Въпреки пандемията все по-малко българи се страхуват, че бежанците могат да пренесат болести. Основните страхове спрямо бежанците са: страх от извършване на престъпления, страх от разпространение на културни и религиозни вярвания на бежанците и едва на трето място страх от разпространение на болести.
Това показват проучванията на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България (ВКБООН) от 2019 г. и проучването на Института по социология и философия при БАН от 2020 г. Видеа от презентацията може да видите тук, тук и тук
През 2020 година все по-малко са българите, които са напълно информирани. Това е тенденция, която се запазва през последните години, като тази делът е близо 90%. През 2020 по-голямата част от българите (90,9%) не поддържат контакт с бежанци, а 76,8% никога не са се срещали с бежанец, показват данните на проучването.
Отношението към бежанците: нито положително, нито негативно
Данните показват, че има тенденция за по-толерантното отношение спрямо правото на работа на хората, търсещи закрила, и на възможността бежанците да доведат в страната свои близки и роднини. “Българите проявяват повече толерантност и готовност за подкрепа спрямо бежанци, отколкото към икономически мигранти. Според проучването през 2020 година 62% от българите биха приели хора, които бягат от война и преследване в държавите им на произход.
Данните от изследванията показват, че българите не проявяват ксенофобия в отношението си към бежанците. Половината описват отношението си към тях като “нито позитивно, нито негативно”. По отношение на интеграцията на бежанците за българите по-важни са социални умения, отколкото антропологични характеристики, като например цвят на кожата или раса. 84% заявяват, че за тях е най-важно бежанците да “приемат местния начин на живот” (84%), 80% казват, че трябва да “имат професионални умения”, а 77% смятат, че трябва “да се самоиздържат”.
“Има изгубена връзка между българите и бежанците. Поради липсата на преки контакти с бежанците нагласите на българите се основават главно не на лични впечатления, а на информация, споделяна от медиите. В този смисъл медиите играят централна роля при формирането на общественото мнение относно бежанците, като заедно с това носят отговорност да предоставят надеждна информация по темата в съответствие с професионалните принципи на журналистиката”, казва Нарасима Рао, представител на ВКБООН в България.
Проучването на ВКБООН в България, проведено през януари 2020, и проучването на Института по философия и социология при БАН използват еднаква методология. И двете прилагат количествено проучване сред 1000+ респонденти на възраст между 18 и 61 години с различни социално-демографски характеристики, както и качествено проучване – дискусии във фокус групи в различни български градове. Целта на проучванията е да се изследват нагласите на българското общество към бежанците и съответните влияещи фактори.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
