„Рапортьори“ е съвместна иницитива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2020 – юни 2021г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите децата определиха като важни за тях и които се заеха да проучат и изследват. През месец ноември рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата „Съдбата на децата в домове и приемна грижа“. Допитахме се до 61 деца на възраст между 14 и 18 години, от които 15 момчета и 46 момичета.
Рапортьорите попитаха какво означава “дом за деца“. Над 70% от отговорилите свързват това с място за деца, останали без родителска грижа – “Представям си много деца на различни години, малки и големи, които са събрани на едно място, или защото родителите им нямат възможността да ги отгледат и да им дадат нужните грижи, от които се нуждае едно дете, или защото са сираци“. 10% пoсочват специфични причини за настаняване там като „увреждания“, бедност и това, че „нямат къде иначе да живеят по приемлив начин“. Малко над 10% дават описания на пространството, а други 10% свързват „дома“ с негативна конотация.
Рапортьорите попитаха кои деца живеят там и защо. 37% от младежите споделят, че се касае за деца, „изоставени от биологичните си родители, защото родителите им не могат да полагат грижи за тях или нямат средства за отглеждането им”, а в отговорите на 34% от младежите се посочва, че става дума за „децата, на които родителите са починали“. 26% казват, че се касае за деца, които генерално са останали без родителска грижа, без да конкретизират. 16% акцентират на необходимостта в определени ситуации деца да бъдат изведени в дом, защото са „имали проблеми в семейството, защото средата, в която са живяли преди не е била благоприятна за тяхното развитие“.
Рапортьорите попитаха какви нужди имат децата в домове. Над 55% посочват, че децата имат нужда както от материална, така и от морална подкрепа като „да видят пример за добър модел за подрaжание и да израснат по колкото се може по-добър и нормален начин“ и “храна, вода, топлина, дрехи, образование, пособия, медицинска грижа, любов, възпитание. За 20% от анкетираните, нуждите на децата в домове не се различават от тези на децата, отглеждани в семействата им. 18% акцентират, че децата имат нужда „да получат родителска грижа и всичко, което им е необходимо за пълноценно детство“.
Рапортьорите попитаха какви заплахи грозят децата, живеещи извън биологичните си семейства. 34% посочват, че заплахите може да са свързани с форма на насилие, защото „те често биват подложени на насилие от свои връстници или заобикалящите им, само защото не са отгледани от биологичното си семейство“, а също “могат да бъдат изолирани тормозени като цяло психически и физически“. Други 30% посочват нарушения психичен баланс. Според децата „има шанс да се сринат психически – особено ако детето е малко то се нуждае силно от семейството си в периода на неговото израстване“, а също и може да се сблъскат с “тъга, самота, чувство за непринадлежност към общността на другите деца, липса на семейни традиции“. За 16% липсата на грижа се явява заплаха, а за 8% от анкетираните проблем представлява незнанието относно това какви са биологичните им родители. Неподходящата среда и страха също са фактори за някои от децата. 6% коментират неподходящата среда като рисков фактор.
Рапортьорите попитаха с какво приемното семейство е по-различно от институцията за детето. 48% от попитаните посочват плюсовете на приемното семейство в съпоставка с отглеждането в институция: „Различно е това, че в приемното семейство ще е по-свободно, по-обгрижвано, докато в дом за деца, детето не се знае с кои деца ще бъде, дали ще се чувства добре в него“; “В институцията има много деца и не е възможно служителите да отделят много време за всяко дете по отделно“. Близо 30% намират сходство между приемния родител и истинското семейство – „то може да почувства отново или за първи път какво е да имаш дом и хора, които можеш да наречеш семейство“, „атмосферата е лична“. 20% акцентират на личностовите качества и материалната обезпеченост, които идват от приемните родители и които дават „усещане на детето за сигурност и го карат да се чувства значимо“. Няколко от децата посочват възможните плюсове и минуси на приемните родители – „както може да даде много, така и може да бъде още по-голяма опасност“.
Близо 90% от младежите дават примери за това какви лични качества и материални възможности трябва да притежава човек, който иска да бъде приемен родител – грижовност, стабилност, отговорност, финансова възможност и много други.
Рапортьорите попитаха лишени ли са от нещо децата, отглеждани извън биологичното им семейство. Близо 30% дават отговори в категорията „не“. За 28% от анкетираните децата са лишени именно от това да имат собствено семейство. 16% разсъждават около тезата, че зависи от определени обстоятелства – “ако се намират в приемно семейство, което е подходящо за тях – не. Но ако се намират в някой дом или при не толкова добронамерени приемни родители, могат да им липсват любовта от майката и бащата“, а за 14% лишението е свързано с неподходящата грижа, която се получава извън семейството. Две от децата наблягат, че лишението от семейството е факт, но явно така трябва да бъде поради ред обстоятелства – „ако семейството е прилагало някакъв вид тормоз върху детето, то отглеждането му извън него е за добро“.
Рапортьорите попитаха пред какви трудности и предизвикателства са изправени децата, живеещи извън биологичното си семейство. Близо 50% дават примери за трудности със свикване на ситуацията, че са без семейството си и адаптирането към новата среда – “извън биологичното си семейство могат да се чувстват не на място, или сякаш не знаят кои са, след като не познават/не помнят биологичните си родители“. За 13% насилието и подигравките са фактор, а други 18% посочват личните преживявания на децата, свързани със самота и чувство на отхвърленост. За 11% от младежите предизвикателство е това, че децата ще „трябва да се справят напълно сами в живота си“, без подкрепата на семейството си.
Рапортьорите попитаха как могат да бъдат подкрепени децата, изправени пред трудности и лишения. За 58% от анкетираните е необходима морална подкрепа. 16% говорят за необходимостта от материална подкрепа. 12% посочват, че живот в някаква форма на семейство би била подходяща подкрепа, а 8% насочват към психологически консултации.
Как си представят децата, че насилието в домовете може да бъде прекратено. 80% от анкетираните коментират необходимостта от мерки, свързани с пространството, в което се живее („средата в домовете трябва да стане по-позитивна и да наподобява дома“); с подбор на качествен персонал („трябва да бъде внимателно избран и отговарящ на редица качества, като по този начин меже да се предотврати тормоз, насилие и лошо поведение към децата“); проверки и реакции в ситуации на насилие („Засилени и изненадващи проверки от страна на институциите“).
Вижте пълното проучване
Снимка: freeimages.com
