Въпреки че професионалното образование привлича все по-малко ученици през последните десетилетия, то все още дава сериозни предимства на пазара на труда. Над една трета от работната сила в България е именно с професионална квалификация, като заетостта при тях е с 13 процентни пункта по-висока от средното ниво за страната. Освен това средни специалисти се търсят в сравнително високоплатени и високопродуктивни сектори на икономиката, в някои от които заплащането достига близо 50% над средното равнище за страната.
Наред с предимствата (по-високи заплати, по-голяма заетост и по-висока производителност) обаче се наблюдава намаляване на качеството на професионалното образование и рязък спад на интереса към него в голяма част от областите в България. Така възможностите за развитието му минават през модернизирането му и повсеместното прилагане на системата на дуално образование. Това са основните изводи от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за професионалното образование и заетостта.
По-голяма заетост и по-високи заплати
Професионалното образование привлича все по-малко ученици през последните десетилетия, като през последните 14 години обучаващите се в професионални училища намаляват с 26%. В момента близо половината от завършващите средно образование в България са ученици от професионални училища (26.2 хил. от общо 53.5 хил. през 2014 г.). Най-голям е техният дял в областите Кюстендил, Търговище и Силистра, докато най-малък е в София-град и Кърджали. Това обаче може да се промени в бъдеще, тъй като качеството на професионалното образование спада, а заедно с това и интересът към него. Същевременно то дава някои предимства на пазара на труда: безработицата сред тези специалисти е по-ниска, а заплащането в някои сектори е по-високо от средното за страната.
Според различни изследвания, които цитира ИПИ, предимствата на професионалното образование се изразяват в повече възможности за заетост и по-високи заплати за самите професионалисти, по-висока производителност и по-ниски разходи за допълнително обучение за работодателите, както и по-ниски социални разходи и по-високи данъчни приходи за държавата. Коефициентът на заетост на завършилите професионално образование в България е бил 60.6% през 2014 г., тоест с 6 процентни пункта по-висок от този при завършилите средно образование и с 13.3 пр. пункта по-висок от средния коефициент на заетост за страната. В голяма част от областите в страната има глад за средни специалисти поради намаляването на интереса към това образование. Според национално представително изследване сред работодателите на Агенцията по заетостта за периода юни – юли 2014 г. 40% от работодателите, които са готови да разкрият нови работни места през следващите 12 месеца, се нуждаят именно от средни специалисти, като най-търсени са строителни работници, персонал в сферата на персоналните услуги, металурзи, машиностроители.
Заетите с професионална квалификация са над 50% от заетите в три икономически дейности – добивна промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, транспорт, складиране и пощи. И в трите сектора средната годишна работна заплата е с близо 50% по-висока от средната за страната. Въпреки това от ИПИ посочват, че изборът на обучаващите се трябва да бъде внимателен, защото завършилите определено професионално образование биха могли по-трудно да се преквалифицират.
Kакво трябва да се подобри
Основният проблем е качеството на професионалното образование. Според изследването както учениците, така и бизнесът считат, че квалификацията на завършващите не е достатъчно добра, материалната база е остаряла и неадекватна, а висококвалифицираните учители се задържат трудно. Това, което може да се подобри, е да се засили практическото обучение чрез работа – т. нар. дуално обучение, чрез което младежите да се включват по-добре на пазара на труда. Авторите на изследването предлагат още да се изгради система за проучване и прогнозиране на потребностите от професионално обучение. Друго предложение е изграждане на система за квалификация на преподавателите и по-ефективно партньорство между бизнеса, училищата и по-дейно включване на родителите в училищните настоятелства. Авторите посочват, че от няколко години насам вече се действа за реформи в системата, като например бавното навлизане на дуалното обучение. Липсата на капацитет за прилагане на “наглед иновативни стратегически документи” обаче буди съмнение дали изпълнението на всички намерения е възможно, добавят още от ИПИ.
Източник: capital.bg
Снимка: pixabay.com/geralt
