората, които се мобилизират за някакви непочтени, водени от грешни мотиви каузи, често са по-изобретателни, а ние разчитаме прекалено на дълги текстове и обяснения.
Това, за което работите, е ключово важно и трябва да бъдем по-оперативни, по-бързи, по-емоционални, по-визуални. Насочени не само към разума, но и към емоциите. Бяхме убедени, че това, зад което стоим, е безспорно, но ако не го кажем, така че да привлечем хора, няма как да ги убедим.
Откъде научихте за нашата дарителска кампания и защо решихте да станете дарител?
Преди време, когато ми останеха повече пари от необходимите за живот на семейството ми, се обаждах в социални домове и служби, за да попитам как мога да подпомогна деца в неравностойно положение, дали мога да купя нещо. С годините пораснах и узрях и сега смятам, че е по-добре да насочвам личния си принос към организациите, на които това им е работата. Насочих се към Национална мрежа за децата – много харесвам начина, по който се утвърдихте, станахте разпознаваеми и привлякохте читави хора. Влязох лесно през сайта nmd.bg/dari – лесното намиране е ключово.
Как се дарява в България и по света? Кое дарителство е най-успешно?
Въпросът е кое дарителство помага най-ефективно. В България сме на нивото на първата, началната филантропия, нещо, което други общества правят отдавна. 50 години никой не чувстваше необходимост да допринася за организации, които правят полезни неща – държавата мислеше за всичко
Важно е дарителство да бъде лесно и подредено. Например кампаниите с капачките, с коледните sms-и са успешни точно заради това, независимо от някои резерви, защото стават веднага, с едно кликване, но после хората забравят за тях.
С надежда очаквам кога организациите ще започнат да се обръщат към хората, които биха могли да даряват и постоянно да напомнят за себе си. Имам представа как например в САЩ се набират пари – аз съм член на нюйоркската публична библиотека – всяка година дарявам – годишно ми пращат поне 30 мейла – всеки две седмици ми съобщават за нови кампании, че нещо ново се е случило. Това, което дарявам, е веднъж годишно 50 долара – без да съм голям дарител, но дори за това получавам лични мейли. Целенасочено трябва да се обгрижват лично дарителите. Има организации, които се занимават с култивиране на донори – това е работа, с която не бива да се прекалява и да ви сложат в забранителен списък. Трябва да се установи кой би могъл да дарява, как да се насърчава. Хората даряват в България – социалните мрежи са такава възможност. Там трябва да им спрете вниманието. Не с абстрактни неща, а с ясно, емоционално, насочено послание, директно свързано с лесно дарителство. Нещо, което не изисква електронно банкиране и ходене до банка – нещо с 1 клик.
Защо според вас е важно да се дарява за каузи, свързани със застъпничество за правата на децата?
Директните конкретни каузи решават един случай от малкото, за които чуваме, огромното множество случаи, генералният проблем, дори не стигат до нас. Това значи, че усилията за дарителство за застъпничество не са много популярни, не са видими, трудно се рекламират, но са много важни, защото не решават само казуси, а проблеми.
Какво бихте казали на тези, които даряват за деца, и на тези, които все още никога не са били дарители?
Ако не можеш да помогнеш, подкрепи тези, които са избрали да могат. Доброто е като цвете, не е достатъчно да му се възхищаваш: трябва вода. Редовно.
Бъди част от нас, стани месечен дарител на nmd.bg/dari
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по проект „Дарителството и COVID-19 за по-добри детски политики“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение Национална мрежа за децата и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“ www.activecitizensfund.bg
