Промени в Семейния кодекс ще улеснят процедурите за осиновяване на деца, които в момента са тежки и отнемат до 2 години. Това ще се случи с обединението на всички 28 регионални съвета по осиновяване в един национален. В момента, за да търсят дете в цялата страна, желаещите подават заявления до всяка комисия поотделно. Това предвижда една от поправките в кодекса, изготвени съвместно от министерствата на правосъдието и на труда и социалната политика.
В същото време обаче документът съдържа и спорни промени като тази, която поставя нещо като “възрастов ценз” – разликата между осиновител и дете вече не може да е повече от 50 години, както и текстът, който изисква от родителите да информират детето, че те не са биологичните му родители, “във възможно най-ранна възраст, но с оглед на тяхното състояние и нужди”. Проектът, който освен това променя нормативната уредба в частта за припознаването на деца, родителските права при развод и други, е публикуван за обществено обсъждане, а прогнозата е, че поне част от текстовете му могат да заработят от юни 2017 г.
Според статистиката към средата на 2016 г. общо над 2400 деца чакат да бъдат осиновени и близо 1500 души търсят дете.
Семейният кодекс запазва минималната възрастова разлика от 15 години между осиновители и осиновено дете, но за пръв път въвежда максимална разлика – 50 години. От правилото ще има и няколко изключения. Възрастовият лимит няма да важи в случаите, в които бабата и дядото на детето се налага да го отгледат; когато при нов брак съпругът е по-възрастен от задължителната възраст, но иска да припознае детето на съпругата си; също и ако семейство иска да осинови дете, но един от двамата е над горната граница. Така на практика семейна двойка на 51 години примерно няма да може да осинови бебе на под 1 година.
По думите на Захариева възрастовият лимит е практика по целия свят, за да се осигурят дълготрайни грижи за детето, и предвидените изключения са достатъчни, за да защитят интереса на децата. В същото време обаче доброто здравеопазване, активният и здравословен начин на живот, развитието на технологиите и т.н. водят до висока продължителност на живота в развития свят, което позволява на хората да бъдат активни до късна възраст. Така текстът със сигурност ще стане обект на остри критики и спорове.
Минималната разлика остава същата – 15 години.
“Осиновителите информират осиновения за осиновяването на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености”, е записано в чл. 105 на кодекса. “Това е за защита на интересите на децата. Знаете, че рано или късно те разбират за това – за съжаление обикновено на тийнейджърска възраст от някой “доброжелателен” съсед или роднина”, коментира правосъдният министър Екатерина Захариева в отговор на журналистически въпрос редно ли е разкриването на произхода да бъде законово разписано. Текстът обаче не предвижда санкция или друга контролна мярка, така че е малко вероятно да бъде действащ.
Захариева обясни, че занапред за осиновителите се предвиждат различни социални услуги, които да ги подготвят за осиновяването. Преди да са взели детето, професионалисти психолози ще им разясняват ползите от това да са откровени с него, а също и ще ги обучават кога, как, в какъв момент и на каква възраст е най-добре да му кажат истината.
С новия кодекс ще отпадне и тайната кои са биологичните родители. Сега това е допустимо само с решение на съда при “изключителни обстоятелства”, които дори не са дефинирани. В повечето случаи делата приключват с отказ. След промените ще има ясна административна процедура с два етапа – в първия децата ще научават датата и мястото си на раждане и причината да бъдат дадени за осиновяване, а на втория, ако има съгласие за това, и самоличността на биологичните родители. Ще има специална комисия за целта, разясни правният министър.
Отпада също и възможността за разсиновяване. “Това не е дете назаем, считаме тази практика за недопустима”, коментира Захариева. За последните три години е имало 21 такива случая.
Друго предложение е за пръв път да се даде възможност след развод родителските права да останат и за двамата осиновители. Сега това е възможно само ако те постигнат споразумение помежду си. Още в съдебното решение за развод ще се определят и мерките за пътуване на детето в чужбина.
Друга промяна разширява правомощието на социалната служба да оспорва акта на припознаване. Както и досега, прокуратурата и дирекция “Социално подпомагане” ще могат да подлагат под съмнение бащинство в случаи на припознаване и да изискват от бащата да докаже връзката си с бебето, само че това вече ще може да става още на първия етап от процеса. Целта е да се прекъснат порочни схеми за заобикаляне на процедурите за осиновяване и злоупотреби, включително трафик и търговия с деца.
Източник: capital.bg
Снимка: Юлия Лазарова, Capital