На 8 юни 2016 година в Народното събрание се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на тема „Деца в родителски конфликт – как да гарантираме правата им“.
Освен депутати от Комисията, в заседанието участваха и г-жа Мая Манолова, Омбудсман на Р България, г-жа Деница Сачева, зам.министър на Министерство на труда и социалната политика, г-жа Офелия Кънева, председател на Държавната агенция за закрила на детето, представители на МВР, ВКС, Прокуратурата, Камарата на частните съдебни изпълнители, и представители на неправителствени организации. Национална мрежа за децата беше представена от адвокат Миглена Балджиева от Международната социална служба – България и Дани Колева от Секретариата на Мрежата.
Целта на обсъждането бе да определи необходимостта от промени в законодателството и начини за подобряване на координацията между отговорните институции.
Срещата започна с изложение по темата от Мая Манолова, която информира, че половината от жалбите към Омбудсмана са свързани с деца в родителски конфликти, които са най-потърпевши и стават разменна монета във войната между институциите. Според нея, основните проблеми са както следва:
- трудности при упражняване на родителските права, което води до нарушаване включително и правото на информация на родителя, който не упражнява родителски права след раздялата;
- неизпълнение на съдебни решения, дълги и тежки съдебни процеси, както и каскадна възможност да се завеждат нови и нови дела;
- наблюдават се и случаи, в които прокуратурата отказва да предприеме действия при неизпълнение на съдебни задължения;
- неуважително отношение на родителите към органите по закрила на детето;
- тотална липса на координация на отговорните органи;
- има и случаи на злоупотреба със Закона за домашно насилие, който се използва от родителите в производствата по развод или раздяла, както и редица случаи, в които родителите злоупотребяват като страни по спорове за издръжка и спорове при заминаване извън страната, включително и когато децата имат неотложни нужди.
Общата характеристика на всички случаи е, че продължават дълго във времето и са изключително тежки за всички участници и най-вече за децата, които са потърпевши от действията на родителите си.
Част от възможните решения, които бяха предложени, са разработване на механизъм за координация на институциите и съгласуване на най-добрия интерес на детето, повишаване чувствителността към проблематиката и насърчаване включването на социални услуги и медиация.
Г-жа Манолова сподели, че изчаква тълкувателното дело на ВКС във връзка с чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс (Тълкувателно дело № 1/2016 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия по въпросите: „При какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от Семейния кодекс (СК) пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител?” и „Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?”), след което планира да използва правото си на косвена законодателна инициатива и да предложи регламентирането на споделеното родителство. Споделеното родителство има различни форми и може да означава съвместно вземане на важните за детето решения, свързани с неговото здраве, образование, вероизповедание, имущество и т.н., и/или споделено местоживеене на детето и при двамата родители през относително еднакви периоди от време. Изключения от принципа за споделеното родителство могат да се допускат в случаите, в които има доказателства, че единият от родителите не може или не трябва да се грижи за наследниците си. Беше предложено да се обсъдят и глоби за родители, които не спазват съдебните решения.
Заместник – министър Сачева информира, че през 2015 година социалните работници от Отделите за закрила на детето са участвали в общо 28 746 граждански и административни производства, от които 3853 са дела за раздяла на родители, 3857 са дела за развод и 228 са дела за ограничаване и лишаване от родителски права. Притеснителното е, че 5 5 34 са били делата за настаняване на детето извън семейството. Освен промени в Семейния кодекс и Закона за закрила на детето, тя сподели и за други тенденции в работата на социалното министерство и неговите структури: работа с разширеното семейство, насърчаване използването на социалните услуги, където има съществен напредък, но въпреки това много от тях още не се познават и използват, както и предстои финализирането на Закон за социалните услуги. Г-жа Кънева сподели, че Държавната агенция за закрила на детето е отворена за работа в партньорство с всички заинтересовани страни и за търсене на решения в най-добър интерес на децата.
Между участниците в дискусията имаше съгласие, че проблемът е комплексен и изисква комплексни решения.
Дани Колева от Секретариата на Мрежата наблегна на необходимостта от специализация не само на съдиите, но и на полицаи, прокурори, адвокати и всички професионалисти, работещи с деца, както и разработването на професионални стандарти и обучения за тях. Освен високата натовареност на съдиите, тя изтъкна и високата натовареност на социалните работници в Отделите за закрила на детето, съчетана с липса на адекватни ресурси и подкрепа за работещите, както и липсата на изискване за специализирано висше образование. Сред препоръките, които тя открои и подкрепи, са:
- създаване на механизъм за координация с ясни роли и отговорности на различните участници, както и орган, отговорен за процеса на координация;
- насърчаване използването на социалните услуги и
- ясен статут на социалния доклад и ролята и качеството на социалния работник в процеса.
Тя сподели, че в страната съществуват и много добри практики на неправителствени организации, които биха могли да бъдат ползвани като ресурс в работата по случаи на деца в родителски конфликт.
Адвокат Миглена Балджиева от Международна социална служба – България представи разработените и пилотирани в рамките на проект „Правосъдие-приятел на детето“ услуги, които подкрепят родителите по време и след приключване на съдебното производство, а именно: „Информационна програма за родители, които се разделят“, „Контактен център за деца и родители“ и „План за родителстване“ ( повече информация за проекта).
Срещата завърши с покана към всички участници да изпратят писмено своите предложения за законодателни промени и подобряване на координацията между отговорните институции.
Снимка: freeimages.com
